“Солта е това, което прави нещата по-лоши на вкус, когато не е в тях.” – Неизвестен автор

Солта е може би най-важната съставка в готвенето. Без нея, повечето ястия ще са скучни и не толкова вълнуващи.

Все пак … не всичката сол е еднаква и има много “видове”, между които да избирате.

Имаме (да назовем само няколко):

хималайска сол (Himalayan Pink Salt), морска сол (Sea Salt), келтска сол (Celtic Salt), сол кашер (Kosher Salt) … и обикновената стара рафинирана готварска сол.

Те не само се различават по вкус и текстура, но има и някои разлики в минералите и съдържанието на натрий.

Тази статия изследва най-популярните видове сол и накрая дава пряко сравнение на хранителните им свойства, за да ви помогне да направите правилния избор.

Но първо, нека да погледнем какво представлява солта и защо има толкова противоречия сред здравните специалисти.

Какво представлява солта и как се отразява на здравето?

Солта е минерал с кристална структура, съставен от два елемента: натрий (Na) и хлор (Cl).

Натрият и хлорът са абсолютно необходими на всички животни, включително и на хората.

Те изпълняват важни функции като помагат на мозъка и нервите да изпращат електрически импулси.

Повечето от солта в света се добива от солни мини и чрез изпаряване на морска вода или други богати на минерали води.

Солта се използва за различни цели, най-популярната от които е добавянето на вкус на храните. Солта също се използва като консервант за храните, тъй като бактериите трудно се развиват в среда, богата на сол.

Причината солта често да се възприема като нездравословна (в големи количества ) е, че тя може да се свърже с водата в кръвта и да повиши кръвното налягане.

Но, въпреки че проучвания показват, че намаляването на приема на сол може да намали кръвното налягане с 1-5.4 mm/Hg, няма доказателства, че намаляването на солта предотвратява инфаркти, инсулт или смърт.

По-голямата част от натрия в Западната диета идва от преработените храни. Ако се храните предимно с пълнозърнести, непреработени храни, тогава не е нужно да се притеснявате ако добавите малко сол към вашата храна.

Обобщение: Солта е съставена от два минерала – натрий и хлор, които са от съществено значение за човешкия живот. Твърде много сол може да повиши кръвното налягане, но има много малко доказателства, че яденето на по-малко сол може да подобри здравето.

Рафинирана готварска сол

Най-често използваната сол е обикновената трапезна сол.

Тази сол обикновено е силно рафинирана и повечето от примесите и микроелементите са отстранени.

Проблемът е в това, че частиците в нея са силно слепени заедно. Поради тази причина се прибавят различни вещества, наречени анти-слепващи агенти, така че частиците да се движат свободно.

Готварската сол е почти чист натриев хлорид, 97% или повече. Ето един важен момент: често към готварската сол се добавя йод.

Добавянето на йод беше една успешна превантивна мярка в областта на общественото здраве срещу недостига на йод, който беше (и все още е) често срещан в много части на света и е една от водещите причини за хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза – б.м. В.В.), умствена изостаналост и различни здравословни проблеми.

Затова, ако решите да не ядете редовно йодирана готварска сол, уверете се, че ще ядете някои други храни, които са с високо съдържание на йод като риба, млечни продукти, яйца и морски водорасли.

Обобщение: Рафинираната готварска сол е най-вече просто натриев хлорид, с вещества, наречени анти-слепващи агенти, добавени, за да се предотврати образуването на буци. Към готварската сол често се добавя йод.

Морска сол

Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода. Подобно на готварската сол, тя е най-вече само натриев хлорид.

Въпреки това, в зависимост от това къде се събира и как се обработва, обикновено съдържа малко количество микроелементи като калий, желязо и цинк.

Колкото е по-тъмна морската сол, толкова по-висока е концентрацията на тези примеси. Все пак, имайте предвид, че в резултат на замърсяването на океаните, морската сол също може да съдържа следи от тежки метали, като олово.

Морската сол е различна като структура от обикновената рафинирана сол, така че ако я поръсите отгоре на храната си след като вече е сготвена, тя може да има различно усещане в устата и да причини по-силен “ароматен взрив” от рафинираната сол.

Минералите и следите от примеси, открити в морска сол, също могат да повлияят на вкуса, но варирането между различните марки е значително.

Обобщение: Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода. Тя е много подобна на обикновената сол, но може да съдържа малки количества минерали. Тя може също да съдържа следи от тежки метали, ако се добива от замърсените части на морето.

Хималайска розова сол

Хималайската сол се добива от мината Khewra в Пакистан, втората по големина солна мина в света.

Хималайската сол често съдържа следи от железен оксид (ръжда), който й придава розов цвят.

Тя съдържа малки количества калций, желязо, калий и магнезий. Съдържа също така малко по-ниски количества натрий в сравнение с обикновената сол.

Много хора предпочитат вкуса на хималайската сол в сравнение с други видове сол, но лично аз не забелязах разлика.

Основната разлика изглежда е цветът, който може да даде хубав външен вид на храната, ако я поръсите отгоре след като е сготвена.

Обобщение: Хималайската сол се добива от голяма солна мина в Пакистан.Тя има розов цвят, който се дължи на присъствието на железен оксид. Тази сол съдържа също незначителни количества калций, калий и магнезий.

Тази сол първоначално е била използвана за религиозни цели.

Сол Кашер

Еврейският закон изисква преди да се яде месото, кръвта да бъде извлечена от него. Солта кашер има люспеста, груба структура, която е особено ефективна при извличане на кръвта.

Основната разлика между обикновената сол и солта кашер е структурата на снежинките. Готвачът ще открие, че солта кашер поради големия размер на люспите си, е по-лесно да се хване с пръсти и да се посоли храната.

Солта кашер ще има различна текстура и експлозия на аромати, но ако се разтвори в храната, тогава наистина няма никаква разлика в сравнение с обикновената готварска сол. Въпреки това е по-малко вероятно да съдържа добавки като анти-слепващи агенти и йод.

Обобщение: Солта кашер има люспеста структура, която я прави лесно да се разпространява върху вашата храна. Има много малка разлика в сравнение с обикновената сол, въпреки че е малко вероятно да съдържа анти-слепващи агенти, както и добавяне на йод.

Келтската сол („Celtic Salt“ известна от 1976 год., търговска марка на „Selina Naturally® products“ – б.м. В.В.) е вид сол, която първоначално става популярна във Франция. Тя има сивкав цвят и съдържа известно количество вода, което я прави доста влажна.

Келтската сол съдържа следи от минерали и е с малко по-ниско съдържание на натрий, отколкото обикновена готварска сол.

Обобщение: Келтската сол има лек сивкав цвят и е доста влажна. Тя е добита от морска вода и съдържа следи от минерали.

Различията във вкуса

Готвачите избират своя вид сол предимно на базата на вкуса, текстурата, цвета и удобството.

Примесите, включително минерали и микроелементи, могат да повлияят на цвета и вкуса на солта.

Размерът на солта също може да повлияе на вкуса. Солта с по-голям размер на частиците може да има по-силен аромат и да се задържи по-дълго на езика.

Все пак, ако се даде възможност на солта да се разтвори в храната, тогава не трябва да има никакви значителни вкусови разлики между обикновената рафинирана сол и другите “гурме” видове сол.

Ако искате да използвате пръстите си, за да поръсите сол на храната, сухата сол с по-голям размер на зърното е много по-лесна за употреба.

Обобщение: Основната разлика между различните видове сол е вкуса, аромата, цвета, текстурата и удобството.

Минералите в различните видове сол

Има едно проучване, което сравнява минералното съдържание на различни видове сол.

Таблицата по-долу показва сравнението между готварска сол, Maldon Salt (типична морска сол), хималайска сол и келтската сол:

Както можете да видите, келтската сол има най-малко количество натрий и най-високо количество на калций и магнезий. Хималайската сол съдържа малко калий.

Обаче … имайте предвид, че това наистина са малки количества. Например, съдържанието на 0,3% от магнезий за келтската сол означава, че ще трябва да изядете 100 грама от нея, за да достигнете препоръчителната дневна доза.

Поради тази причина, минералното съдържание на различните видове сол всъщност е неоснователна причина да изберете една сол вместо друга. Тези количества наистина са незначителни в сравнение с това, което получавате от храната.

Коя сол е най-здравословна?

Търсих дълго и упорито и не можах да намеря нито едно проучване, което да сравнява ефектите върху здравето на различните видове сол.

Обаче … ако подобно проучване беше направено, аз силно се съмнявам, че ще намерите голяма разлика. Повечето видове сол са подобни, състоящи се от натриев хлорид и малки количества минерали.

Основната полза от избора на по-“естествени” видове сол е, че можете да се избегнете добавките и анти-слепващите агенти, които често се добавят към обикновената готварска сол.

В края на краищата, солта е сол … основната й цел е да се добави вкус, а не да бъде храна.

материал на Kris Gunnar