Въпросът за големи маси хора на едно място неминуемо ни препраща към Психологията на тълпите.

Може би много от вас се чудят има ли наистина нещо особено тук или когато хора са се събрали на едно място … те просто са се събрали на едно място и това не поражда нищо повече от този факт.

Определено има. И то въобще не е за подценяване.

Психологията на тълпите е реално съществуваща и винаги на сто процента работеща система за упражняване на влияние върху масите, насочване на техните мисли и чувства в определена посока.

Как става това накратко в следващите редове.

Без да се впускам в дълбоки подробности тук просто ще набележа основните черти характеризиращи тълпите, така както ги представя френския социолог и психолог Г. Льобон.

Първо. Тълпите не притежават критическо мислене – тълпата е съставена от много и различни личности, но независимо от това дали тези хора са професори или общи работници, в тълпата те се приравняват и тяхната възможност за разсъждение и критическо мислене намалява значително.

Второ. Тълпите са податливи не на разума, а на чувствата. Чувствата ги водят, а този който направлява чувствата (лидер, оратор, герой) води и тълпата!

Трето. Тълпата иска да бъде прелъстена, спечелена – с думи, обещания и пр., без значение тяхната истинност или бъдеща възможност за реализация, повечето пъти граничеща с невъзможното.

Четвърто. Личното чувството за вина и отговорност в тълпата изчезва, а усещането за непобедимост и сила се увеличава под влияние на голямата маса от хора които „сме“.

Пето. Тълпите лесно се заразяват от „общата“ идея (подадена от оратора) и чувствата бързо пораждат желание за действие.

Ораторите или лидерите на тълпата имат огромно влияние върху нея и могат да я тласнат към всевъзможни действия престъпни или героични (преследващи „възвишени цели“). Те (ораторите) използват специфични думи, изрази и формули за да въздействат на масите и да ги накарат да чувстват и виждат образи, предварително подготвени и с точно определена цел. Това убеждаване и влияние върху чувствата кара тълпата бързо да предприеме конкретни действия (гласуване за определена партия, нападение срещу определена значима например сграда, митинги и протести и пр.).

Поради тези причини е необходимо всеки човек, попаднал в тълпа по една или друга причина, да си дава сметка за измененията които могат и ще настъпят в неговите чувства и разбирания, както и за действията, които е възможно да предприеме под особеното влияние на конкретната обстановка.

Запазването на чувството за собствена идентичност, а не „претопяване“ в масата, на чувството за самоконтрол, моралност и критичност е белег за това, че няма да станем жертва на влияние и в последствие да съжаляваме за възможни наши постъпки.

материал на