За добро утро една разходка из красивия дворец-La Reggia di Caserta.
Той е един от многото, който няма равен на себе си по красота / с оглед броя на стаите (1200) той е най-големият дворец, построен през 18 век в Европа / и който човекът поръчал неговото създаване, не престоява нито ден в покоите му, когато е бил завършен. И както повечето строежи на такива сдания- в него не всичко е завършено по одобрения проект.
Строителството започва през 1752 г. за Карлос VII Неаполски, който работи заедно с архитектa Луиджи Ванвители. Когато Карлос вижда впечатляващите мащаби на двореца, той изпитва желание да изтръгне сърцето си. Седем години по-късно обаче абдикира в посока Испания и не пренощува нито нощ в двореца. Строителството е довършено за третия му син и наследник Фердинанд IV Неаполски.
Модел за замъка е Версайският дворец. Въпреки неговото разположение и разноликост по същия начин е събирал и грижил за кралския двор в една масивна постройка, като социалната структура на малкия град се е противопоставяла на бароковия изглед, строго подчинен на природата. Кралският дворец в Мадрид, където Карлос израства, е проектиран от Филипо Ювара за бащата на Карлос, Филип V Испански и дворецът в Шарлотенбург служат за модели. Просторният осмоъгълен вестибюл изглежда е вдъхновен от базиликата Санта Мария дела Салуте във Венеция, а параклисът най-често е сравняван с изработения от Робер де Коте във Версай.
Необходимостта от издигането на постройката не е толкова естетическа, а цели защита при евентуална морска атака, каквато дворецът в Неапол не е осигурявал. Строителството продължава до 1780 г. и е довършено от сина на Вавители Карло. Заобикалящият ландшафт е коренно променен, като за целта самият град е изместен с 10 км, за да се осигури работна ръка в близост до двореца. Проектът за 20-километрова паркова алея обаче не се осъществява.
