,,НЕ МИ СЕ ТРЪШКАЙ!”- КАЗВАЛИ СТЕ ГО ПОНЕ ВЕДНЪЖ, АКО ВАШЕТО ДЕТЕ ИЗПАДА В ЕМОЦИИ НА ГНЯВ И ИНАТ …
Така става и с небългарските деца.
Вижте какво съветват чуждиите психолози, за да преодолеете заедно с детео си такива поведенчески модели…
Невъзможна ли е мисията родителят да остане спокоен, докато мъничето изпада в истерия и се нервира?! “Сривовете са ужасно нещо, но са част от детството”, обяснява Рей Леви, клиничен психолог. “Малките деца, особено тези на възраст между 1 – 4 г. не са развили умение да се владеят. Вместо това те често избухват”, коментира още експертът. Според него кризите обикновено започват, защото малчуганите не са получили това, което искат. „За децата между 1 и 2 г. изблиците на гняв често се получават, тъй като те се опитват да обясняват необходимостта си от – повече мляко, смяна на памперса или някоя играчка, но нямат достатъчно натрупани говорни умения да я изразят. Затова се разстройват, когато не откликнете на позива им, изпадат в криза. За по-големите деца избухванията са битка за надмощие. 3-4 годишните например се опитват да извоюват независимост. Те са наясно с нуждите и желанията, но заявяват нови и нови. Ако не им угодите – става война на световете”, допълва Леви.
Как обаче може да спрете тези истерии и тръшкане? Пробвайте с 11 съвета, одобрени от експертите и изпитани от родителите.
1. Не обръщайте внимание
„Този съвет работи много добре – съветва Джей Хокър, педиатър от Минесота. -„По време на нервния изблик детето буквално не е на себе си. Емоциите са превзели фронталния кортекс на мозък, областта, която отговаря за вземането на решения. Затова разумните обяснения не им помагат.” Според Алън Каздин, експерт по детско развитие „когато някой потъва, не можеш да го научиш да плува. Същото е с нервните изблици при децата. В този момент не можеш да направиш нищо, което ще оправи ситуацията. Каквото и да опиташ, само можеш да влошиш нещата. Затова изчакайте детето да се успокои и тогава говорете с него.”
2. Видове кризи – как да разберем
„Децата имат различен темперамент. Някои са склонни към избухвания, други не. Ако обръщате внимание на тръшкането, то ще продължава. Ако повишите тон и се ядосате, избликът ще ескалира. Кризата може да е като нервен срив, причината за нея е, че децата са се ядосали. Изчакайте да се успокоят – съветва доктор Елън Кенеди-Мур. – После предложете кърпичка или чаша вода. Има обаче и драматични изблици, те са без сълзи. Така децата се опитват да привлекат вниманието ми. Вие обаче не им обръщайте внимание, не ги поглеждайте. Изчакайте спокойно да отмине. Ако кризата се случи вкъщи, е по-лесно, но когато детето се тръшка на обществено място, е по-трудно. Ако не е удобно да изчакате да отмине нервния изблик, просто изведете детето навън, за да не е център на внимание. Нервната криза е трудна за разбиране. Важното е да разпознаем симптомите и да я предотвратим, преди да е станала – да усетим кога детето е уморено, нервно, гладно. Ако все пак се случи, се отдръпнете от детето. Отидете в друга стая, макар че е трудно да гледаш дете, което се нервира и крещи.”
3. Дайте пространство на детето
„Някога детето има нужда просто да излеят гнева си. Затова го оставете!”, съветва Линда Пърсън, автор на The Discipline Miracle. „Само проверете дали в стаята няма опасни предмети, за да не се нарани по време на тръшкането. Вярвам в този метод, защото смятам, че така децата се учат да овладяват ситуацията по неагресивен начин. Те изкарват емоциите навън, изхвърлят гнева и след това отново придобиват самоконтрол над себе си. Така и вие няма да крещите, да се борите за надмощие с детето”, обяснява тя.
4. Отвличайте вниманието
Ангажирайте вниманието на детето в различни дейности, така че то да забрави за тръшкането или кризата. „Чантата ми е пълна със всякакви изкушения – любими играчки, книжки, дори неща за хапване”, коментира Алиса Фитцджералд, майка на две деца, от Масачузетс. Когато детето изпада в криза, тя изчаква известно време, после отвлича вниманието му с любим предмет или храна. „Открих, че с подобни неща за отвличане на вниманието мога дори да избягна кризата или тръшкането, ако съм усетила навреме симптомите”, признава тя. Ако пазарувате с детето и усещате, че ще изпадне в истерия, защото не сте взели това, което е искало, можете да му отвлечете вниманието като кажете –„Защо не отидем да вземем сладолед. Помогни ми да избера!” или пък „Я, виж какви големи раци са докарали на този щанд!”. Според Леви малчуганите имат неустойчиво внимание, затова лесно се разсейват. Можете да се възползвате от това. „Бъдете актриса, изиграйте добре ситуацията – така ще спечелите време и ще овладеете кризата”, съветва Леви майките.
5. Дисциплинирайте без агресия
„Вие сте модели за детето.Ако използвате сила и агресия, то ще ви имитира. Помнете, че дисциплината означава да учиш някого . Ако искате детето да използва думи, а не физически действия, покажете му – обяснява доктор Ари Браун. – Научете малчугана как до го прави. Покажете му, че лошото поведение и лошият избор си имат последствия. Ако детето е изтичало на улицата, това означава, че мама и тате не може да му имат доверие и ще трябва да му държат ръката. Преценете какво точно от вашето поведение искате децата да научат. Все пак вие сте възрастният. Не обръщайте внимание на изблиците. Дайте възможност на детето да избира и ако е направило лош избор, нека знае, че има последствия. Помнете, че да отглеждат деца е най-трудната работа, но и най-удовлетворяващата.”
6. Открийте причината
Важно е да откриете какво точно е предизвикало детският гняв. „При децата на 2-3 годишна възраст това е основното. Те имат речник от около 50 думи и не могат да свържат повече от две думи накуп. Комуникацията им е ограничена, но те все пак имат мисли и желания, които очакват да бъдат удовлетворени. Когато не ги разберете, те се разстройват. За да си спестите избухванията, научете ги на езика на знаците. Могат да посочват предметите, които искат, или с действия да ви подскажат”. Ако все пак едно двугодишно дете не успее да ви подскаже какво иска и изпадне в нервен срив, опитайте се да му съчувствате и като премине истерията, разберете какво е провокирало гнева му.
7. Прегръдки
“Може би това е последното нещо, което искате да направите, когато детето се тръшка, но наистина помага за успокояване”, казва доктор Леви. „Можете да прегърнете детето, без да се лигавите, просто го гушнете здраво и не му говорете, докато го правите. Прегръдките успокояват децата, така те разбират, че вие сте загрижени за тях, дори и да не одобрявате поведението”, допълва Леви.
8. Сън, храна и вода
„Гладът и умората са две от основните причини за детските кризи – казва Леви. – Родителите често идват при мен с идеята да разберат какво провокира тръшкането. Оказва се, че нервните изблици на децата се случват по едно и също време – преди ядене или преди сън. Затова ви съветвам – нахранете ги, дайте вода, или ги сложете да спят. Това ще ви спаси от кризите. Можете да съдите по себе си колко сте нервни, когато не сте спали добре. А децата имат нужда от още повече сън и храна”.
9. Добър стимул
Някои ситуации са просто изпитание за децата. Като това да стоят мирно по време на дълга вечеря или на някой скучен спектакъл. Може би някога искате твърде много от децата, а не им предлагате съвет или стимул да се държат добре, обяснява Линда Пърсън. „Ако отивате на вечеря, можете да кажете на детето – Мама те моли да си изядеш сега вечерята, да стоиш мирно. Знам, че можеш да го направиш!” Така ако детето се изнерви, можете да му напомните какво сте обсъдили преди вечерята.
10. Говорете спокойно
Да говорите спокойно е най-трудното. Според специалистите обаче родителите трябва да запазят контрол над себе си по време на избухването на детето. „Иначе влизате в битка за надмощие и нещата ескалират повече. Освен това често децата търсят внимание. Не ги интересува дали е положително и отрицателно. Искат просто вашето внимание”, коментира Леви. „Говорейки със спокоен глас показвате на детето, че нямате намерение да се влияете от неговото поведение. Ако вие крещите, детето вероятно също ще започне”, казва още експертът.
11. Усмихвайте се
Всеки родител се страхува от тръшкането на децата, особено на публични места. Притеснявате се, че другите родители ще си помислят каква лоша майка сте – отгледали сте дяволче, над което нямате контрол. Според Алън Каздин обаче децата, дори и в най-ранна възраст са много умни. „Когато видят, че сте ядосани или притеснени, докато се тръшкат, бързо ще усетят, че това поведение работи. По-добре обаче да си лепнете усмивка на Мона Лиза и да се преструвате, че всичко е наред. Какво ще помислят обаче другите? Според изследванията обаче е най-важна е вашата реакция. Ако изглеждате спокойни, значи контролирате ситуацията и всичко е наред”, съветва Каздин.
Източник: Parents
