Едно сравнително просто приспособление върху предното стъкло спасява шофьорите в най-големите дъждове и снегове. Чистачките са неизменен атрибут върху предното стъкло на всеки автомобил. Кой обаче ги е измислил?
Независимо от вродената подозрителност към жените шофьори, изобретателят на първите чистачки е именно една дама. Това е американската домакиня Мери Андерсън. На нея й хрумнала идеята за великото откритие, докато пътувала с влак от Алабама за Ню Йорк в зимата на 1903г. Тя се изнервила, защото машинистът спирал често-често, за да чисти предното стъкло от снега. Според друга версия същото се случило, докато обикаляла с кола из Ню Йорк, но първопричината не е толкова важна.
Още същия ден обаче Мери нахвърлила чертежа на бъдещите автомобилни чистачки. Кръстила ги “устройство за миене на прозорци”. Решила, че стават не само за коли, но и за други превозни средства. Андерсън продължила да усъвършенства своята идея и през 1904г. патентовала “извиваща се ръка с гумен ръб”. Само за десетилетие механичните чистачки станали задължителен атрибут за всички американски автомобили, които излизали от заводите по онова време.
С приспособлението, измислено от Мери, шофьорът директно от купето на колата си контролирал гумените “ръце”. Това ставало с помощта на специален лост. Извитата механична ръка от своя страна избърсвала снега навън. Така се пестяло не само време, но и на хората не се налагало да спират автомобила си от движение и да излизат навън в студа. Когато през лятото нямало нужда от чистачната система, тя можела да се свали напълно.
Горе-долу по същото време неин “колега” изобретател – ирландецът Джеймс Хенри, пък сложил върху предното стъкло на колата си две четки, които се местели нагоре-надолу и така изхвърляли натрупалия се сняг. Той патентовал своето изобретение във Великобритания.
Съществуват сведения и за “намесата” на пианист на територията на чистачките. Неговото име е Йозеф Хофман. За основа на изобретението си музикантът използвал движението на метронома. Първият патент обаче принадлежи на споменатата Мери Андерсън.
През 1917г. още един дамски ум заработил над скиците с автомобилни чистачки. Американката Шарлот Бриджууд успяла да патентова първите автоматични чистачки. Те се задвижвали с помощта на двигателя на колата. Снегът се свалял от стъклото при движението на гумени ролки.
През 50-те години на миналия век се появили и по-модерни варианти на устройството за почистване. При тях чистачките се местели 2-3 пъти чрез натискането на бутон.
Съвременните чистачки обаче се появили чак през 1963г. благодарение на Роберт Кърнс, инженер от Мичиган, САЩ. Всичко започнало 10 години по-рано съвсем случайно – след сватбения му ден. На празненството след бракосъчетанието неуправляема коркова тапа, изстреляна от бутилка шампанско, улучила окото му и то почти ослепяло. Когато Кърнс карал колата си по време на съвсем лек дъжд, постоянното движение на чистачките на предното стъкло дразнело здравото му око. Той се замислил как може да облекчи напрежението си. И така инженерът направил първата електронна система за управление на чистачки, с помощта на която има интервал при всяко следващо движение. Идеята му хрумнала заради способността на човек да примигва през няколко секунди.
През 1970г. се появили и светещи чистачки, които са управлявани чрез хоризонтален механизъм.
Българите също имат своя принос в историята на чистачките – заради една знаменита песен на Тодор Колев – “Да ми откраднат чистачките от моята скромна кола”. Истината е, че през социализма, а и по-късно, през 90-те години на миналия век, гумените приспособления върху предното стъкло бяха сред най-честите обекти на престъпления. Вероятно защото бяха вносни.
Заради това, след като се сдобиеше с мечтания автомобил “Москвич” или“ Жигули”, българинът вземаше сериозни предпазни мерки. И когато паркираше колата си пред блока, сваляше чистачките, за да ги предпази от гаменските набези. А за да не се надраска стъклото, на тяхно място слагаше цветни пластмасови тапи, разрязани на ивици в края. Самите чистачки вадеше едва след като излезе на улицата. И гледката на спрели коли в дъжда на пътя съвсем не беше изключение
материал на 
