В началото на европейската цивилизация робството е често срещано явление. Дори някои историци смятат, че робството е спомогнало за възникването на много от елементите на цивилизацията – от богатството на бита до откритията на мисълта и великолепието на античното изкуство.
Какво е правното разбиране за робството? Кои са били роби?
Попадане в робство
Основен източник на роби и основен начин за попадане в робство са били войните. Смятало се е, че победителят има право над живота на победения и ако му запази живота, той ще има правото над неговата свобода. Щом победителят е можел да отнеме свободата на победения и щом е можел да му отнеме живота, но не го е направил, тогава той има право да го разглежда като човек, който вече не е свободен и се е превърнал в човек-вещ. Както може да се борави с инструментите, така може да се разполага и с роба.
Роденият от родители роби е също роб. Длъжникът в по-старо време е можел да попадне в робство – така е издължавал дълга си. Ако престъпник бъде заловен на местопрестъплението, той ставал роб. Ако свободна римлянка влезе във връзка с роб, тя ставала робиня на неговия господар.
Статут на роба
Робът е човек, лишен от най-човешкото – свободата. Това го прави човек-вещ сред вещите. Това не му дава никакви права и той не присъства в сферата на правото. Особено в по-ранната история на Рим е било възможно робът да бъде малтретиран и дори убиван от господаря, без това да води до някакви правни последици. Щом не притежава свобода, робът няма и никое от произтичащите от свободата права. Той не може да поема задължения, както вещите и животните не могат да имат задължения. Робът не може да притежава собственост. Връзките между жена и мъж роби са били смятани за подобни на връзките между животните – за тях не се изисквал и не е бил възможен брак, т.е. правна форма. В по-късните времена – в края на империята – робът е започнал да участва в сделки като посредник, т.е. представял е своя господар и от негово име е можел да участва в правни отношения. Постепенно свободният човек започва да носи отговорност за причиняване вреда или за убийство на чужд роб, а след това и за убийство на свой роб.
Ако роб извърши престъпление – имуществено или телесно – спрямо собственост на друг господар, то неговият господар е трябвало да избира: дали сам да заплати за вредата, или да продаде роба си на другия господар.
Освобождаване
Най-често робът е бил освобождаван чрез завещание, направено от неговия господар. Така онзи, който му е отнел или е владеел неговия живот и неговата свобода, е можел да му ги върне.
Друг начин е бил един инсцениран процес. На него са запитвали господаря дали този роб не е всъщност свободен човек. Ако господарят кажел, че това е вярно, или ако просто си замълчал, тогава робът ставал свободен.
Понякога доброто настроение на господарите по време на пиршества е било достатъчно, за да бъде освободен някой роб по “уговорка между приятели” или с нарочно писмо. Понякога при преброяване жителите на Рим просто по желание на неговия господар робът е бил вписван в числото на свободните римски граждани.
Освободените роби били наричани “либертини”. Те били римски граждани, но не се ползвали с всички права на свободните. Либертините можели да гласуват, но не и да бъдат избирани в органите на публичната власт – народно събрание, магистратура, сенат.
Да се опитаме да разкрием някои аспекти на заробването:
- Съвременният роб е принуден да работи до края на живота си, защото средствата, които изкарва за 1 месец, едва му стигат да си плати жилището за 1 месец, храната за 1 месец и транспортните разходи за 1 месец. Пенсията също е голяма фикция, защото е толкова нищожна, че с нея робът-пенсионер може единствено да си живурка на ръба на оцеляването.
- Друг механизъм, който скрито принуждава робите да работят е чрез реклами, пиар ходове, промоции и други манипулации нарочно разположени така че да натрапват различни стоки за да се купуват макар, че хората реално нямат нужда от тях. Съвременният роб е въвлечен в безконечна надпревара за “новото” и “модерното”, като така е принуден постоянно да работи и мисли за пари.
- Третият скрит механизъм на икономическа принуда е кредитната система, благодарение на която съвременните роби затъват все повече и повече – за да изплатят стария си кредит, рефинансират с нов и така се създава пирамида от дългове. Дългът със страшна сила виси над роба и го принуждава да работи, дори за по-малко пари, отколкото заслужава.
- Четвъртият механизъм, който се използва от робовладелеца, е митът за държавата. Модерният роб вярва, че работи за държавата, но всъщност служи на псевдо-държава, а повечето от изработеното от него влиза в джоба на робовладелците. Понятието държава се използва, за да не си задават робите прекалено много въпроси от рода на “Защо робите работят през целия си живот и винаги остават бедни?”, “Защо робите нямат дял от печалбата?”, както и “Кой конкретно изчислява парите, които робът е длъжен да плаща във вид на данъци?”
- Петият механизъм за скрита принуда се явява инфлацията. Ръстът на цените при заплата, която си остава същата, осигурява дискретен грабеж върху робите. Така съвременният роб обеднява все повече и повече.
- Друг скрит механизъм за насърчаване на почти безплатния робски труд се явява укритата информация за реалната стойност на робския труд, реалната стойност на стоките, които робът произвежда и т.н.