Появата на интернет като средство за масова комуникация промени начина на живот на много хора. Затова и бихме могли да сравним това събитие с появата на пресата.

Постоянната тарифа за достъп до мрежата и увеличаващият се брой компютри доведе до трансформирането на интернет в основна част от живота на потребителите, тъй като той позволява три възможности:

– търсене на информация

– социализация и интерактивна комуникация

– начин за бягство от определени ситуации.

Нито една друга медия не предлага всички тях накуп.

Още от момента, в който интернет придоби световна известност, редица психолози и социолози започнаха да изследват негативните ефекти на мрежата, предричайки огромно нарастване на броя на хората, пристрастени към интернет.

През 1995 г. Иван Голдбърг нарича състоянието пристрастяване към интернет (Internet Addiction Disorder). То се характеризира с наличие на зависимост и синдром на абстиненция. Тези изследвания се извършват паралелно с развитието на мрежата и не биха могли да са особено надеждни, тъй като отчасти се дължат на манията да се говори за новите наркотици на 21. век. От друга страна има неопределен брой хора, които са изоставили работата или ученето си, заради злоупотреба с използването на интернет.

Според изследване на Алфа Рисърч, публикувано във вестник „Класа”, потребителите на интернет в България имат по-висок стандарт на живот, а доходите им са средни и високи. По данни на агенцията за анализи към януари 2009 г. около 38% от пълнолетното население или близо 2,4 млн. души ползват интернет.

Основните нови потребители са жителите на София и другите големи градове, хората на възраст между 18 и 40 години, главно служители на изпълнителски позиции със средни към високи доходи. Потребителите на интернет са работещи хора – 80% от тях са заети. Висшистите също са сред основните потребители в мрежата -77%, както и учащите – 90% от тях ползват интернет при средно 38% за страната. Много от заемащите средни и висши ръководни длъжности също редовно са онлайн. Най-активни са младите жители на столицата между 18 и 30 години, служители на управленски позиции, частни собственици и заемащи свободни професии, съответно с високи лични доходи над 750 лв. Достъпът до интернет става основно от вкъщи – 75% и от работното място – 38%. По-рядко влизат в мрежата жителите на пo-малките градове, хората над 40 години, слабо образованите и с по-малки доходи.

Хората използват мрежата най-често, за да проверят електронната си поща или за да намерят специализирана информация. Българите все още слабо пазаруват онлайн. По-отворени към покупка на стоки в интернет са учениците и по-младите потребители, които теглят музика, филми, видеоклипове, игри, слушат музика онлайн, чатят, сърфират.

Влияние на електронната комуникация върху Интернет-потребителите.

Съвременният, динамичен начин на живот е източник на много стресогенни фактори. Комуникацията в Интернет започва да се осъзнава от все повече хора като средство за редуциране на тези негативни ефекти. Интернет е не само основно средство за комуникация и източник на информация, но и на забавления и възможност за създаване на разнообразни неформални и дори интимни контакти. Това помага на много хора да преодолеят чувството за самота и социална изолация. Интернет дава възможност на своите потребители да избягат от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, депресия, безпокойство и др.) или от трудностите във всекидневните житейски ситуации (проблеми в работата, в обучението, в семейството), посредством изграждането на алтернативна онлайн-идентичност. В мрежата индивидът може да реализира свои представи и фантазии, които са неосъществими в реалния живот. Във виртуалното пространство всеки потребител е това, което иска да бъде и това, за което се представя. Освен изтъкнатите дотук предимства, Интернет крие и някои рискове за своите потребители.

Симптоми на пристрастяването

Според Дейвид Грийнфилд някои от критериите на пристрастяване към Интернет са:

-общият брой часове, прекарани в интернет, като няма консенсус за точния брой часове, които се считат за “нормални”. Цифрите варират между 8,5 и 19 на седмица.

– Изпитване на силно чувство на привързаност към мрежата – силно желание за свързване с интернет

– пазене в тайна на времето, прекарано в мрежата, както и възрастта. Според него колкото по-ниска е възрастта, толкова по-вероятно е потребителят да се пристрасти.

Интернет-зависимост

През 1996 г. Голдбърг описва феномена зависимост към компютърно опосредстваната комуникация, като въвежда понятието патологично използване на компютъра. Днес това понятие се диференцира на две субкатегории, като първата се отнася до влечение за работа с компютър въобще, а втората се обвързва с патологичното използване на интернет.

Davis (Davis, A., 2001) разграничава две форми на патологично използване на интернет:

– Специфично патологично използване на интернет – зависимост към специфични функции на Интернет, като: прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа.

– Генералното патологично използване на интернет се отнася до злоупотреба с интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в интернет без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в “стаи за разговор”, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот.

Американският център по онлайн зависимости, създаден през 1995 г., разработва следните диагностични критерии за интернет-зависимост:

1. Толеранс, който се проявява като необходимост от прекарване на все повече време в Интернет, за да се постигне удовлетворение и рязко намаляване на степента на удовлетворение при еднакъв като време престой в интернет;

2. Поява на абстиненция при прекъсване или редуциране на времето за престой в мрежата. Периодът на прекъсване се изживява много тежко и се интерпретира като нереалистично дълъг. Появяват се следните симптоми: психомоторна възбуда; безпокойство; обсесивни мисли за това, какво се случва в интернет; фантазии и сънища, свързани с интернет; волеви или неволеви движения на пръстите на ръцете, наподобяващи писане по клавиатура. Тези симптоми от своя страна водят до дистрес и нарушават нормалното социално функциониране на индивида.

3. Налице е упорито желание и неуспешен стремеж за прекъсване на употребата или съкращаване на времето за престой в интернет;

4. Много време се изразходва за извършване на дейности, свързани с интернет, като: купуване на книги, изпробване на нов браузър, проучване на интернет доставчици, организиране на файлове на програми, свалени от мрежата и т.н.

5. Въпреки осъзнаването на съществуващите и непрекъснато повтарящи се психични, социални и физически проблеми, породени или изострени от използването на интернет (затруднение на съня, материални затруднения, неизпълнение на поети ангажименти, занемаряване на служебните задължения, чувство за изоставеност) използването на услугите на мрежата не престава.

Лечение

Няма специфично лечение за пристрастяването към мрежата. Обикновено се прилагат същите методи както и при други психологически зависимости. Новите теории защитават позицията, че мрежата е само проводник на проблемите, които са били в латентно състояние у потребителя, тъй като интернет е убежище за хората, които имат проблеми със социализацията или депресията. Затова и лечението трябва да бъде индивидуално и да отчита на първо място обстоятелствата, свързани със съответния потребител.

Днес интернет е естествена среда за общуване, работа и обучение, а потребителите на мрежата се увеличават с бързи темпове. Проучване на института за интернет измервания ComScore показва, че броят на хората по света, които използват интернет е надминал 1 млрд. души през декември 2008 г. Едва ли има някой от нас, който да не сърфира в Интернет и да не се възползва от плюсовете, които мрежата предлага. Но дали не трябва да се замислим и върху нещата, от които мрежата ни лишава?

автор: Христина Петрова, студентка; материал на http://ebox.nbu.bg/mas_com10/index.php-НБУ<