27% от децата в предучилищна възраст са с психични разстройства

Един материал от 2011 година , а сега сме 2018….
Може да не е съвсем достоверен, но аз го споделям, защотот имам лично наблюдение върху това, което е станало с българските деца от 2011 година дo днес …
27% от децата в предучилищна възраст имат нервно-психични разстройства. Това показва проучване, проведено от Регионалната здравна инспекция във Варна.

Данните от проведения скрининг на нервно-функционалните разстройства са събрани по анкетен път от родители. В детската градина и в подготвителните класове децата от предучилищна възраст попадат в нова социална среда, тяхната информация се обогатява и разширява.

Изискванията към нервно-психичните и психо-соматичните възможности за адаптация към условията на учебно-възпитателния процес и обкръжаващата среда се завишават непрекъснато. Нервно-психични разстройства са причина за отслабване на техните съпротивителни възможности и възпрепятстват правилното възпитание и формиране на детската личност, също са предпоставка за детските неврози.

Най-често застъпените етиологични фактори за възникване на неврофункционалните разстройства са разнообразните неблагоприятни въздействия от семейно естество, неправиленият възпитателен подход, променливото отношение на родителите към детето, нерационалният дневен режим и др.

В проучването на инспекцията е установено, че почти половината деца (56,3% от момчетата и 28,5% от момичетата) изживяват страх от тъмнината.

Натрапливи фобии към животните отбелязват 35,7% от момчетата и 78,6% от момичетата. Страхова нагласа и нежелание да посещават детската градина или подготвителните групи в училище имат 30,0% от децата в изследваната група. Поведенчески кризи се наблюдават при 28,6% от децата. Невротичното безапетитие се проявява при 31,3% от момчетата. То често настъпва като протестна реакция на детето при неправилен подход на родителите, възпитателите и учителите към него и обикновено има преходен характер.

От профила на невротичните разстройства се установи, че 31,3% от момчетата и 28,6% от момичетата имат трудности в общуването с възрастните. Малка част от момичетата (14,3%) срещат трудности в общуването със своите връстници. Констатираните психо-соматичните нарушения при анкетираните деца са с ниска честота. Те се характеризират с функционални изменения на вегетативната нервна система: като вазомоторна лабилност, стомашно-чревни смущения и нарушения на съня. Профилът на често регистрираните нарушения на съня показва, че 37.5% от момчетата и 42.8% от момичетата страдат от неспокоен сън. Трудно заспиване се регистрира при 18,8% от момчетата и 21.4% от момичетата.

Количеството на кошмарните сънища се увеличава при нарастване на психичното натоварване. Моносимптомните форми протичат с бедна и еднообразна картина, като най-често заболяването се проявява само с един симптом. Това са обикновено отклонения, които участват в картината на останалите неврозоподобни състояния. Различните протестни реакции се срещат при 37.5% от диагностицираните момчета и 35.7% от момичетата. Най-честата форма на невротичен протест е негативизмът.

Често при травматизираните деца протестното поведение може да се фиксира като трайна форма и отклонение в характера и затруднение при установяване на контакт с околните, както и прояви на агресивност.

Резултатите от анкетното проучване за агресивността при децата ясно показват, че само 16.6 % от тях често прибягват до агресивни действия, а при 30.6% епизодично се проявяват враждебни намерения. Повече от половината деца 52.8% отбелязват, че в техните групи много рядко се бият и обиждат. Сред децата от предучилищна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността, изразени с различни средства и сила.

Опитвайки да защитят своите притежания по-малките деца могат да използват сила или инструментална агресия. По-големите деца, например шест – седемгодишните, могат да си послужат с личностно ориентирана, враждебна, агресия – критика, обиди, присмех, унижение, поставяне на обидни етикети. Данните от детската анкета показват, че 2/3 от възрастните (родители, учители и други) прибягват до агресивни вербални действия (викове, караници и забележки), за да контролират поведението на децата.

Физическите наказания, заплахите, демонстрирането на сила и превъзходство могат да създадат у детето чувство за недостойност и безпомощност. Емоционалната любов и топлина чрез прегръдки от своите майки отбелязват 75% от анкетираните деца. Само 41.6% получават безрезервна нежност и прегръдки от страна на бащите си. Много ниски са процентите на другите членове на семейството които задоволяват потребностите на децата от обич и привързаност.

В проведената анкета децата декларират, че само 2.7% от майките и 5.5% от бащите се включват в техните игри. Голямата част от децата 36% играят с други деца, а 30.6% със своите братя и 25% със сестрите си. Връстниците влияят върху нервно-психическото развитието на детето чрез подкрепата и одобрението.

Също те са модели за сравнение на своите качества, способности и ценности. Нервно-психичните разстройства при определени условия могат да станат причина за промени в характера и реактивността на поведението. Затова грижите за укрепване на психичното здраве и правилното нервно-психическо развитие на детето изискват осигуряване на необходимите условия за нормално обучение и строго съблюдаване на принципите на психопрофилактиката.

“Семействата доста се промениха по отношение на мъжката и женска роля, което се отразява и на родителството. Бащите станаха доста активни. Вече не се разбира по презумпция, че децата се възпитават само от майката, което е прекрасно”, обясни Анета Жечева, детски психотерапевт и семеен консултант. По думите й, ако преди време на 50 случая един, двама бащи са се включвали по-активно в семейните консултации, то сега съотношението е 30 към 20, което е значително увеличение. „Това е тенденция от няколко години и сме оптимисти”, отбеляза психологът. Според нея причина за тази положителна промяна е и намесата на много социални и икономически фактори. Майките са станали много по-ангажирани и имат по-различен статус.

„Част от бариерите към това да отидеш при психолог паднаха. Възприе се като модел, че може да се потърси помощ. Прави се вече разлика между психологическа консултация и психиатрична и това да ходиш на терапия не означава, че си луд или несправящ се, а просто моментно си блокирал”, отбеляза Анета Жечева.

Тя подчерта, че психологическата помощ се оказва само, ако децата са съгласни. „Правило е да не работим без децата да го искат, иначе се обезсмисля нашата помощ. Всяко дете иска да е близко с родителите си, има нужда от тях по различен начин през различните възрасти. Това е ценност. Когато децата дойдат при нас и видят, че ще се работи именно за това да се разбират повече с мама и татко, се включват. Виждат, че не е страшно, ние работим много с игри, с рисуване, с кукли за по-малките”, разказа терапевтът.

Най-честите проблеми, заради които родителите търсят консултации с психолог, са поведенчески – агресивност в отношенията или пък прекалена затвореност на детето. „Напоследък идват деца с психосоматика, които отключват някакво заболяване или имат физически дискомфорт, заради емоционални проблеми. Когато отидат на лекар, той казва, че детето е здраво и всичко е наред, но детето обаче не се чувства добре. Това се дължи на емоционални проблеми, които са породени или от семейните взаимоотношения, или от връстниците. Това е не много добра тенденция”, обясни Анета Жечева.

Често различните родителски стилове на възпитание водят до сериозни проблеми при децата. Анета Жечева обясни още, че за детето възниква объркване кой модел да следва, когато единият родител е много строг, а другият прекалено мек и позволяващ. Това внася нестабилност в отношенията.

До прекъсване на емоционалната близост между родители и деца може да доведат и неадекватните амбиции на възрастните. В такива случаи детето се чувства несправящо се и провалило се пред родителите, обясни психологът.

Трудности в отношенията могат да възникнат и поради липсата на време, което родителите да прекарват заедно с децата си. Според Анета Жечева в специалното време с децата, макар и малко, трябва да има истинско общуване и разговор, а не както обикновено се случва – „изслушваме неговите тревоги докато готвим в кухнята, говорим с баба по телефона и с едно око следим сериала”. Това не може да е време, което да се посвети на детето, подчерта терапевтът.

Понякога е много трудно човек да осъзнае, че нещо с детето не му върви съвсем добре. „Много е важно родителите да повярват, че имат ресурс, че имат силите да променят нещата. Обикновено ние работим с цялото семейство – с родителите и с децата. Промяната става вътре от самото семейство, не някъде наложено отвън, така че всеки по малко трябва да се промени. Родителите са водещите, те имат отговорността за това”, обясни Анета Жечева.