Google, Apple, Facebook и Amazon ще станат конкуренти на банките – основателят на норвежката финтех компания, пред Economy.bg
На 13 януари тази година влезе в сила ревизираната директива за платежните услуги (PSD2) на ЕС. Тя постави началото на т.нар. „отворено банкиране“ (Open Banking). Директивата дава възможност на финтех компании да получат достъп до банкови сметки на клиенти при изрично тяхно съгласие.
Централен елемент в директивата е изискването банките да допуснат трети страни до финансовите данни на своите потребители, включително история на трансакциите и модел на разходите. Потребителите ще могат да споделят банковата си история с други банки и финтех компании. Специални приложения ще дадат възможност на гражданите да правят сравнение между предложенията на банките, чрез което те ще могат да изберат най-добрата оферта според личните си нужди. Така ще се създаде условия за конкуренция, която може да бъде катализатор за потенциална революция в банкирането на дребно.
В България Законът за платежните услуги и платежните системи, който беше представен от БНБ през октомври миналата година, все още не е приет. Проектът е на първо четене в парламента. Само 6 от 28 страни членки на ЕС са спазили срока за въвеждане на платежната регулация PSD2.
Една от първите финтех компании, която адресира пазара у нас е норвежката Auka. Преди дни тя обяви, че вече предлага платформата си в България и е в преговори с банки в страната ни. Auka е първата компания, която стартира мобилни плащания в Норвегия и първата, която предложи на европейските банки съответстващи на регулациите решения за мобилни плащания чрез SaaS модел.
Auka представи проучване, според което 1/3 от банкерите в България все още проучват възможностите за въвеждане на PSD2, а 13% от тях казват, че са решили да си партнират с финтех компании за нови решения. Повече от 40% изпитват загриженост за влиянието на PSD2 върху тяхната организация, а други 30% смятат, че организацията им ще премине през съществена промяна за да отговори на новите регулации. Две трети от банкерите планират промените да бъдат въведени през първата половина на 2018.
Economy.bg се свърза с Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на Auka, за да коментира възможностите и предизвикателствата за банките и потребителите от новите европейски правила, да очакваме ли закриване на банки в резултат на PSD2 и с кои банки ще си партнира у нас норвежката компания.

Даниел, какво означава отворено банкиране (Open Banking)?
Отворено банкиране означава банките да предоставят достъп на трети страни до сметки и платежна информация за клиентите им. Това ще позволи на други компании да изградят и предложат нови финансови услуги на потребителите, надграждайки системите и потребителските данни на банката. Като цяло има два типа подобни инициативи: първо, реализирани от банките стратегически партньорства с цел иновации; и второ, регулаторни интервенции като ревизираната Директива на ЕС за платежните услуги (PSD2), като най-известен пример. Тя изисква всички европейски банки да осигурят достъп до своя API, или приложнопрограмен интерфейс, на лицензирани трети страни преди края на 2019.

Защо имаме нужда от това?
Хората очакват повече. Само преди 10 години светът ни се промени напълно с появата на смартфоните. Сега ни е трудно да си представим как сме живели без този технологичен приятел, с когото прекарваме повече време, от което и да било друго устройство.
Какво се случи с финансовите услуги в същото време? Не много. На пазари където финансовите услуги бяха така модернизирани, че да отговорят на ефективността, потребителското изживяване и удобството, с които сме свикнали от Netflix, Amazon, Facebook, Google и Apple, те бързо станаха доминиращи. Една от основните причини за липсата на иновации при финансовите услуги e монополната структура, която доминира банкирането. Малко играчи, тежки регулации и високи бариери за навлизане на пазара. Без реална конкуренция получавате посредствени услуги и високи цени.
Отвореното банкиране и PSD2 ще са „смартфоните“ на финансовите услуги. Те ще предоставят на хората нови услуги на по-ниски цени.

Какви са предимствата и рисковете за потребителите от отвореното банкиране?

Банковите карти не са много сигурни, а процедурите за удостоверяване идентичността на клиента са още по-лоши. Сега новите дигитални решения могат, ще и трябва да използват последните стандарти за сигурност, така че да направят утрешните финансови услуги по-сигурни и удобни откогато и да било преди.
Идеята на втората директива за платежните услуги PSD2 е да осигури по-добро потребителско изживяване. А основната й цел е да насърчи конкуренцията като катализатор на иновации. Това ще доведе до по-голям избор и по-добри услуги за потребителите. Освен това в директивата има доста инструкции за подобряване на сигурността, които целят да подобрят защитата на потребителите и на техните пари.

Какви потребителски проблеми могат да решат мобилните разплащания?

Решенията за мобилните разплащания, ако са изградени правилно, ще позволят на хората и фирмите да се разплащат, да получават плащания и да правят бизнес дигитално във всяка ситуация. Те са бързи, евтини и сигурни. Няма нужда от карти или пос терминали, има нужда само от телефон – най-разпространеното и най-бързо разрастващо се дигитално устройство на земята.
Има много примери за ползите от отвореното банкиране. Такива са традиционните трансфери на суми по сметки днес, при които често се случва човек да изпише грешен номер на сметка и без да иска да изпрати пари на някой друг. Освен че така човек може да остане без пари, това създава ядове на всички. От една страна, клиентът на банката, защото е изпратил пари на погрешен човек, и от друга, на самата банка, защото клиентът може да изгуби доверие в нея при трудности с анулирането на плащането. Ако решенията за мобилни разплащания са изградени правилно, потребителят може да изпрати пари до контактите си толкова лесно, колкото да изпрати съобщение, използвайки телефонния си номер като уникален идентификатор. Чрез същото решение получателят е лесно разграничим като точния човек, на когото трябва да се изпратят пари.

Колко сигурно е отвореното банкиране?

При отвореното банкиране някой може да получи достъп до банковата информация на друг. То позволява на лицензирани трети страни да получат определена информация само с изричното съгласие на потребителя за това. Клиентът запазва контрола, а доставчиците на платежни услуги са изцяло регулирани.

Готови ли са банките за отвореното банкиране?

Много банки още не са готови. Разглеждат отвореното банкиране като заплаха за печалбата им и затова са отложили или ще отлагат колкото е възможно да отворят каналите си. Регулаторните технически стандарти (RTS) за прилагането на PSD2 очертават мерките и насоките за сигурност, които банките трябва да започнат да следват до края на гратисния период за изпълнение (септември 2019). Накратко това означава, че до този период банките трябва да гарантират, че те изпълняват това, което им е предписано. Банките всъщност имат прозорец да предложат решения, които да им помогнат да увеличат приходите и клиентската си база, а също да предотвратят пазарните сътресения от трети страни, преди да бъдат принудени да осигурят достъп до клиентите си.

Как отвореното банкиране ще трансформира банковия сектор?

То ще даде на банките така нужния тласък да създадат и предложат иновативни продукти и да се конкурират по-сериозно, за да задържат клиентите си. Трети страни, като GAFA (Google, Apple, Facebook и Amazon), ще станат конкуренти на банките, когато те могат да предложат на потребителите си нови и лесни начини да плащат без помощта на посредници като MasterCard или Visa. Изведнъж хората в Европа и по света ще получат невиждан досега избор.
Ще им бъде предложен възможно най-ниският обменен курс и супер лесен начин да плащат навсякъде и по всяко време. Ще получат също конкурентни и персонализирани оферти, които улесняват всички аспекти, свързани с управлението на парите.
Банките ще трябва да изберат дали ще станат back-end инфраструктурата (бел. ред.: т.е. софтуерът за управление, поддръжка и т.н), или ще еволюират към фокусирани върху технологиите иноватори, така че да се конкурират с други банки, финтех компании и с най-големите технологични гиганти в света.

Очаквате ли затваряне на банки в резултат на новата регулация?

Без съмнение. Вече видяхме какъв ефект имаха в Скандинавия доста успешните решения за мобилни разплащания на банките. Те доведоха до затваряне на редица клонове. Физическото банкиране си отива. То ще премине през трансформация, при която малки клонове ще бъдат затваряни, а по-големите ще се превръщат в центрове за ангажираност на клиентите, докато не се дигитализират и не изчезнат напълно. След години ще погледнем назад и ще се чудим защо имаме тези сгради, както сега по-младите поколения се чудят за какво са били използвани стационарните телефони. В резултат банките, които не се трансформират, най-вероятно постепенно ще изгубят значение. Със сигурност ще станем свидетели на консолидация.

С кои банки в България водите преговори за партньорство?
На този етап не можем да коментираме въпроса.

Какви партньорства им предлагате?
Auka си партнира с банките, за да им помогне да изградят и предоставят бързо white-label (бел. ред.: продукт или услуга, произведен от една компания, а друга го ребрандира и продава като свой) решения за мобилни разплащания, които следват същия план като успешните решения в скандинавските страни (всъщност всички успешни мобилни портфейли, издадени от банки или не). Ние предоставяме технологията, ноу-хауто и силата банките да спечелят.

Ваше проучване сред банкери показа, че те се опасяват от възможността Facebook, Google и Amazon да поемат ролята на банки през следващите пет години. Колко възможен е този сценарий?

Вече се случва. Стана възможно чрез европейската регулация PSD2. Веднъж, след като трети страни получат достъп до банковата информация на клиентите, те ще получат достъп до толкова много данни, които банките в момента не използват. Apple пусна Apple Pay и вече го разшири до услуги за разплащания от човек на човек или Person to Person Payments. Facebook предлага система за бързи разплащания през Messenger. Google пусна в Индия приложение за мобилно разплащане, наречено Tez. Както Google, така и Facebook имат лиценз да използват PSD2 в ЕС.

Ралф Хамърс, главен изпълнителен директор на холандската банка ING, предупреди наскоро във FT за риска от концентрация на власт, ако големите технологични компании получат достъп до платежните данни на потребителите.

Предвид факта, че банките все повече разчитат на технологичните компании в опитите им да автоматизират голяма част от операциитеси чрез използването на изкуствен интелект, колко сериозна е тази опасност?

Звучи като коневъдът, който се опитва да убеди хората колко ужасна идея са колите. Това не е нещо ново. ING можеха да използват отношенията си с клиентите, финансовата сила и потребителските данни, за да създадат фантастични иновации през годините. Вместо това те напълниха джобовете на собствениците си със своята недалновидна стратегия. Всъщност GDPR – друг регламент на ЕС, касаещ управлението на личните данни, позволява на потребителите на Google, Facebook и други технологични гиганти да изтеглят данните си и да ги споделят с банките, ако искат. Проблемът на ING е, че потребителите искат това, което иноваторите имат да предложат, а не толкова масовите услуги, предлагани от титулярите.

материал на http://www.economy.bg