Една история , в която бракът с чужденец не е решение на лични проблеми и реализация на материално положение. Написана е по действителен случай .
И така.
Драгана вече не можеше да понася положението, в което се озова. След постъпване на съпруга и в затвора, тя подаде молба за развод. Отдавна мислеше да го направи, защото животът с Горан се оказа твърде проблемен .Той не беше загрижен за благополучието на семейството.Не търсеше сериозна работа, а се занимаваше с неща, които заобикаляха закона.Отсъстваше дълго и често от дома, а доходите, които носеше бяха част от спечеленото, тъй като вече беше похарчил за своите лични нужди.Отглеждането на малката и грижите за наетото мизерно жилище беше изцяло занимание на Драгана. Ето защо получения развод свали товар от гърба на жената и даде надежда за по-добър живот. Тя напусна с радост семейната квартира в големия град и заживя на село с майка си. Старата жена беше,,млад”пенсионер и помагаше за отглеждането на малката.  Пенсията на майка и едва стигаше за прехраната им, защото Горан не изплащаше издръжка, а воденето на дела за нейното получаване не бяха по силите на Драгана. Тя започна да си търси работа. Скоро, чрез помощта на своя селска, я назначиха в малката обувна фабрика на близкото градче. Драгана си помисли, че най-после е намерила спокойствие. С удоволствие излизаше сутрин рано към автобусната спирка, за да отиде на работа, но вечер се прибираше късно и уморена. И така се заредиха дните. Изминаха две години, през които в живота на младата жена не се случи нищо-нито добро, нито лошо. Женската и природа и енергичният и характер започнаха да се бунтуват срещу еднообразието на дните, които намекваха, че отново това не е животът, който иска.Във фабриката се чуваха разкази на работничките, как много хора отиват в други страни, печелели там по-добре и живеели по-добре. Как създавали семейства с местни хора и всичко в чуждата държава било по-добро.Закриването на фабриката, наложено от острата икономическа криза, която като вълна премина през Европа, Драгана прие като нова възможност да потърси по-добър живот за себе си и детето. Този път тя реши да напусне страната и да отиде в Малта, където беше чувала, че хората живеят охолно и има много работа. Нямаше никаква професия и знаеше малко английски, но беше сигурна, че ще я наемат поне като домашна помощница. Свърза се с една от жените , с които беше работила във фабриката и знаеше, че тя има леля, която от дълги години работи в Малта. Помоли я да я свърже с нея, за да поговорят. После установи връзка и с лелята, която се съгласи срещу малка сума пари да я приеме при себе си- в своята квартира и да и помогне да намери работа. И така с куфар лични вещи и малко пари Драгана се озова на летището в Малта.Ивана- така се казваше жената- я посрещна. Денят беше прекрасен- топъл и приятен. Пътуването до квартирата за Драгана се оказа пътуване в света на красивото .Тя не беше излизала до този момент от родната Сърбия и сега всичко и се виждаше приказно-палмите, улиците, домовете. Ивана я настани в квартирата си, получи си обещаните пари и започна да и дава малки указания как ще живеят съвместно, за да не си пречат. Изведнъж я попита:
-Знаеш ли как се чисти?
Толкова странен се стори на Драгана този въпрос. Тя се усмихна и кимна утвърдително:
-Ще се справя! Само ме заведи в къщата.
На другия ден Драгана започна работа на 4 часа в голяма вила на крайбрежната алея. Още първия ден тя разбра, защо Ивана я попита ,,Можеш ли да чистиш?”
Целият двор на вилата беше постлан с гланцирани плочи от гранитогрес. Необходимо беше всекидневно измиване, защото бързо се покриваха с фин прах. Леглата и мебелите бяха от масивно дърво и метал. Преместването им изискваше сила и още първия ден Драгана усети физическа умора. И така тя започна работа в първото семейство. Създаде си ред и се справяше със задълженията си. Парите, които получаваше стигаха за нейната издръжка-твърде скромна, а тя искаше да изпраща пари на майка си, за да гледа по-добре детето и да може да спести нещичко. Мечтаеше си един ден да се установи окончателно в Малта и да ги прибере при себе си. Скоро намери още една къща за почистване, а в събота -късно вечер ходеше да мие една пицария,след като им свърши работното време. Отново за Драгана се заредиха еднообразни дни. Тя работеше всеки ден и само в неделя имаше възможност да си почива, но тогава умората я надвиваше и тя спеше, за да се възстанови за новата работна седмица. Понякога правеше кратки разходки из квартала. Но те често я смазваха психически, защото тя виждаше усмихнати хора около себе си, компании в малките ресторантчета, които разговаряха шумно на някоя маса, а тя не можеше да си позволи нищо, защото спестяваше всяко евро. Успя да се запознае и с други сърби, работещи там. Разреши си няколко излизания със сънародници , но така се напи, че после съжали, защото едва успя да отиде на работа на следващия ден. Скоро разбра , че този живот тук ще я съсипе, а спестеното едва ли ще изпълни мечтите и.
Домовете в Малта бяха много уредени, а хората си имаха всичко. Драгана им завиждаше благородно за лесното благополучие. Така тя реши, че единствено сключване на брак с малтиец ще реши проблемите и всеки почивен ден тя започна да излиза на разходка и сядаше в едно кафене с надеждата уж ,,случайно” да се запознае с някой местен мъж. Малтийците не я привличаха.Т е бяха ниски, мургави, а тя- едра, стройна, дори малко грубоватичка. Знаеше, че не може да си позволи и малка надежда за взаимна любов. Бързо забрави за злополуките на първия си брак и само идеята за материално благополучие я водеше към нейния план. Така тя скоро успя да намери мъж на нейната възраст, с когото бързо създаде приятелство . Човекът физически не би могъл да привлече женско внимание -дребен, малко плешив. Съвсем обикновен. Излъчваше добронамереност и простодушие . Това накара Драгана да си мисли, че ще може да управлява ситуацията между тях в своя полза. Скоро отношенията им станаха близки и Себастиян я покани на вечеря в дома си. Щом прекрачи прага на апартамента младата жена си каза ,,Това е!” Жилището беше просторно. Подредено уютно. Имаше малко балконче и излаз във вътрешния двор на сградата. Когато се качиха на покрива, за да вечерят там-гледката откриваше морето в далечината с блещукащите светлините на кораби и малки лодки. Себастиян не работеше и Драгана си помисли, че той е богат човек, за да си позволи такъв живот. Горката! Тя не знаеше нищо за социалния живот и грижи на държавата за нейните граждани. След тази вечерята тя започне да си мечтае как ще заживее в красивия апартамент на Себастиян, ще спре да чисти богаташките домове и ще вземе при себе си своята дъщеря и майка си. Мила беше навършила вече 12 години, а самата Драгана-34. Вече нямаше време за губене. Разказа на майка си за своя ,,късмет” да срещне богат мъж , а скоро се обади, за да я уведоми, че вече е сключила брак със Себастиян и всички ще заживеят в Малта- охолно и богато. В месеца преди сватбата, тя напусна работа, настани се в дома на малтиеца. Запозна се с брат му и снаха му, с някой от роднините му. Започна да прави усилия да научи езика им , защото се чувстваше изолирана по време на разговорите между малтийските си бъдещи роднини. Всички те и се струваха твърде обикновени и това за нея беше странно, защото домовете им изглеждаха добре, а жените не работеха. Нейната представа за стандарт се покриваше с тяхното социално положение и това беше достатъчно. Друго странно нещо беше твърде скромният начин, по който Себастиян искаше да премине сватбата. И това Драгана си обясни с неговата възраст-40 години и местните сватбени традиции. Малко обидена се почуства, когато съпругът й каза, че не е желателно да присъстват на сватбата дъщеря и и майка, защото след това ще им бъдат гости за по-дълго време, а билетите за пътуването им до Малта са излишен разход. Те не бяха идвали до този момент в страната, а самата Драгана , за да спести пари си беше позволила за 4 години да се върне в Сърбия само един път.
Измина почти месец от сватбата и се заредиха еднакви и твърде скучни дни. Драгана започна да готви всеки ден. Почистваше апартамента. Вечер излизаха на разходка край брега. Почти не разговаряха със Себастиян и тя започна да изпитва някаква самота, но очакваше удобен момент, за да купи билети за Мила и майка си и те да дойдат при тях. Тя знаеше, че ако те са с нея- няма да изживява скука, а това че Себастиян е твърде саможив и безинтересен няма да и прави впечатления, защото големият план вече е в действие. Хубавото бе, че започва да разбира и говори малтийския език, който за нея беше труден, защото бе смесица от английки, арабски и италиански….
В един топъл и скучен следобед Себастиян я попита:
-Нямаш ли намерение да се върнеш на работа?
Гръм удари Драгана. Тя се овладя и с усмивка попита:
-Необходимо ли е това?
Последвалият разговор откри истина, която винаги е същесвувала, но заслепена от мечтите си тя не бе видяла.
Жилището било ,,социално”. Много малтийци, които не желаят да се образоват , след навършване на определена възраст можели да пожелаят смостоятелен живот на ,,социална издръжка”. Тя включвала жилище и сума пари, която можела да покрие едни обикновени месечни разходи, без да се ходи на работа. Много малтийци предпочитали този вариант. Така бил направил и Себастиян. Ето защо съвместният му семеен живот с Драгана натоварвал издръжката и без още доходи животът им щял да бъде съвсем икономичен….
И сега Драгана живее със Себастиян. Грижи се за дома им и за него. Ходи да чисти богати домове. Продължава да изпраща пари в Сърбия на порасналото си дете и гледа поне на 2 години да се връща в родината си. Когато може се събира със сърбите в Малта, за да е сред свои, но се напива с желание, за да изчезне поне за миг от реалния свят. Няма мечти. Едно успокоение има- Себастяин е тих и кротък човек , който не и помага, но не я натоварва с проблеми и вторият брак на Драгана се оказа поне едно тихо съвместно съжителство.

Сподели :)