Живели някога двама монаси съвсем сами в отдалечен от човешко селище манастир.

За съжаление често спорели, а спорът им прераствал в кавга.

По-старият бил много докачлив и младият все търсел помирение след подобен разрив и искал прошка.

Той казвал: ,,Прости ми , брате!”

Но големият не приемал помиреието лесно.

Един ден младият монах изляъл от манастира по работа и не се върнал. Минали няколко дни.

Тогава по-старият монах започнал да се тревожи. Излязъл от манастира, за да го търси. Започнал да разпитва всеки срещнат, но никой не знаел нищо за младия монах. Даже хората започнали да се дразнят от този постоянен въпрос и дори да му се ядосват. Ала монахът започнал тогава  да им отвръща с думите на изчезналия събрат: ,,Простете, братя!”

Така монахът прекарал много години. Обиколил много места, говорил с много хора и накрая решил да се върне в манастира.

Когато се опитал да отвори поратата, тя била заключена и той се зачудил кой е сложил ключа във вратата, та не може да я отключи. Похлопал силно с думите,, Прости ми , брате!”

Вратата се отворила и чул отговор: ,, Да ти е простено! И ти ми прости!”

Така монасите отново станали приятели, защото ги събрала прошката и заживели сговорен живот.

Те разбрали, че хората трябва да виждат грешките,  да си ги прощават и да си помагат .