Цар Крез, живял преди 2 500 години и управлявал едно наистина внушително царство, си е извоювал място в историята – и то не само заради несметните му богатства.
Крез е последният цар на Лидия – дотогава, докато царството му не било покорено от персите. Преди 2 500 години. Лидийското царство било наистина внушително – от Мала Азия до Милет и Ефес, от Черноморското крайбрежие до Анталия. И отвсякъде към столицата се стичали значителни суми във вид на данъци и такси.
Но богатствата на Крез се трупали не само благодарение на това. Столицата Сарди имала и собствени възможности, като например добива на злато от малката рекичка Практолос, преминаваща през града. Накратко – няма съмнение, че Крез задължително попада в списъка на най-богатите от миналото. За което свидетелстват и щедрите подаръци, които той поднасял на оракулите в Гърция – гигантски златни съдове и други материални блага, предназначени да омилостивят съдбата. Принципно оракулите би трябвало да са неподкупни, но Крез предпочитал да заложи на сигурното.
Възход и падение
Всъщност известността на Крез се дължи не толкова на неговото богатство, колкото на факта, че в неговия дворец се е състояло първото изследване на връзката между богатството и щастието – както пише Херодот, бащата на европейската история. При Крез на посещение бил дошъл известният гръцки мъдрец Солон, на когото лидийският цар показал несметните си богатства, след което го попитал дали в такъв случай може да се смята за най-щастливия човек на света. Но Солон не дал очаквания отговор – назовал някакви бедни хорица от далечна Гърция. Крез, естествено, бил разочарован, а Солон му казал следното: “Много от богатите хора са нещастни, а мнозина, които съвсем нямат много пари, са щастливи”.
Днес това твърдение може и да звучи банално. Но все пак не бива да го подминаваме, а и трябва да имаме предвид, че е изказано в епоха, в която парите тъкмо са се били появили. Солон казал на Крез и още нещо: “Човешкият живот е игра на случайността. Ти си със сигурност много богат и си цар на много хора. Но на въпроса, който ми задаваш, ще мога да ти дам отговор едва тогава, когато знам, че си успял да приключиш живота си щастливо”.
Крез така и решил да направи – и му се приискало да увенчае успешната си експанзия с голяма победа над персите. Царят на Лидия засипал със злато оракула си – с надеждата, че така победата му ще е гарантирана. Според Херодот, оракулът казал: “Ако Крез тръгне на война срещу персите, една голяма империя ще бъде унищожена”.
Крез се въодушевил, мобилизирал войниците си и поел на поход – докато не установил, че империята, застрашена от унищожение, е неговата собствена. Персите, ръководени от цар Кир, разбиват войската на лидийците, обсаждат и превземат столицата Сарди, а Крез попада в плен, с което настъпва краят на неговата династия.
За монетите и щастието
Крез обаче остава в историята и с още нещо: по негово време са изсечени първите златни монети в историята – начинание, което след победата си възприемат и персите. Става дума за епохален момент в икономическата история – през VІ век пр.н.е. в Мала Азия влиза в оборот първата надеждна валута, което води до значително ускорение на търговията. Екземпляри от някогашните златни монети съществуват и до днес – на тях са изобразени лъв и бик, вкопчили се в люта битка.
От живота на супербогатия Крез можем да научим много истини и за днешния глобален капитализъм: голямото богатство не те прави непременно по-щастлив. А и не предпазва от неразумни решения.
материал на http://www.dw.com
Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел
