Във всеки един момент от времето най-малко 5% от възрастното население на света страда от депресия, като годишната заболеваемост достига 10% за жените и 6% за мъжете, посочиха няколко мащабни международни проучвания.
СЗО определи депресията като четвъртото по значимост социално заболяване в света, тъй като неразпознаването й навреме и отлагането на лечението води до продължително откъсване на страдащите от нормалния ритъм на живот и дори до инвалидизирането им – трайна загуба на способност да се справят сами с ежедневните си задължения.
Представителките на нежния пол боледуват около два пъти по-често, според глобална статистика. Но една от възможните причини за по-рядкото диагностициране на депресията при мъжете може да са насложени в дадено общество предразсъдъци, че не е приемливо силният пол да се оплаква.
Независимо от това дали мъжете разпознават и назовават депресивните си преживявания, те също страдат от депресия. Нерядко обаче депресията при тях се маскира с телесни симптоми и прекомерно безпокойство за здравето. Случва се мъжете да развиват хипохондрични оплаквания, които маскират истинските депресивни симптоми. Тези форми на депресия са известни сред специалистите като маскирана или соматизирана депресия – една вече сравнително често срещана форма.
Потиснатото мрачно настроение е познато на всеки. Три са основните признаци обаче, които отличават депресията като клинично състояние от обичайната тъга или потиснатост, която се случва да ни сполети от време навреме и особено, в началото на есенно-зимния сезон. Те са следните:
– отсъствие на обективна причина за такова състояние – например, загуба на близък човек или друг значим тип загуба.
– степен на изразеност (тежест) на депресивното състояние.
– продължителност на симптомите поне две седмици.
Това са сигналите, че е време да се потърси помощ от специалист. Но има начини и за практическо самооценяване като един от най-често използваните методи е тестът за самооценка на депресивните състояни, разработен от У. У. Цунг. Той представлява кратък въпросник за количествена оценка на депресивното състояние. Скалата съдържа 20 твърдения, по които се оценяват четирите общи характеристики на депресията: всеобхватно въздействие, психологически еквиваленти, други нарушения и психомоторни дейности.
еквиваленти, други нарушения и психомоторни дейности.
Изберете един от отговорите в съответната колона :
1.Никога или рядко. 2. Понякога 3. Често . 4. Много често или винаги
1. Чувствам се потиснат и тъжен 1 2 3 4
2. Сутрин се чувствам най-добре 4 3 2 1
3. Неочаквано заплаквам или често ме избива на плач. 1 2 3 4
4. Нощем спя лошо. 1 2 3 4
5. Храня се толкова, колкото и преди. 4 3 2 1
6. Продължавам да изпитвам удоволствие от секса. 4 3 2 1
7. Забелязвам, че отслабвам. 1 2 3 4
8.Страдам от запек. 1 2 3 4
9. Сърцето ми бие по-бързо от обичайното. 1 2 3 4
10. Уморявам се без причина. 1 2 3 4
11. Мисля толкова ясно, както и преди. 4 3 2 1
12. С лекота се справям с ежедневната си работа. 4 3 2 1
13. Чувствам се неспокоен и не мога да седя на едно място. 1 2 3 4
14. Гледам с надежда в бъдещето. 4 3 2 1
15. Станал/а съм по-раздразнителен/а от преди. 1 2 3 4
16. Лесно вземам решения. 4 3 2 1
17. Мисля, че съм полезен/а и нужен/а на другите. 4 3 2 1
18. Животът ми е пълноценен. 4 3 2 1
19. Имам чувството, че за другите би било по-добре, ако бях мъртъв. 1 2 3 4
20. Продължавам да изпитвам удоволствие от нещата, които правя. 4 3 2 1
Въпросникът съдържа 10 позитивно и 10 негативно формулирани твърдения. Всяко твърдение се оценява по скалата от 1 до 4.
Сборната оценка варира от 25 до 100.
Резултатите:
25-49 – нормално състояние
50-59 – лека депресия
60-69 – умерена депресия
70 и повече – тежка депресия
E? Как сте?