Много често идеите за материалите в блога съм получавала от моите читатели.
Такъв е и този случай и аз благодаря, защото не само,  че ми даде идея, но така разбрах нещо, което не съм знаела до този момент!

Демокрацията разпиля българите по света, а в недалечното минало всяко наше селище е имало характерен облик  и дух, оформен от способностите на неговото население.

Така е и с град Елена, скрит в полите на Еленския балкан, близо до Велико Търново.

Самото създаване на града е покрито с магията на легендата. Казват, че младоженска двойка заедно със сватбарите преминавала през Еленския балкан, когато били нападнати от разбойници. Момичето и момчето били убити. Останали живи, родителите им потънали в мъка и решили да се заселят на мястото, където се случило нещастието. Създали селище, което  нарекли Елена по името на младоженката,  която  погребали в местността ,,Кръста” , а младоженецът Самуил,  чрез своята смърт дал име на местността ,,Самуилиец”, където бил посечен.

През годините на  съществуването си  градчето е имало и други имена- Стръмена, Еляна…Особено силно процъфтява във времето  на Възраждането, когато се изграждат и три църкви- нещо, което не е имало в никой друг български град по онези времена.

В Елена  е бил и  безсмъртният Васил Левски, който заедно с Ангел Кънчев е основал революционен комитет. Градът е опожарен по време на руско-турската война пре 1877 година. Балканската война също оставя белег на  селището, защото то губи много свои граждани, станали доброволци в Македоно-одринскаото опълчение.

Днес спомените от страшните и хубави моменти на град Елена се пазят от родната къща на Иларион Макариополски-водач на черковната борба, Часовниковата кула- изградена от неизвестен майстор през 1812 година, Църквите- преживели пожари и възкръсване, Даскалоловницата-първото класно училище, отворило врати през 1843 година, наречено така от големия Пенчо Славйков, който бил учител тогава там, Петте Разсуканови къщи- построени от богатия хаджи Димитър  Разсуканов за неговите пет сина. Домовете  впечатляват със своята архитектура. Попниколовата къща-една от първите, потроена веднага след Освобождението през 1830 година.

И докато габровци били известни със своя хумор, роден от прекалената им пестеливост във всичко, ако ямболии се фукали с красотата на своите жени, ако сливналии се гордеели със ,,своите 100 войводи”  и гледали посоките на сливенския вятър, за да знаят какво да правят, то еленчани били известни със своята добра търговска гилдия, вкусното еленско филе, което не може другаде да се произведе и със своя начина да правят синоптична прогноза.

И днес над вратата на Бакаловата къща, строена в миналото за посрещането на Митхад паша има табела, под която според наколона на камъка към знаците и движението му еленчани прогнозират и определят какво ще е времето.

Разгледайте тази синмоптична еленска карта!

  

Ако камъкът е мокър- ще вали, ако се движи- ще е ветровито…

Ако имате време и малко пари- посетете град Елена, за да усетите духът на Възраждането и големите личности, които са го обитавали в миналото, за да се насладите на красивите сгради, останали от богатите чорбаджии, за да видите красивите църкви, …. за да опитате истинско ,,филе Елена” , за да знаете, че всяко българско селище е носило в миналото свой дух и красота , за да усетите духът на България.!

Днес Елена има и малки частни хотелчета, и стари къщи за гости, които могат да Ви приютят, а стопаните им са хора с широка душа и култура. Аз познавам такива еленчани!