Един интересен материал, който разказвa за различen  от общоприетата мода и култура стил на младите хора в Европа и у нас, а лекия ироничен тон в текста предизвиква усмивка.
Интересно!

Всяко поколение си има своя мода. Всъщност, „едно поколение” е твърде дълъг период от време. Затова нека кажем, че на всеки няколко години идва нова мода в стила на обличане, в музиката и в светогледа.

Родителите ни са хванали малко от епохата на хипитата, изживели са вълната на класическия рок и горе-долу по времето, когато днешната генерация е била в ембрионален период, на мода пък са били бухналите фризури, саката с големи подплънки и „Флашданс”.

90-те години в България бяха едно сравнително бедно от модна гледна точка време. Дали защото родителите ни нямаха излишни пари, за да подпомогнат децата си в изграждането на стил, или просто защото модите от Запада трудно идваха до нас, си остава въпрос без отговор.

Спомням си обаче, че към средата на ученическия ми житейски път се появиха т. нар. „фешъни” – онези младежи, които изцяло робуваха на естетическите решения на дистрибуторите на евтина турска конфекция. Още в паметта ми са времената на черно-цикламените плисирани поли и черно-белите ботуши с връзки.

Когато влязох в гимназията пък, модите почнаха лудо да се редуват една след друга – скейтъри, метъли, фешъни, хипита (разбирайте: хора тип „Иракли” и „пътуване на стоп”). Тези години съвпаднаха точно с времето, когато децата на милионерите от прехода навлизаха в зрелостта – „Адидас”, „Том Тейлър”, „Лакост” и спортни коли, които разваляха настроението на учителя ми по немски всяка сутрин, когато идваше на работа със стария си Опел „Вектра”.

Да, всяко време си има своята мода – своите хубости и чудатости. Последните няколко години пък минават под знака на хипстър-културата. В интерес на истината, не вярвах, че тя ще преживее толкова дълго, но… Факт.

Кой е хипстър?

Няма да навлизам в „уикипедия”-обяснения за историята на хипстър-културата и произхода на думата. Вместо това, ще скицирам набързо най-важните признаци, по които може да го познаете:

Очила „Рей Бан” . Винтидж чифт, намерен в килера или евтин оригинал за 10 лева – няма значение. Хората, изживели младостта си през 60-те, сигурно ликуват. Огромните очила с дебели рамки и две метални елипсчета се завърнаха на мода и то с каква сила! „Рей Бан” са най-важното, за което трябва да благодарим на хипстърите. Ако не бяха последните, стилният моден аксесоар сигурно щеше да тъне в забвение още поне 40 години. А на фона на очилата тип „очи на муха”, които бяха актуални преди това, „Рей Бан” са си естетическо прераждане.

Дрехи втора ръка. Може и първа, но ще трябва доста да се потрудите да ги поскъсате, раздърпате и намачкате преди това. Магазините втора ръка винаги са били извор на разкош. Почти нова риза „Долче и Габана” за 10 лева или панталони „Зара” за 15. Това, за което аз най-много обвинявам хипстърите обаче и за което никога няма да им простя, е, че върнаха на мода дънкените якета без ръкави. Една дреха, която винаги ми е приличала повече на запазена марка на дървосекачите в Аляска. Мъчително, но… какво да се прави.

Чорапогащник. Стар, скъсан, с бримки, червен, бял, розов или на цветя – отново няма значение.

Ризи и тениски. Големи, раздърпани и, при добра възможност, със снимки, обработени на Инстаграм. Ако не се намерят такива, стават и тениски с непукистични или безсмислени надписи. Най-важното е да е просто раздърпана и голяма.

Панталони – ах, панталоните! Добре дошъл отново, „Флашданс”! Да, става въпрос за точно онези дънки от 90-те, които бяха много дълбоки и стигаха до над пъпа, а големите джобове отзад служеха като уголемителна лупа. И много тесни надолу – особено се отнася за мъже. Край с широките дънки, време е мъжът да покаже краката си!

И последно, но не по важност, идва торбичката – най-обикновена текстилна, с по-дълги презрамки, ярък цвят, с послание или с логото на някой фестивал. Практично и евтино. Жалко, че точно този аксесоар загива. На негово място идват квадратните чанти от твърда (естествена?) кожа отпред с катарама като на старите куфари.

Косата. Всяка прическа, която изглежда странна и идиотска. За жените най-честно е да имат кокче на темето или просто рошава коса, която може даже да е обръсната на места. За мъже пък перфектната фризура е обръсната отстрани и оставена дълга отгоре.

До тук за външния вид. А сега две думи за личността. Какво направи хипстър-културата толкова устойчива през последните години?

Според мен, най-вече фактът, че тя е създадена и ориентирана към хора със сравнително висок коефициент на интелигентност. Иначе казано, хипстърите са интелектуалци и артисти. Което си е супер – модата дори успя да превърне „зубър”-визията с големи очила и странна прическа в хит.

Лошото е, че в един момент сякаш всички решиха, че искат да са хипстър/интелектуалци. Как вече да различиш артиста от профана?

Големият проблем

Нещата стигнаха твърде далеч. Наистина. След дълъг престой в България, се върнах в Берлин, а тук хипстърите са на особена почит. Отдавна преодолях проблема с това да различавам хората, защото всички ми изглеждат еднакво. Но какво заварих! Момичета и момчета, които изглеждат като абстинентни – рошави, мърляви, с изпокъсани, мръсни дрехи. А дори не беше петък или събота. Дори не беше в бар, а в обществена институция. И тогава се запитах – е, когато заприличаш на станал от гроба, не е ли достатъчно?

После обаче направих връзка с една друга мода, която в момента е в разгара си – зомбитата. Вампирите вече не са „хип” (готин, як – от англ.) Актуални са възкръсналите мъртви.

Скоро дори гледах трейлър на филм, в който се разказва историята на зомби, което се влюбва в девойка и през цялото време се опитва да се сдържи да не изяде мозъка й (хм…познато?).

Ако се поровите в интернет, дори можете да намерите наръчници как да оцелеете при зомби-апокалипсис. Едно от най-важните правила, например, е да се запасите с вода: напълнете ваната, защото никога не се знае колко време ще трябва да стоите затворени. Другото важно правило, противно на очакванията, е да не си избирате моторна дървосекачка за оръжие – изглежда добре, но едва ли ще работи повече от час-два.

Последни реплики

Но, ако оставя за момент хапливо-ироничния тон и се върна на хипстър модата, трябва да призная, че тя, всъщност, е доста интересна. Тук става въпрос за една крайност, възникнала като опит човек да бъде различен и уникален във визията и интересите си.

Макар че днес хипстър-културата е по-скоро мода „на калъп”, можем да намерим в нея един отчаян вопъл на съвременния млад човек, живеещ в свят със 7 милиарда души, да бъде просто различен.

материал на