От стари
времена хората са искали да сложат ред в своето всекидневие и задълженията си като участници в обществото, в изпълнението на своите религиозни обичаи. В началото са се ориентирали по сезонните промени, по смяната на деня с нощта или промяната на самия ден. Това не било достатъчно .
Първи сполучлив опит да подредят сезоните и дните във времето, за да има ред и в обществения живот правят Древните римляни. В началото те имали календар от 10 месеца, но той не отговарял на сезонните промени и извършваната селскостопанска работа. Всеки гражданин имал да плаща всеки месец задължения към държавата и за да не забрави, си водел тефтер- наречен ,,календариум”.
Получавало се разминаване в изплащането на дълговете и прибирането на реколтата, чувствало с някакво разминаване във времето. Ето защо по-късно, по примера на етруските, римляните разделили годината на
12 месеца, като било разрешено върховният жрец на няколко години да определя допълнителен месец. Всички месеци имали имена и били посвещавани на някого. Началото на годината започвало с месец март, който бил посветен на Марс- богът на войната, тъй като с идването на топлите дни започвали военни действия. Април се приемал за начало на пролетта и природата се украсявала с цветове. Май- бил посветен на Богинята Майа -покровителката на Вселената. Юни- на богинята Юнона- покровителката на семействата. Юли-след 44 г.пр. н.е бил посветен на Юлий Цезар, защото той бил роден през този месец. Август- посветен на Октавиан Август. Следвали септември, октомври, ноември и декември, които имали поредни номера-7, 8, 9, 10. Януари бил посветен на Бог Янус- който имал 2 лица: едното обърнато към Старата ,а другото към Новата година. Февруари- ,,фебруаре”-почиствам. Това бил месецът на поднасяне на дарове и приношения за опрощаване на грехове. Мерцедоний- бил месеца на Великия жрец, който можел да определя кога точно се появява този месец, в коя година. Новата година за римляните започвала от 1 април, защото на този ден започвало управлението на държавата от нов консул- управител. И нещо любопитно, което свързва Нова година и 1 април- денят на шегата.
През януари избухнал бунт срещу управниците и се наложило предсрочно да се избере нов управител, който започнал работата си през януари. Така следващият консул трябвало да бъде избран отново през януари. Това се превърнало в традиция.
Така Новата година– на 1 април– станала ”лъжливата” Нова година и постепенно този ден се преврънал в празник на шегите и смеха.
Така подредени месеците в година римляните ги нарекли ,,календар”-на името на тефтера, в който всеки месец гражданите си записвали своите задължения. Скоро се разбрало, че този календар има недостатъци, но най-голям проблем създавало правото на жреците да определят марцедоний, защото те започнали да злоупотребяват с това. Имало случай, когато жреците определяли марцедоний 2 пъти за една година, а заедно с това се увеличавали и дълговете на гражданите. Когато Юлий Цезар започва да управлява Древен Рим и римляните завладяват Египет, видели как египтяните броят времето. Казват, че Цезар поканил александрийския учен и астроном Созиген в Рим, за да ръководи екип от учени, които да изработят нов римски календар по подобие на египетския. Созиген разделил годината на 12 месеца с различна продължителност. Запазил имената на повечето месеци. Премахнал мерцедоний. Цялата година определил от 365 дни, а всяка четвърта- била 366 дни и получила названието – високосна.
Самият Юлий Цезар наредил за начало на всяка година да бъде определен месец януари, тъй като тогава консулите встъпвали в длъжност и започвала новата стопанска година за домакинствата, техните нови задължения към държавата.
Така се родил ,,юлиански календар”. Това станало на 1 януари 46г.пр.н.е. Този календар живее и се използва до 1582 година, когато го заменил календарът, въведен от Папа Григорий XIII
У нас сега използваме Григорианския календар, който е въведен след решение на Народното събрание през 1916г.
Днес той мери времето в целия свят.
