Афродита или Венера, както е древноримското ѝ име, е очарователната богиня на красотата, хармонията и любовта. Както в миналото, така и в днешно време, едва ли има човек, който да не я познава и приема като универсален символ за съвършената красота на жената. Тя е била изключително обаятелна, като притегателната ѝ сила стигала дотам, че нейните обожатели трябвало да я умоляват да им изкаже желанията си, за да могат да ги изпълнят и да получат благоволението ѝ.
Под Венерино влияние попада всичко естетично и красиво от живота – луксозните предмети, творенията на изкуството, прелестните тъкани и ухания, изобщо всичко, което гали и ухажва сетивата.
Покровителка е на сексуалността и любовта, издигната като най-висша форма на човешките взаимоотношения. Разбира се, тук попадат и парфюмите – неустоими очарователни, съдържащи в себе си всичко от природата на Афродита.
Историята на парфюмите, мазилата и козметиката датира далеч в древността, почти със зараждането на човешката цивилизация. Факт е,че човекът от самото начало е ценял благоуханията- при скорошни разкопки на остров Кипър са открити древни останки от парфюми на повече от 4000 години, както и рецепти по съставянето им.
Интересно е да се отбележи, че тези „афродитени“ находки са открити точно на острова, който според древната митология, е първото място, на което е стъпила богинята след раждането си от морето.
Въпреки, че парфюмите са съществували в тези далечни времена, те далеч не са били достъпни за всеки един, както е днес. В Древна Гърция носенето на парфюм се е считало като акт на уважение към боговете, бивайки също така и един от основните символи за красота. Повечето от използваните съставки на парфюмите стрували скъпо, тъй като идвали от арабските страни и затова единствено по-заможните можели да си ги позволят. Тази привилегия имали предимно хората с потекло, духовенството, което използвало ценните съставки за ритуали и обреди, както и лечителите.
Обикновеният народ обаче приготвял благоуханни мехлеми и разбирал свойствата на ароматерапията. Палела се е ароматична дървесина като терпентиново дърво, смирна, смола на тамян, канела и други. На гръцкия остров Хиос растели терпентиново и мастиково дърво, като мастиковото дърво, освен че се използвало като съставка в козметиката, се дъвчело от древните за свеж дъх.
Както в Древна Гърция, така и в Древен Рим ароматичните съставки и подправки се включвали в съставянето на противоотрови, поради техния терапевтичен, живителен ефект върху организма, а с времето изграждайки си и репутация на основен афродизиак (от гр. принадлежащ на Афродита). Дали приготвени като храна, или носени по кожата като парфюмно ухание, съставки като канела, тръстика,смирна и шафран,създавали чувство на романтика и засилена чувственост, като успокоявали духа и стимулирали сексуалното либидо.
В Древен Рим, дори думата канела служела като еквивалент за обръщение към любимия човек, означаваща „скъпи“, „любими“.
Знанията на древните за подсилването на еротиката с природни билки и растения са намерили трайното им място им в кулинарията, козметиката и парфюмерията, като естествени стимулатори на сексуалното желание. В наши дни съставките от тях се използват креативно за изготвянето на масажни масла и мехлеми, за да се подобри чувствеността на сетивата като нова форма на древната ароматерапия.
Ето няколко ароматични съставки, които от незапомнени времена се считат за носещи качествата на афродизиак:
*Асафетида – има много натрапчив мирис, но използвана в малки количества има по-фин вкус и ухание, които добавят дълбока, еротична нотка към парфюма, в съчетание с други подходящи съставки.
Джинджифил – една от любимите ухания за съблазън в азиатските и арабски парфюмерийни традиции.
Кардамон – широко популярен в Индия и арабските страни, а в Китай се е използвал като средство за освежаване на дъха.
Карамфил – сушените цветни пъпки на дървото съдържат евгенол, който е важна съставка за парфюмерийната индустрия; има ароматично и свежо ухание, което отдавна се е считало, че засилва сексуалното желание.
Индийско орехче – съдържа няколко съставки, които са близки до мескалина. В по-големи дози може да предизвика халюцинации, но употребен в малки количества, служи като традиционен афродизиак.
Шафран – съдържа пикрокроцин, който се свързва с предизвикването на еротични усещания.
Черен пипер – родом от Индия, благодарение на съставката си пиперин, старите вярвания считат, че това растение стимулира и подобрява сексуалните функции.
Ванилия – съдържа ванилинин, така добре познатото сладко ухание, което създава усещане за чувственост и романтика.
Други популярни билки и растения, за които се счита, че носят качествата на афродизиак включват: чесън, мента, розмарин, градинския чай и мащерка.
Ето че при следващото избиране на парфюм или друг козметичен продукт, може да обърнете внимание за наличието на тези „афродитени“ съставки, а от това да придобиете и нейната съблазнително-обезоръжаваща сила!
/ Статията е предоставена от парфюмеристите na – Parfium.bg /
