Филолозите казват, 
че думата ,,кукер” идва от говора на траките, живели по нашите земи и означава „високи, маскирани хора”. Кукерството се появява преди повече от 6000 години по времето на траките . Те започвали своите шумни бойни танци в края на зимата, когато полека настъпавали топлите дни, които носели промяна и нов живот.
В наши дни кукерите имат и още една задача: чрез страховития си вид и оглушителния шум от хлопките да изгонят и последните зли сили, които във времето на ,,мръсните дни” се опитват да влязат в домовете на хората и да ги направят нещастни.
В различните краища на България кукерите излизат по различно време – на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове.
Подготовката на костюмите и маските продължава почти цяла година.
Кукерската група се състои само от мъже, ергени. В нея трябва да има Момък ( Дядо ), Невеста ( Баба ), Цар и други страшилища -кукери.
Събират се в центъра на селото, откъдето тръгват да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве. Домакините даряват „гостите” с вино, храна, а те целуват ръка на стопанина.
След като обиколи селото, дружината се връща на мегдана, където разиграва своя старинен обред. Най-напред кукерите тичат в различни посоки, като дрънчат, колкото може по-силно със звънците. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове.
Сред селото разиграват сцена, която символизира връзката между природата и човека.
Движения на червено-боядисаните мечове пресъздават сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето – да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалянето по земята – да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките – да стряскат и прогонват лошите сили.
Вярвало се, че младеж, който не е коледувал, сурвакарствал и кукерувал не е можел да се ожени и е ставал “втора ръка” избор за жених, т.е. нареждал се е в редицата на нездравите и овдовелите, и нему се е полагала само “втора ръка” невеста: нездрава, овдовяла или изгонена от мъжа си жена.
Днес в по- голямата част от територият на страната Кукеровден се празнува или на Сурва, когато идва края на ,,мръсните дни” и Новата година пристъпва плахо на прага на всеки дом, или точно на Сирни заговезни, по- известен като ,,Прошка”, защото тогава пречистени от обиди- волни и неволни, хората навлизали в дните на пролетта.
В наши дни Кукеровден е весел празник, чието значение е да пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и веселба.
Перник е градът получил правото да организира международен кукерски събор и от няколко години той се ползва с голяма популярност. Създава истинско настроение и веселие сред всички, които присъстват на това събитие.
Кукерски обичай имаме не само ние българите. Кукери има и в други страни от Южна и Централна Европа – и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Република Македония, Словения, Хърватия, България и т.н.. Подобни карнавални маски съществуват дори в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten).
Весел празници!
