Един материал от 2013 година, който звучи фантастично, но нещата май започват да се случват.
Дигиталните валути настъпват: бит-монетата поскъпна с 24% спрямо долара само за година. Ще сложи ли това край на цивилизацията ни?
Липсата на пари е коренът на всяко зло”, казвал Бърнард Шоу. Има доста начини да избегнеш злото, като се сдобиеш с пари: да ги спечелиш с упорит труд, да ги фалшифицираш, да ги намериш на улицата, да ги откраднеш.
А ако си Сатоши Накамото, може и да ги изобретиш. Той направи точно това на 3 януари 2009, след като написа гениален алгоритъм и създаде новата дигитална валута, наречена bit-coin – от мерната единица за информация и английската дума за монета.
Може и да не сте чували за нея. Но бит-монетата e същинска революция в развитието на цивилизацията: чрез нея можете да купувате и продавате, без никой да разбере – тоест напълно анонимно.
Бит-монетите се прехвърлят от една сметка в друга без участието на банките, компаниите за кредитни карти и без властите и контролните органи изобщо да имат представа кой на кого плаща. Системата разчита на peer-to-peer мрежите. Тя е реализираната мечта на „кибер-пънкарите” и – въпреки скептицизма на издания като Forbes, Wired и The Atlantic – завзема все повече нови територии.
ЗА НОВИТЕ ПАРИ НАКАМОТО не е използвал хартия, нито злато или сребро – а само 31 001 реда код и кратко съобщение по интернет. Идеята му била да създаде нова валута, която да е имунизирана срещу алчността на банките и политиците и да се контролира единствено чрез софтуер.
Още от началото на 90-те години киберпънкарите се опитваха да разработят независими дигитални пари, но без особен успех. През 1993 докторът по криптография Дейвид Чаум представи концепцията за е-cash, но тя се провали, защото всъщност бе зависима от съществуващите инфраструктури на правителството и компаниите за кредитни карти. Същата съдба сполетя и следващите опити (като bit Gold, RPOW, b-money).
Всички досегашни виртуални пари бяха спъвани от едно и също: така наречения „проблем с двойната употреба”. Ако дигиталната валута е просто количество информация, какво би могло да попречи на хората, да копират тази информация и да я ползват отново и отново? За да се попречи на това, е нужна централна клирингова къща, която да регистрира счетоводно и в реално време всички транзакции. Тази централна счетоводна книга предотвратява измами, но същевременно изисква съществуването на специален орган, който да я администрира. При бит-монетата такъв орган не е нужен – счетоводната книга е достъпна свободно за всички. Накамото я нарича „блокираща верига”.
Представете си група хора, които в реално време имат достъп до една и съща счетоводна книга чрез своите компютри. Счетоводната книга регистрира колко бит-монети има всеки участник в сесията в определен отрязък от време. Балансът на всяка сметка е публична информация – ако някой от участниците иска да прехвърли пари към друга сметка, трябва да обяви транзакцията на всеки от другите участници. Така парите не могат да бъдат похарчени по два пъти, дори и да не съществуват физически.
ИКОНОМИКАТА НА БИТ-МОНЕТИТЕ се състои от peer-to-peer мрежи на потребители – нещо като торенти, с тази разлика, че тук се правят транзакции, а не се обменя пиратско съдържание. Всеки участник в мрежата се регистрира и получава уникален адрес. Никой не участва с името си или с друг вид идентификация. Така всички транзакции стават публични, но не е ясно кой се крие зад тях.
Участниците в създаването на дигиталните пари се наричат „миньори” (miners) – вероятно защото процесът е доста трудоемък. През предварително програмирани интервали сложен алгоритъм освобождава нови бит-монети в мрежата: 50 на всеки десет минути. Компютрите, снабдени със специалния софтуер Bitcoin Client, се конкурират да решават сложни криптографски загадки, които съдържат данни от няколко транзакции. Първият „миньор”, който разреши загадката се възнаграждава с 50 бит-монети. Трудността на всяка загадка се увеличава с увеличаване броя на „миньорите” и това позволява създаването на един блок от транзакции да става на всеки десет минути. Освен това размерът на всяко парично възнаграждение ще намалява наполовина на всеки 210 000 блока – най-напред от 50 на 25, след това на 12.5, после на 6.25…
Максималният брой бит-монети, които могат да се получават по този начин, е 21 милиона – нито повече, нито по-малко. Според алгоритъма на Накамото това ще се случи през 2140 година (в момента, на четвъртата година от съществуването на системата, бит-монетите са 10.66 милиона, на стойност към 151 милиона долара). Този автоматизиран процес позволява паричната маса да се увеличава без намеса на надзорен или контролен орган като централна банка – и без риск от хиперинфлация.
ХАРЧЕНЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ПАРИ е сравнително просто, макар все още твърде малко търговци да ги приемат. Миналата година бе създадена специална система за онлайн разплащане BitPay, която вече има регистрирани над 1000 фирми и търговци, приемащи новата валута. В интернет има 44 “чейнджбюра”, където можете да обмените бит-монетите за реални валути – долар, евро, британска лира. В началото курсът бе скромен – една бит-монета струваше около цент. През юни 2011 обменът вече бе при 29 долара за 1 BTC. В България има три официално обявени обменни адреса. Най-изгодният е на бул. Ал. Стамболийски 82, където cybersasho купува бит-монети по 19.81 и продава по 21.90 долара.
Ето как изглежда бъдещето с новите дигитални пари. Влизате в магазина и на касата вадите своята счетоводна книга, зачертавате стария си паричен баланс и записвате отдолу сумата от 10 евро. Касиерът взема счетоводната книга на магазина, зачертава стария баланс и записва отгоре 10 евро. Не участват никакви материални пари, но вие осъществявате покупката си, а магазинът регистрира продажба. След записването на новите баланси системата остава непроменена и парите запазват своята стойност – без инфлация, дефлация и държавен контрол.
Програмистът от Флорида Ласло Ханьеч осъществи първата реална покупка с бит-монети, плащайки 10000 за две пици от Papa John’s. Ласло изпратил бит-монетите на „миньор” от Англия, а той след това поръчал пиците през океана чрез своята кредитна карта. Фермерът от Масачузетс Дейвид Фостър приема бит-монети като разплащателно средство при покупката на вълнени чорапи. Програмистът Гавин Андресън си купил 10000 битмонети за 50 долара и създал сайта Bitcoin Faucet, където ги раздал ей така – просто заради идеята.
ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОПУЛЯРНОСТТА на новата дигитална валута расте постоянно (през миналата година курсът й поскъпна с 24.1%), загадката около нейния създател Сатоши Накамото става все по-дълбока. Никой не го е срещал, няма нито една негова снимка или материална следа. За да оповести идеята си, Накамото използва сайт и имейл адрес, които вече не съществуват. Единствените косвени улики за самоличността му идват от статиите му от 2009 и 2010, с които той популяризира идеята и помоли програмистите да му помогнат за усъвършенстване на кода.
Тези статии са написани на безупречен английски – твърде безупречен за японец, като какъвто се представя Сатоши. В близо 80-те хиляди думи, публикувани от Накамото, има едва 7 печатни грешки. Освен това той използва британската транскрипция на думи като colour, favour, grey (вместо американската color, favor, gray. Освен това той говори за flat, а не за apartment, за math, а не maths. А текстовете му се появяват в мрежата винаги след 18.00 часа по Гринуич – тоест след края на работния ден във Великобритания. Заради това се подозира, че Накамото е всъщност англичанин, или дори няколко англичани – примерно цял екип от програмисти на Google, или пък експерти, наети от Националната служба за сигурност на САЩ. Има версия, че Сатоши Накамото е съкращение от имената на електронните гиганти SAmsung, TOSHIba, NAKAmichi, and MOTOrola. Има дори версия, че създателят на дигиталната монета е фен на японските серии “Покемон”, чиито създател се казва Сатоши Тааджири, а първият продуцент на играта – Шиничи Такамото.
ЕДВА ЛИ НЯКОГА ЩЕ НАУЧИМ ИСТИНАТА, защото от 18.22 часа по Гринуич на 26 април 2011 Сатоши Накамото не се е появявал никъде, не публикува и не отговаря на имейли. Парите му обаче продължават да превземат нови територии. Дори “конкурентите” на Сатоши – създателите на други дигитални пари – оценяват работата му. Ник Сабо, изобретателят на бит-златото, възхвалява бит-монетите като „забележителен принос към света”, а криптографът на RPOW Хал Фини предрече, че тези пари „ще променят света”. Дори Европейската централна банка публикува наскоро специално изследване на новите дигитални валути. Там между другото се твърди, че теоретичните корени на бит-монетата водят към австрийската икономическа школа, към фигури като Менгер, фон Мизес и Хайек, и към тяхната теория за бизнес циклите. Според тази теория кризите възникват в резултат на неефективната политика на централните банки, които намаляват лихвените проценти и насърчават отпускането на прекалено голям обем от кредити, заради които се стига до спекулативни икономически балони и намаляване на спестяванията.
Финалното потвърждение за важността на бит-монетата дойде на 12 декември миналата година, когато самият шеф на Федералния резерв Бен Бърнанке я нареди сред най-сериозните си грижи за бъдещето.
БЛОГЪРЪТ ДЖЕЙСЪН КАЛАКАНИС определя новата валута като „най-опасния проект с отворен код за всички времена”. Причината: бит-монетата залага на карта многовековния монопол на централните банки върху емитирането на пари. В Китай – родината на фиатните пари – правителството вече забрани виртуалната валута на интернет-портала Tencent, след като нейната популярност започна да расте лавинообразно.
Бит-монетите също вече не са нишов експеримент – всеки ден над 1 милион от тях сменят собственика си при размяна на дигитална музика, стоки, услуги. А те са само най-яркият пример. Проекти като OpenCoin, Open-UDC или Flowplac функционират отлично върху платформите за електронни пари. Същото важи за социалните мрежи като Hub Culture с нейните Ven-монети или Facebook с неговите “кредити”. Златото от ролевите игри като World of Warcraft вече не се използва само за закупуване на магически оръжия или вълшебни питиета, а и като разплащателно средство на обменните борси в мрежата. Годишният оборот на тези валути в момента надхвърля 6 милиарда долара. Според Еудард Кастранова, професор от Университета на Индиана, „виртуалните икономики на някои ролеви игри вече са в състояние да се конкурират с икономиките на малки държави”.
В това има логика. Вече успяха да дигитализираме почти всички културни продукти – книги, музика, филми. Но парите ни още функционират по древна схема, останала от времето на китайската династия Сун. „Ние сме в информационната ера, но парите ни продължават да живеят в древността”, казва Кей Пустчи от Аугсбургския университет.
ПРИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ “ФИАТНИ” ПАРИ, които днес са основното ни разплащателно средство, здравето на финансовата система се крепи върху доверието. При бит-монетите на Накамото всичко се крепи върху криптираната проверка. Ако кодът не е сигурен и надежден, бит-монетите са обречени. Дан Камински, един от най-големите експерти в интернет сигурността и идол на хакерите, вече се опита да счупи кода на Накамото. Камински живее в Сиатъл и е близък приятел на шефовете на Microsoft и Cisco. През юли миналата година той се затворил у дома и се заел да разбие кода на бит-монетата. След внимателен анализ открил девет слаби места и разработил девет модела за пробив. Но всеки път, след като стигал до уязвимото място, там го очаквало съобщение с обезкуражаващия текст „Атаката е предотвратена”. Камински призна, че никога досега не е попадал на подобно нещо и не е допускал, че е възможно да се създаде толкова сигурен код. Оказва се, че Накамото е гениален програмист, познаващ до съвършенство програмния език С++. Освен това тайнственият създател на бит-монетата явно има задълбочени познания по икономика, криптография и Р2Р-мрежи. „Това е работа или на солиден екип от великолепни експерти, или на истински гений”, смята Камински.
НАШУМЕЛИЯТ ЖУРНАЛИСТ РОБЪРТ НЮУЪРТ наскоро публикува във Foreign Policy статия, озаглавена „Сянката на суперсилата”. В нея той се опитва да реабилитира сивата икономика, цитирайки (за първи път) доста шокиращи числа. Според Нюуърт нелегалната икономика има годишен оборот от 10 трилиона долара (10 000 000 000 000!) – повече от сумираните икономики на Китай и Япония. Прогнозите на Международната организация за икономическо сътрудничество и развитие са, че до 2020 две трети от работещите в света ще бъдат част от „сивата икономика”, поради което се налага тя да бъде призната и реабилитирана. Предложението на Нюуърт е тя да се нарича Система D – от френската дума dеbrouillards, с която в Африка и Карибите наричат мотивираните и особено ефективни хора, които работят, без да се съобразяват със закони, норми, порядки. Нюуърт използва тази дума, за да характеризира „изобретателната икономика” (the ingenuity economy), икономиката на импровизацията, на умението да разчиташ сам на себе си – най-общо казано, икономиката “Направи си сам”.
Нюуърт доказва, че без тази икономика нито Америка, нито Европейският съюз биха оцелели. В България знаем това най-добре, когато говорим как българите оцеляват „на магия” – извън държавата, извън данъчната система, извън пазара, извън легалната икономика. „Светът е нуждае от черния пазар и Системата D всъщност представлява бъдещето”, смята Нюуърт. А бит-монетата сякаш е създадена точна за този тип икономика – глобална, децентрализирана, без намеса на държавата. Тя позволява да се заобиколят услугите и рестрикциите на традиционните банки и финансови институции.
МИНАЛАТА ГОДИНА THE FORBES ЗА ПЪРВИ ПЪТ публикува класация за най-богатите хора на земята в бит-монети. Един “миньор от Тенеси”, който работи под псевдонима KnightMB, е смятан за първия bitcoin-милионер с 371 000 монети, които в момента са на стойност 5.3 млн. долара. В момента най-богатият потребител на системата притежава 613 326 BTC, или 8.77 млн. долара. А прословутите две пици, които Ласло Ханьеч си купи през 2011, по днешния обменен курс биха му стрували 143 000 долара – най-скъпите пици за всички времена. „Не изпитвам никакви угризения”, коментира по този повод Ласло за списание Wired. „Пиците наистина бяха страхотни”.
Лидерът на шведската Пиратска партия Рик Фалквинге обяви, че е обърнал всички свои спестявания и лични сметки само в бит-монети, а наскоро ЦРУ отправи специална покана към последния човек, общувал със Сатоши Накамото – Гавин Андресън – да изнесе лекция за новата валута в главната квартира в Ленгли. Тези хора не се съмняват, че бъдещето принадлежи на дигиталните пари. А вие?
материал на
