Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, а не себе си.” – Сьорен Киркегор
Както е казал древният гръцки философ Аристотел – “Човекът е обществено същество”, следователно трябва да намери мястото си в тази мрежа от хора и кръгове и това е една от най-важните задачи на всеки.
Намирането на мястото в обществото при всички случаи е път, който е много опасен, можеш да намериш гибелта си – да си избереш път, по който да се чувстваш „проклет, недорасъл, лековерен глупак“, и среда, която е пълна „с измами и ножове в гърба, пренебрежителен присмех към малоумника, който е загубил играта“. Би могъл и да се натъкнеш на неща, толкова хубави, за които се казва, че „око не е виждало и на ум не е дохождало“.
Такъв е случаят и на семейство Марк и Джейн Стъдък от романа „Онази грозна сила“ на К. С. Луис. Г-жа Джейн превръща живота си в „поле, от където можеш да видиш изгрева“, а г-н Марк Стъдък заселва душата си в сухите и задушни кътчета, в компанията на унила самота. Как и кога започва всичко?
Още от детството, когато човек е твърде наивен и не може да различава добро от зло, като наивността продължава до много по-късна възраст, когато човек си въобразява, че живее в мирно време и не подозира „онази грозна сила“ – духовния свят на мрака, който го чака, за да използва неговите страхове и надежди, докато го смачка до пълно покорство и е готов да го изхвърли, веднага щом вече не му бъде полезен и потребен. Именно този мрак ражда поговорки от типа – „Наведена глава сабя не я сече“, и прави хората обсебени от страхове и болни амбиции, загубили себе си.
Хората днес не са свои си, а в плен на страхове, болести и нездрави амбиции, в плен на „грозни сили“. Защото в желанието си да се нагоди към средата, душата не осъзнава колко опасен враг я дебне и не разбира, че е възможно, без да осъзнава, да попадне под проклетията на същия този мрак и да стане враг на Господаря на Живота и Светлината.
Този процес на осъзнаване какъв капан крие желанието на човека да се нагажда в различни кръгове и към различни хора, като приспива съвестта си и сетивата си, описва и К. С. Луис в своята трета книга от космическата си трилогия “Онази грозна сила”. Именно копнежът непрекъснато да бъдеш приет и харесван в различни кръгове, от различни хора се постига с цената на загубване на собствената ти личност, приспиване и всякаква липса на търсене кой си ти, какво ценно има в теб, какво е твоето призвание /откъдето идват изворите на живота/. По този път човек се предава на все повече мрак и стига до затвор – дори и да не е физически, той стига до духовен затвор, където единственото, което усеща, са решетките и студените стени. В окото на обществото, което те наблюдава и очаква да се нагодиш към неговите изисквания, има много тъмни сили, има голям натиск. Затова най-важното пробуждане на всеки човек е да започне да разпознава онази грозна сила, да отвори едно друго божествено око в себе си и да се научи да се противопоставя на натиска. Да осъзнае, че в света действат тъмни сили, които просто искат да съсипят личността му, играейки си със страховете и копнежите му. А за всеки, който дръзне да вземе добрата страна в този зловещ конфликт, ще воюват десетки по десетки ангели, идващи от дълбокото Небе, както го нарича Луис, което ние се мислим, че е празно и пусто, но то е преселено с ангели и войнства, чакащи нашия избор.
материал на http://eklekti.com
