Доста е трудно, а в много случаи дори непосилно да преживеем старите връзки и да продължим напред. Понякога, макар да ни се струва, че сме успели, все пак има натрупване на остатъчни емоции, които сме складирали някъде в съзнанието си и ни тежат като воденичен камък. Дърпат ни назад с такава неподозирана сила, без значение колко време е минало от раздялата ни и какви са отношенията ни с партньорите. Привързаността оставя своите дълбоки бразди в съзнанието ни и изтласкването или потискането на тези емоции не ги омаловажава до степен да не ни влияят.

Процесът по освобождаването от привързаността може да трае дълги години. Затова не е редно да се гледа на него като на нещо, което „ще ни мине като на куче рана“, защото травмата от раздялата се загнездва дълбоко в съзнанието и е възможно да не бъде излекувана никога. Омаловажаването на болката от раздялата, замяната на партньора с нов или безразборните контакти в стил „клин клин избива“ няма да повишат жизнеността или да решат проблема с апатията, а по-скоро ще доведат до депресия. Без необходимото емоционално озвобождаване мислите за предишни връзки могат да доведат до емоционална инвалидност – неспособност да изграждате трайни връзки, страх от обвързване и невротична нужда от любов.

От написаното дотук става ясно, че е задължително да се премине през процеса осъзнато, за да бъде завършен процесът по освобождаването от старите привързаности. Разбира се, универсален метод няма и всяка психика реагира по различен начин, но колкото и да сме уникални, всички ние носим общите емоционални понятия и сходните им начини на преживяване. Затова, следвайки написаните по-долу маркери, вие можете да се ръководите по пътя на вашето емоционално освобождаване и да допълвате списъка на воля, като спазвате посоката и целта – да „изпратите” всичко излишно и да освободите място за развитие, любов и нови положителни емоции оттук нататък.
Забравете за страха от предишните емоции

Влошените взаимоотношения в края на всяка връзка са ужасен травматичен спомен. Емоционалните бури, през които преминават партньорите, оставят болезнени рани от обиди, гняв, обвинения, самосъжаление… Преминава се през редица усещания за провал, недоизказани неща, загуба на близък човек, който се е превърнал в чужд и нерядко дори ни става враг… Не можем да изброим всички, но едно е факт – ако не дадем воля на всяка една емоция да се изживее и да мине по реда си, те се загнездват в тялото ни и ни изгарят отвътре всеки ден. Този коктейл от „незатворени“ емоции, освен че ни пречи да продължим напред, може и да ни разболее физически. Потиснатите и изтласкани съдържания ни карат да се терзаем от редица липсващи отговори, които ни дърпат назад и ни карат да ревизираме непрекъснато събития и факти около предишни връзки. Карат ни да си задаваме въпроси като: „Ами ако не бях постъпил така, дали пък щеше да е различно?“, да се обмислят ситуациите и да се връщаме към травматичните спомени отново и отново, и всичко това е само защото не сме валидизирали потиснатите си емоции.

Назовете емоциите, които изпитвате

Често се страхуваме или срамуваме да назовем емоциите, които изпитваме, защото са ни учили да ги овладяваме и да не ги показваме, но независимо дали е обида, тъга или гняв, когато й дадете име я валидизирате – изваждате я на бял свят и я приемате. Рядко хората разпознават правилно емоцията си, но дори и да не уцелят правилното й име, се налага да я идентифицират, защото това е изключително важна стъпка в процеса на приемане и освобождаване от старите обвързаности. Идеята е да дадете име на емоцията и така да признаете нейното съществуване, тогава тя вече няма нужда да се връща в ума ви под формата на спомени. Тя вече си има име, а това е един от най-добрите начини за освобождаване от стари емоции.

Изразете „назованата“ емоция.

Няма строго определен начин да изразите дадена емоция. В Япония служителите бият с пръчки чучело на шефа си в почивките, за да разтоварят напрежението, но това не означава, че вие ще имате същата нужда. Можете да напишете на хартия или да постнете в социален профил какво чувствате, да изтичате даден еко маршрут или каквото ви дойде отвътре. Целта е емоционалното освобождаване да върви по план, а тази стъпка е една от най-важните. Извадете от себе си всяка прашинка, без притеснение и напълно, за да се освободите от нея.

Измислете си ритуал

Ритуалът на прошката е също важна част от емоционалното освобождаване. В него трябва да намерите покоя на прошката – към себе си и към партньора. Не забравяйте и благодарността. Тя е много важна и касае равносметката за хубавите моменти, които сте имали, както и за това, че сте се учили един от друг – в добро и зло. Позитивна психология и психотерапияРазбира се, всеки ритуал изисква „жертвоприношение“, което може да е бутилка хубаво вино или кутия от любимия сладолед, а защо не и луксозен шоколад, каквото намерите за подходящо за вас и е по вкуса ви… Завършете ритуала със слоугън, например: „Свободата ми отива! Полага ми се нов и изпълнен с любов живот! Заслужавам цялото щастие на света!“.

Празнувайте

Освободили сте се от старата привързаност. Това е преломен момент и заслужава да се отпразнува подобаващо. Признайте и отпразнувайте победата си. Наградете се с подарък – дар на свободата, който да ви носи спомена за успешно завършения процес по емоционалното си освобождаване от предишните си обвързаности. Поканете приятел/ка и споделете момента. Свободни сте и заслужавате да сте щастливи!

Надяваме се информацията да ви е полезна и да успеете в нелекият път на този сложен и изискващ време процес.

Позитивен психолог и пихотерапевт Ин