Световноизвестният психиатър Карл Густав Юнг се приема за откривател на понятието “Комплекс”. Според неговото учение, комплексът е жизнено проявление на психиката и отговаря на различни видове човешко поведение. Той се гради на базата на възприятия и реакции, които се задействат периодично под влиянието на определени сигнални ситуации. Комплексът се заражда много лесно. Понякога е достатъчна само една критична или обидна дума от родителите, близките, учителите или приятелите. Травмата, която често е мъчителна или трудно поносима, в повечето случаи се подтиска или напълно се забравя. Въпреки това тя поражда повече или по-малко патологични енергийни възли, които остават да съществуват изолирани в психиката, докато не бъдат възбудени при определени обстоятелства. К. Г. Юнг открива, че

при жените доминират комплексите, отнасящи се до дома, семейството, бременността, децата, съпружеския живот.

При мъжете преобладават комплексите, свързани с общественото положение, престижът, успехите, кариерата и парите.

В двата случая обаче, комплексът е проява на безсилието на волята и неефикасността на съветите, отправяни към нея. Днес на учените са известни много и най-разнообразни психологически комплекси, познанията за които помагат на психолозите да попречат на вредното влияние на вътрешните личностни конфликти.

ПАРАНОЯ
Параноята в най-общ вид представлява патологично надценяване на личното АЗ. Това е вид невроза, която се дължи на силно развито чувство за малоценност, съпроводено от огромна гордост. Проявленията на Параноята могат да започнат от леко душевно неравновесие и да стигнат до остри психози. В последния случай човек мечтае и си представя ситуации, в които той е най-добрият. Гордостта му подсъзнателно подхранва АЗ-а, стремящ се да бъде над останалите и да получи признание. Зад привидната търпимост, скромност, доброта и щедрост се крие враждебност, а често пъти омраза и деспотизъм. Съсредоточена върху собственото си величие, личността остава в сянката на самата себе си и на своя мним героизъм. Това рано или късно води до разрив в отношенията с околните. Огромната гордост, недоверчивостта, мнителността и измислената мания за преследване правят индивида лесно раним в неговия егоизъм, взискателност и претенции да бъде уважаван и харесван. В контактите той е придирчив и агресивен, не може или не иска да се вмести в рамките на общите изисквания и интереси. Параноикът е труден за разбиране – преценките му са деформирани, дори най-дребните неща се приемат драматично и усложнено. Свръхемоционален, импулсивно щедър и селективен, той бързо и войнствено преминава към защита и атака. Този тип хора са твърде уморителни за околните, понеже смятат, че всичко им е позволено. Те насищат пространството с тревожното си ЕГО и изтощават енергията на всички около себе си.

МЕГАЛОМАНИЯ
Мегаломанията (в популярния език се използва терминът грандомания) е патологично състояние, което се разглежда като разрастване на Параноята, проявяващо се чрез крайности. Мегаломанията е известна и като “Лудостта на величията”. Мегаломанът, в стремежа си към повече власт и обществен престиж, живее със своите илюзии, мечти и фантазии идентифицирайки се с тях. Неговата завист и егоизъм са подсъзнателни и грижливо прикрити, а чрез своето поведение той се мъчи да внушава човеколюбие и справедливост. Този тип личност, според настроението си, трябва или да бъде “Велик” или да е никой. Индивидът е убеден в своята добронамереност като в противен случай започва да изпитва угризения и чувство за вина. Ако по някакъв начин някой засегне образа му на “добър повелител”, дори най-малката забележка би го настроила враждебно и агресивно. По тази причина мегаломанът се стреми да измести или отстрани хората, които се съмняват в него.

КОМПЛЕКС ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВО
Стремежът към превъзходство в този комплекс може да се прояви във връзка или като компенсаторна реакция на комплекса за Малоценност. Подтикван от егоцентризъм, индивидът с комплекс за превъзходство реагира по определен начин с цел да прикрие собствените си недостатъци. Най-общо, превъзходството се компенсира чрез склонност към преувеличения и импровизации от най-различен характер.

ЕДИПОВ КОМПЛЕКС
Според Фройд съществува само един комплекс – Едиповия, а всички останали са последици от него. Женската форма на Едиповия комплекс на проявление се нарича комплекс на Електра. Едиповият комплекс е инфантилен /детски/ комплекс. Образно казано, той е “възел” от силни чувства, които определят сетивния живот на детето във възрастта между 3 и 5 години. Едиповите чувства се изразяват чрез голяма любов към родителя от противоположния пол и враждебна ревност към другия родител. На тази възраст, независимо от възпитанието си всички деца, в по-голяма или в по-малка степен, изживяват този комплекс, който има решаваща роля за емоционалния живот на подрастващите. Наивният израз на детските емоции може да породи отрицателни родителски реакции, а те от своя страна да станат причина за тревожен страх в детето. Към 5-годишна възраст това безпокойство е в състояние да прерасне в психическа затормозеност и подсъзнателно прикриване на чувствата и емоциите. Определящо значение за по-нататъшното развитие на всеки човек е той сам, по собствен начин да разреши проблема със своя комплекс. Ако го подцени, индивидът би срещнал редица проблеми, свързани с обществените норми и забрани относно кръвосмешението или чувството за вина, поради своята слабост.

КОМПЛЕКС НА ЕЛЕКТРА
Фройд описва една важна разлика между комплекса на Едип и този на Електра. Според него в началото на своето развитие момиченцето е привързано към майка си. След това, към 5-годишна възраст то открива анатомичната разлика в половете и реагира на отсъствието на пенис по своеобразен начин – чрез комплекс за Кастрация (за полова ощетеност). Детското въображение го отвежда до мисълта, че е несправедливо “лишено”, поради което е в състояние да намрази собствения си пол, смятайки го за по-низш. В този случай комплексът приема формата на срам и отричане от своята женственост, а малкото момиче започва още повече да обича баща си и да желае да прилича на него. В други случаи детето развива мъжки наклонности, когато: – те са били признати в семейството и/или в обществото; – има брат, който е обект на възхищение от страна на родителите; – има майка с изявена Анимус (мъжка) полярност; – детето е пренебрегвано или е лишено от нежност в семейството…

КОМПЛЕКС НА НАРЦИС (Нарцисизъм)
Този комплекс е характерен с прояви на самодоволство, себелюбие, егоцентризъм и възхищение от себе си. “Нарцисът” с удоволствие се наблюдава в огледалото, зависим от своя стремеж да се хареса на околните, но най-вече на себе си. Той се нуждае от ласкателства и одобрение, издига в култ своя външен вид, идентифицира се с един измислен, идеален образ, който му придава тежест пред другите и го издига в собствените му очи. Дори най-малката критика относно неговата външност може да извади “нарциса” от равновесие, затова е необходимо той да бъде стимулиран с възхищение и комплименти. Такъв тип личности обичат да излагат на показ своите познания и силни страни, своята красота или обществено положение, проявявайки склонност към маниерничене и самохвалство. Една от формите на нарцисизма е издигането в култ на личната сексуалност, което обикновено е компенсаторна реакция на комплекс за Кастрация.

КОМПЛЕКС ЗА ИЗОСТАВЕНОСТ
Явява се вследствие на недостатъчна любов, на дълбока самота и огорчение. Индивидът е бил принуден да съзрее рано и още в детството заживява с чувството, че никога няма да бъде истински обичан и признат като личност. Измамен в най-съкровените си очаквания, в юношеството той се съмнява в проявяваните към него чувства и симпатии, нуждаейки се от доказателства за тяхната искреност. За човек с такъв комплекс дори най-незначителните събития предизвикват мъчително безпокойство, породено от усещането за изоставеност. Силно критичен и взискателен, той се стреми да превъзмогне душевните си терзания като ги затваря в себе си. Така само подтиска и ограничава всеки порив за нежност. В резултат възникват съответни компенсаторни реакции, като демонстриране на способности и добродетели, смелост, стремеж да буди възхищение и др.

КОМПЛЕКС ЗА ОТХВЪРЛЕНОСТ
При тази фрустрация човек се чувства изолиран, изоставен или пренебрегван от хората около него. Комплексът намира израз в натрапчиви мисли като: “Мен ме отхвърлят” или “Никой не ме обича”. Изявява се в резултат на силно емоционално въздействие или грубо дистанциране на околните по отношение на личността.

КОМПЛЕКС ВСЛЕДСТВИЕ РАЗМИНАВАНЕ С ПРИЗВАНИЕТО
При този комплекс е разбита и сломена една силно чувствителна натура. Процесът се съпровожда с усещане за неразбиране и недооценяване от страна на околните. Разминаването с истинските способности и призвание може да се крие както в силната инертност на самия човек, така и да е свързано с провал в личния или обществения живот…

КОМПЛЕКС НА КАИН (Каинов комплекс)
Това е комплекс, който “изразява враждата между хората”. Той е свързан с взаимоотношенията в детството и по точно с братята и сестрите. Малкият “Каин” се чувства подценен в сравнение с по-малкия си брат или сестра. Това е в състояние да го фрустрира и озлоби или да го тласне към бягство от реалността. По-късно комплексът на Каин се изявява като патологична форма на агресивност вследствие на подценяването или отхвърлянето на личността. Тази агресивност се изявява в юношеска възраст с враждебност и настървение срещу реален или мним съперник по отношение на по-привилегированото положение на последния. Индивидът е склонен да приема всяка ситуация като състезание между равни противници, в което той е длъжен да спечели или да запази своите предимства…

КОМПЛЕКС НА ПО-МАЛКИЯ В СЕМЕЙСТВОТО
Характеризира се най-общо с неприязън към по-голямото дете в семейството, което обсебва изцяло вниманието на родителите със своите способности, красота или слава.

КОМПЛЕКС ЗА ВИНА
Комплексът се проявява с постоянно /повече или по-слабо изразено/ чувство за вина и страх да не се сгреши и вътрешната увереност, че не се действа, както е необходимо. Типични са проявите на самокритичност, досадни скрупули, натрапчиви идеи или непрекъснати съмнения. Съвестта и чувството за дълг поставят толкова високи изисквания, че винаги съществува усещането за допусната грешка. Страхът и безпокойството да не се сбърка изострят колебанията преди да се пристъпи към действие. След приключване на определена работа започват съмнения дали е направено точно каквото е било необходимо. При това самонаблюдение и самонадзор, личното АЗ непрекъснато усеща обвиненията на някакъв въображаем “съдник”, а всяка забележка се приема като укор или порицание. От друга страна, това прави личността стриктна и примерна, придирчива и максималист в поведението и преценките си. В определени случаи комплексът се съпровожда от мания за хигиена и чистота или е свързан с комплекс за Малоценност. Източници на “Вината” могат да бъдат някои от следните по-важни причини: – възпитание с насаждане на страх или чувство за вина, подценяване или пренебрегване на способностите; – постоянно сравняване с другите; – родители, радващи се на възхищение и слава – за детето е трудно да се идентифицира с техния подтискащ самочувствието му идеален образ; – душевни травми – отговорност за причинени рани, станала злополука, родители принесли се в жертва и пр. – самообвинения поради Едипови чувства или комплекс за Кастрация и др.

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Това е социален комплекс, за който е характерна загубата на доверие в себе си и в своите способности. Чувството за малоценност се явява голям проблем при утвърждаването, реализацията и постигането на по-високи цели в обществото. Личността се затваря в себе си, изолира се в собствения си свят, страда от своята нерешителност, чувства се различна в обществото, където мисли, че е отхвърлена от другите. Това й пречи да стига докрай в осъществяването на своите намерения. Такъв човек приема несполуките за доказателство на недостатъците си, а успехите – за плод на случайността. При това самоподценяване, човек се старае да се докаже първо на себе си, а след това на останалите. Веднъж осъзнал своята слабост, за да не бъде толкова уязвим, той непрекъснато се стреми да се самоусъвършенства и разширява познанията си. Дори и тогава обаче, в своя максимализъм индивидът не се чувства достатъчно “съвършен” за да пристъпи към действие, предпочитайки да не поема излишни отговорности и задължения. По такъв начин съвестта и натрапчивият скептицизъм се явяват бариера за личната активност и предприемчивост. Комплексът за Малоценност поражда определен вкус към страданието, в мъката се открива своеобразна утеха, а на определен етап може да се стигне до пълно обезверяване. Нуждата от по-голяма сигурност прави “малоценния” човек силно чувствителен и към най-дребните неща. Тази фрустрация се компенсира с комплекс за Превъзходство.

КОМПЛЕКС ЗА КАСТРАЦИЯ
(комплекс за Полова ощетеност или Кастрационен комплекс)
Комплексът е свързан с фантазиите на съзряващото момче, че могат да го лишат от половия му орган – символ на неговата мъжественост. Тази подсъзнателна тревога идва от страха да не бъде наказан от бащата, поради своята сексуална активност или мнимо желание да съблазни майка си. Комплексът може впоследствие да стане симптом на натрапчива невроза. При мъжете някои от по-важните последствия са: – Развиване на комплекс за Вина и свързаните с това нерешителност, безпокойство и трудности в утвърждаването; – Полова, физическа или психическа слабост; страх от жените или презрение към тях, което може да прерасне във фригидност и женомразство; – През пубертета комплексът понякога се засилва и оказва влияние върху половата ориентация, сексуалните желания на юношата, а в определени случаи предопределя и склонност към хомосексуализъм. Ако индивидът преодолее отъждествяването си с противоположния пол и докаже своята мъжественост, в по-зряла възраст той би срещал трудности с жените. В тях той ще открива само недостатъци, защото никоя не би могла да измести образа на майка му; – Нарцистично поведение; – Прояви на садистични наклонности – разрушителна импулсивност или агресивност, насочена към партньора с цел физическо или психическо нараняване. Един от най-добрите начини за сублимиране на комплекса са заниманията със спорт. Изявени спортни имена с този комплекс са Борис Бекер /тенис/, Бернар Ино /колоездене/, Яник Ноа /бокс/ и др. Последици от Кастрационния комплекс при жените: – В подчиненото положение се намира утеха и начин за себеутвърждаване, подхранвани от любов към бащата; – Стремеж към подчиненост в любовта и секса; – Прояви на някои от формите на Мазохизъм, Малоценност и комплекс на Електра; – Комплекс на Диана “Жената реагира на Кастрационния комплекс чрез отказване от своята женственост с цел да запази независимостта си. Тя развива и утвърждава своята мъжка (Анимус) полярност чрез финансова самостоятелност, решителност, напоритост, практицизъм и предпочитание на приятелството пред любовта. Този тип жени се стремят да конкурират, побеждават и подчиняват мъжете, опитвайки се да ги доминират социално и професионално, или настройвайки другите жени срещу тях” (Шарл Бодуен, “L”oevre de C.G. Jung”).

САДИСТИЧЕН КОМПЛЕКС
Това е комплекс, който се изявява с променлива честота и понякога има доста особени проявления. Колкото по-високо е интелектуалното нива на индивида, толкова садистичните прояви са по-изтънчени и умело прикрити зад двойна игра. Казано най-общо, садистът изпитва удоволствие и наслаждение да обвинява, шантажира и наказва, да причинява страдание, да бъде господар и да му се подчиняват. Той се отличава с наблюдателност, поради необходимостта да открие в другия неговите желания, слабости и недостатъци. Играта на изчакване – удоволствие за “ловеца”, продължава докато потърпевшият не започне да проявява желание за близост или интимност и стане излишно прикриването на истинските намерения. Следва моментът за освобождаване на фантазиите за насилие… За постигане на целите са позволени всякакви средства: толерантност (при изчакването), измама, провокация, изнудване, подлост или шантаж. Насладата от страданието на другия е коварна и опасна дори за самия садист, защото унищожава възможността за спокоен и щастлив живот. Този тип хора обичат също да бъдат измъчвани, като Садизъм и Мазохизъм често вървят ръка за ръка, а неврозата е неразделна част от този тип характер. От друга страна, садистичните наклонности могат да намерят своята житейска реализация, ако отговарят на призванието или бъдат използвани в някои от следните обществено признати професии: медицински персонал, хирург, съдия, полицай, следовател, военен, някои журналистически категории (репортер, “папарак”), литературен критик, карикатурист, възпитател и др. подобни. Садистичният комплекс има прояви, свързани с: – Досадни подигравки и коварни подмятания; сурови, язвителни и критични оценки; безпричинно злословие, клевети и др. – Воайорство, съзерцаване на ужасни сцени, стимул и въодушевление при гледане на злополуки и др. – Озлобление и коварно заяждане при най-дребни поводи; – Търсене на изкупителна жертва, върху която да се стовари отговорността за събитие, раздвижило духовете и т.н.

МАЗОХИЗЪМ
При този комплекс се поражда смесване на желанията и понякога може да се превърне в комплекс за Малоценност. Индивидът обича да бъде подценяван, хулен и оскърбяван, да се подлага на самоунижение, да си налага непосилни задачи и т.н. Той се чувства удобно в безизходни ситуации, харесва му да бъде жертва и търси всевъзможни предтексти да се самоизтезава; предпочита физическото страдание, болката и нервното напрежение.

САДО-МАЗОХИЗЪМ
Комплексът се явява в резултат на пропуски и грешки в семейното възпитание или обучението. Депримиращата среда или униженията, на които е била подлагана младата личност пораждат в нея стремеж към отмъщение. Появата на садистични наклонности може да се яви вследствие на физическа или социална непригодност, расови проблеми, материална или финансова диференциация и др. Средата на развитие в този случай е от решаващо значение, тъй като тя задушава или разрушава детето, ограничава неговата инициативност, пречи на естественото му развитие. Двете съставни части на Садо-Мазохизма обуславят затвореното поведение на индивида и могат да породят душевен срив или саморазруха на личността.

материал на http://teachme.blog.bg/