Какво точно представлява медиацията и защо е толкова различен и успешен метод за разрешаване на конфликти?

Медиация = среща в нулевата точка + за изработване на решение между двама + което ги удовлетворява взаимно + с подкрепата на неутрален трети.

Тя, нулевата точка е достъпна не само индивидуално, а в нея можем да се срещаме и да общуваме. И то дори в неудобните ежедневни ситуации. Аз съм тук цялата, ти си тук целия, то е тук цялото и така, често ‘втасват’ по-бързо решения и трансформации – като да хванем асансьора, вместо да се качваме по стълбите. Не, че е лошо да стълбокатериш. Зависи дали искаш, дали си в правилния блок и дали сте го изкомуникирали помежду си.

Когато двама души искат да се разберат, да предоговорят отношенията си в коя и да е житейска област, могат да го направят по много начини – насаме със себе си, чакайки да се материализира; могат един с друг, стига да си имат доверие; могат да го карат и по жертвения, независещ от тях съдещ ред; а могат и да ползват практични подходи като медиацията. Тя не е панацея, а дава‘защитена среда’, където да изработим новите си споразумения. По свой свободен избор.

За медиАцията и медиаТацията се изкушавам да кажа няколко думи, защото много хора се закачат с двете понятия. По мое усещане двете практики си приличат и се допълват. Фокусът им е различен.

МедиАцията е подход и процедура за мирно разрешаване на спорове чрез общуване.

В най добрият ѝ случай, тя е вид активна, споделена медиТация. И мисля така, защото да съм в медиТация за мен е да обичам всяка ситуация. Не да спирам ума и да го боря, а да разбирам дълбоко механизма му, да мисля със сърцето. И да оставям паузата, пустотата да възниква спонтанно. Така е и с медиАцията в човешките взаимоотношения – чрез среща и дълбоко разбиране и уважаване, както на разумните факти, така и на емоциите и интересите.

Щом осъзнаем механичните модели (на поведение, вербализация, мислене), които инертно продължават да действат помежду ни без вече да сме съгласни и да ни вършат работа, щом заявим какво наистина искаме сега, получава се аха!-интервал, естествена пауза – нова възможност за изход… И вече информирани какво ни дават различните варианти, можем свободно да изберем. В този смисъл, никак не е чудно, че води до взаимно-изгодно решение. И дори звучи логично, че не е проблем да влезеш в медитация и в медиация, а да разбереш защо не си в медитация и в медиация.

Медиацията обича различията. В нея се кани и ползва всяка практика и гледна точка, която участниците изберат. Ако ще да е и най-лудата или мъничка. И така, в единна среда се мисли и действа съвместно, а не накъсано, с ни чул-ни видял-недоразбрал.

Представи си спор между разведени мъж и жена за режима на виждане на бащата с 13- годишния им син, който се страхува, разочарован и унизен при всяка среща с баща си и постепенно категорично отказва да го вижда по задължение, против волята си. Колко още лица са включени, освен техните близки и приятели?: съдия, адвокати, експерт-вещо лице, свидетели, социален работник от ДАЗД, учител, училищен психолог, експерт от детски Център, семейни психотерапевти, съдия-изпълнител, полицай… И всяко от тези лица действа, да кажем добре поединично в своите рамки, а помежду си – или изобщо не са в контакт или са само чрез документи, доколкото има такива. И сега си ги представи на едно място, в конструктивно общуване – ето с тази свързваща среда, медиацията е много полезна!

Успеха й си обяснявам с това, че е холистична идея, която съществува открай време и днес светът е узрял за нея. Искаш ли цифри? (нали възрастните ги обичаме). Медиацията пести близо 13 000 евро на дело – време и пари на държавата, сиреч на гражданина-данъкоплатец. Пари, които могат да отиват за спорт, образование, здравеопазване и култура, например. И е напълно достатъчно просто да се знае, че я има и тази възможност и да не ѝ се пречи.

Медиацията често замества и обезмисля едно съдебно производство. Как е възможно чрез медиацията да се отсъди кой е прав?

Кой е прав ли? – всеки жив. Или кое е правилно? -‘правилно’е в смисъл на мое право и отговорност, което избирам сега. И кое поведение е правилно и за теб и за мен – не е ли това всъщност, задачката ни като има спор?

И затова в медиацията не се занимаваме с безполезни неща като търсенето на вина, лъжа, кой е прав и крив. Не поставяме знак на съмнение в Човека. Вместо това разглеждаме актуалните дълбоки интереси на човеците и как поведенията да се преорганизират и съчетаят, за да удовлетворят интересите. Вместо

„Кой е виновен и кой е прав?”- „Какво ми е полезно в това преживяване? и „Какво наистина искам да избера сега?”.

Без натиск и отсъждане поглеждаме цялостната картина от здравословна дистанция. И слагаме коня (интересите) пред каруцата (поведенията), за да вървят напред. Това е процес на опростяване, за който е нужно навлизане надълбоко и в сложното. И затова, двете страни си имат партньор в лицето на медиатора, на когото имат доверие.

Свикнали ли сме с грубостта? Докога ще се отнасяме грубо със себе си? Докога ще ‘цакаме’ само с общоприетите козове? „- Няма значение какво мислиш и чувстваш, а какво можеш да докажеш.

“А доказателствата ти куцат!”– харесва ли ви да ви кажат така или вие да го кажете? Ако не, нека да разширим формата с медиацията – в нея какво чувстваш и мислиш има значение. Хайде да отворим прозореца да влезе и свеж въздух?!

И никак не е нужно да изключваме съдебните подходи. А просто да разширим полето на възможностите и после да ползваме, каквото си поискаме.

Медиация може да се проведе на всеки етап от съдебното производство без да тя му пречи, а напротив – помагайки на страните да спрят войната и да намерят изход. И всеки граждански съдия, не само е длъжен по нашия закон да насочи към възможността за медиация, но би трябвало да приветства и поздрави страните, успели да се спогодят.

Няма да се уморя да напомням – правото на медиация е наше право – мили хора, искайте си го

В медиация е напълно възможно и двамата да спечелят. И то много повече, отколкото са могли да си представят.

Възможно ли е разглеждайки две страни в един спор да пропускаме една трета страна?

“Има един коан, който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”- Тайсен Дешимару

Като медиатор, единственото, което мога да направя, е да обгрижа пространство в което да се случи срещата; пространство, където да навлязат чиста информация, благодат и любов. Подкрепям тази среда и вибрация… и в същото време присъствам безусловно, за да се позволи спокойно да изберат, каквото искат – промяна или не, съгласие или не.

Конфликтите носят ли възможности?

Обратно, възможностите, които са невидими, носят със себе си нажежени лампички на конфликти, за да ги забележим 😉

Човек вървял през пустинята без капка вода.
Видял оазис и един змей до водата.
Събрал той последните си сили и започнал да се бие със змея.
Бил се, бил се… до несвяст.
По едно време змеят го попитал:
– Абе, ти какво искаш?
– Да пия.
– Ами пий бе, що се биеш?!

Как да се научим наистина да чуваме – и себе си, и другия?

Като използваме слуха си по предназначение. Неслучайно Дънов казва, че човешкият орган, който ни предстои да разгърнем в тази епоха, е ухото. Има цяла вселена от потенциал там. Музиката ни помага, тишината също. И общуването. Ако се вслушваме. Вслушвам се и усещам толкова много хора чрез Свой Избор сега…

Ако допуснем, че всеки е прав от своята гледна точка, тогава просто ще срещаме различни модели на света.

Ако правим това допускане за всички в стаята, техният модел на света ще бъде подходящ за тяхната същина, уважен от нас, а ние ще съумяваме да общуваме ефективно с тях.

Нали сте виждали тази картинка с нарисувана шестица и един човек, стоящ от едната й страна, а друг, от другата? Единият казва – това е шестица, другият – не, това е девятка! Въпрос на гледна точка. Всяка една ситуация е като сфера, виждаме точка или хайде, нека са няколко точки от нея, а всеки друг човек вижда различна точка. И, когато обединим гледните точки, излиза целостта на картината.

Затова е така важно и забавно да обединяваме знанието без да се взимаме прекалено насериозно и да провъзгласяваме нещо като абсолютно.

Комуникацията е свързващата тъкан, чрез която можем да живеем себе си като едно свързано цяло, както клетките на тялото работят заедно в единен организъм. Без излишен стрес.

Забавлявам се да изследвам как конфликтите във взаимоотношенията могат да се използват като допирателни и като трамплини за развитие. Практично, конкретно, ежедневно.

Не драмата ми е интересна в ситуациите, а чистата игра. Тази, в която използваме горивото на живота, извличаме есенция и сътворяваме нови форми и вселени!

Как така вместо да търсим единствено решение, можем да намерим много работещи такива, и всички спорещи страни да излязат щастливи?

Ей така, както хапваме всеки ден на общата маса.

Веднъж се бяхме събрали в дома на една приятелка и някой донесе торта. Докато другите си говореха, една дама отиде в кухнята да я нареже и след 10 минути отидох и аз – едно, че нещо се забави, друго, че ми се ядеше нещо сладичко, а хем да й помогна с чинийките и донасянето. Добре, ама отивам и гледам тя стои, смята и се тюхка: Ох, как да стане поравно за всички?! И мери парчета, реже прецизно с едно финно ножче онези ми ти захарни фигурки отгоре – за всекиго да имало по равно от листенцето, от кремчето. Питам я защо задължително поравно и ми казва: само така е справедливо. И се мъчи тя, но не се отказва и що-годе се получава. Ой, колко различна гледна точка, може нещо ново да науча, да видим. И след 10 минути носим чинийките, а другите и останалите (това е закачка към тях ;)): Ееее, къде изчезнахте?! Сервираме. И оттам като се започна – един не харесвал захарни фигурки, друг не обича бял блат, трети пък го предпочита вместо какаовия, четвърти иска само една фигурка, ама цялата, пети иска една хапка да опита, шести изобщо не е гладен… И прехвърляне от чиния в чиния. Смях и забава. А детето и наблюдателят в мен, си заснеха тази случка – щрак!

Всички можем да сме доволни по много начини, с неподозирани решения. Отворени ли сме? Проверяваме ли? „-Ама нямам време сега за това?- Ако нямаш време да го направиш както трябва, тогава ще имаш ли време да го направиш отново?

Вид алтруизъм ли е медиацията, или чист практицизъм?

Ах, как ми се иска за разнообразие, поне тук да кажа, че е или!:)

Ама е и двете. По средата е. В златната среда.

материал на Катина Клявкова- медиатор, изследовател на И-то в човешките отношения. Катина официално е получила  почетния знак за професионални постижения и активна дейност на Съюза на юристите и Националната асоциация на медиаторите за висока успеваемост от 87% от проведените медиации и над 900 устойчиви win-win споразумения. Може да бъде полезна за win-win споразумения в областта на: семейните отношения, отношенията в училище, на работното място и в бизнеса.