Зависимост от похвали

https://www.art1a1d.comСпоред теорията, зависимостта от похвали не се разпознава, като самостоятелна ,,диагноза” със собствени проявления. Тя обикновено влиза в състава на различни много по-сериозни психологически проблеми. Това може да бъдат нарцисизъм, различни тревожни разтройства, зависимости и т.н. По скоро това явление може да се нарече психологически модел на реакция.

Потребността да се харесаш на другите е нормален компонент на психиката. Ние се нуждаем от положителна обратна връзка, за да се почувстваме приети, харесвани и желани в компанията на близки и познати. Това наше желание се превръща в проблем само тогава, когато не можем да се наситим на тези знаци на приемане от страна на другите. И колкото и да го получаваме то все се оказва недостатъчно. Това не се дължи на някаква алчност, а по- скоро на обезценяване на това, което сме получили. Понякога този процес на постоянно търсене на одобрение се превръща в зависимост от която човек не може да се отърве.И как иначе? Външните похвали за тези хора са като пирон върху който закачат своето самочувствие. Ако пиронът липсва, самочувствието се търкаля някъде по земята. Още по-лошото е, че качеството и смисълът на заслугите и постъпките, предизвикали одобрението нямат никакво значение. Важно е само, че околните са изразили своята емоционална реакция под формата на похвала.

Всъщност всичко идва от детството. Детето няма възможност и право да оценява самостоятелно своите постъпки. Все пак, как може да кажеш нещо хубаво за себе си? Не можеш! Само другите, от страни могат да кажат – добър човек ли си или лош, правилно ли постъпваш или не. И, ако все пак те похвалят… не се надувай! Не ги разочаровай! Иначе всички ще разберат, че си ,,загубеняк“ и никой няма да те обича. Успехите могат да оценят само другите, но всъщност кой ги знае какво ще оценят и какво ще разкритикуват. Дори и всичко да си направил добре не бъди сигурен, че ще те похвалят.

Има и друг вариант, когато детето го хвалят за всяка крачка и то просто няма възможност да оформи свой собствен ориентир за оценка на поведението си и толкова силно привиква към постоянните похвали, че ако не ги получи приема това за акт на осъждане или истинска социална катастрофа.

Ето признаците на този поведенчески модел:

1. Както казах по-горе, признанието никога не е достатъчно. След като този човек е похвален, той тутакси обезценява похвалата. Говори за себе си, че няма с какво да се похвали и че нищо особено не е направил за да заслужи самоуважението си.

2. От друга страна , ако такъв човек дълго време не е похвален, започва да му се струва, че никой не го обича, не го уважава, и дори го ненавиждат.

3. Въпреки необходимостта от похвала тези хора много се страхуват от нея. Ако някой изрази положителното си отношение към тях, тутакси им се иска да изчезнат, да се скрият или да избягат. За тях похвалата е като да те набележат, а после внимателно да те наблюдават и само нещо да не се получи да те отблъснат. Въпреки това и на тях им харесва някой да им каже ,,Браво! Кой го направи ? Кой е този гений?”. В общи линии да те признаят – да, но да не те хванат!

4. И още нещо. Такъв човек често си има по един проверен фен на талантите му, който може предано и надеждно да му се възхищава. В негово присъствие няма тревога, че ще бъде захвърлен и предаден. Напротив неговият верен поклонник не само ще го похвали, но и няма да го осъди.

С тази зависимост не е толкова лесно да се пребори човек, а конкретни препоръки могат да се направят единствено отчитайки рамките на по- глобалният проблем в чиято сянка се е появила зависимостта от похвала. Специализираната намеса и подкрепа от психолог или психотерапевт само биха ускорили крачките към освобождаване от зависимостта. Защото това не е просто« глупав навик», а принцип, по който се формира психологическата карта на света. Разбира се човек , трябва да се замисли за собствените си заслуги в своя живот и да разработи своя система за оценка на достиженията си. А защо не , да се опита да пренареди картите от детството си по нов начин, като повярва в собствените си сили и значение.



автор Красимира Димитрова
/Психолог-психотерапевт/

Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+