Седял си един старец край пътя и го наблюдавал. Забелязал, че се приближават мъж, който води със себе си дете. Човекът спрял, заповядал на детето да даде на стареца вода и парче хляб от техните запаси.

– Какво правиш тук, старче? – попитал странникът.

– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете са ти го дали да го възпитаваш, нали?

– Точно така – удивил се мъжът.

– Ами вземи тогава тази мъдрост:

Ако искаш да посадиш дърво за някого, нека да е плодово.
Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-добрият ат.
Ако си наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителя му крилато.

– Как да го направя, като аз самият не мога да летя?

– А ти опитай! – казал старецът и си затворил очите.

***
Минали години.

Старецът си седял на същото място и гледал в небето.

Гледа: лети дете, а след него – учителят му.

Те се приближили, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.

– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал възпитаника си.

А старецът погледнал крилата на мъжа и рекъл:

– Мен повече ме радват твоите крила…

За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите…