Днес е 19 – занете, че тази дата е по-специална в нашата история. 145 години от края на светъл човешки живот.
Притиснати от изпълнение на строги разпределния и административни задачи, от зорко наблюдение в класните стаи да няма инциденти – на учлището не му остават сили да обърне подобаващо внимание, за съжалание, на важни събития от нашата история , а така историческата памет избледнява.
Днес ще отбележа с моите първокласници– за кратко- светлата дата в класната стая, за да почетем все пак с децата този герой- Васил Левски .
Сега сме втора смяна и концентрацията на децата почти лиспва след третия час, но когато им споменах в петък за Левски – млъкнаха и най- палавите.
Помолих децата да донесат в понеделник цветя- който има от градина .
Веднага се съгласиха.
Вече сме си говорили за Левски и неговия живот и нали нямам време съм им подготвила портрета на героя, който те са виждали в Буквара, разделен на парченца. Те ще трябва да сглобят пъзела.
Ще го направим като състезание. Получените портретчета ще закачим на стената над цветния кът .
Ще си направим снимка за спомен.
Това ще е Левски за тези деца.
Със стария клас бяхме подготвили рецитал, който те изнесоха пред близкия паметник. Бяхме заедно с родителите. Поднесохме цветя и се поклонохме с минута мълчание. Направихме видео.
Тази година- само пъзел.
Дано остави спомен у децата за този човек- Васил Левски!
А усилията ми и личното изгубено време от ровене в нета за снимка, до форматиране , изтегляне на флашка, носене на ксерокс, защото у дома нямам, закупуване на материали… рязане на 27 пъзела… Това не са трудоемки неща , но отнемат лично време и никой не го вижда и не го брои….
Не е важно.
Много е малко на фона на жертвата на един българин ….
Ще направя снимка без лицата на децата и аудиозапис на песен, която с тях си обещахме, че ще изпеят пред портретите на Левски.
Ще Ви покажа какво се е получило, но когато ми се отвори лично време, защото и това е вид труд, а в развитите страни казват:
,,Времето е пари и парите са време!”
Бъдете здрави!
