Знаете ли как династията Хан се изхитрила да събере пари за дострояването на Великата китайска стена? Вместо да наложи по-сурови данъци, измислила играта кено. Тя представлявала подбор на 10 от 120 йероглифа и затова се смята за първообраз на лотарията.
Няколко столетия по-късно игрите на късмета дошли на мода и в Европа, най-вече като средство за подпомагане на бедните и за покриване на належащи градски нужди.
Особено разпространени били в земите на днешна Италия, като към 16 век те вече имали десетки разновидности.
По време на походите си крал Франсоа I се впечатлил толкова силно от хитроумния начин за набиране на средства, че побързал да се завърне, за да организира грандиозната Лотария Роял. Тя обаче, никак не допаднала на французите заради високите цени на билетите, печалбата от които отивала директно в кралската хазна.
Английската кралица Елизабет I подходила доста по-умно, като хем обещала дворът да усвои само част от приходите, хем разрешила всеки притежател на талонче да получи награда.
Бумът на подобни игри отвъд океана датира от средата на 18 век, като в Америка са ратифицирани над 200 лотарии. Някои от тях са частни, но с постъпленията се финансират големи инфраструктурни проекти като канали и мостове, както и построяването на църкви, колежи, университети.
Бенджамин Франклин дори организира лотария за закупуването на оръдия за защитата на Калифорния; по същия начин в началото на Войната за независимост е оборудвана почти цялата колониална армия.
И ние си имаме лотария. Царски указ от 1936г. е учредява Държавната лотария на България. Печелиш – не печелиш, важното е, че събраните средства ще отидат за образование, спорт, социални проекти, здравеопазване и така ще принесат полза за всички.
Днес освен нея се организират редица частни игри на късмета. А кой печели сега от тях и кой губи?- вие кажете.
по материали от масовия печат