Дребнавите хора ме вбесяват. Всеки познава по един такъв. Това са онези мижитурковци, които гледат да минат метър с петдесет стотинки, да те излъжат с двадесет или да „забогатеят” с цял един лев.
Тези хора са счупени, според мен. Може да са невероятни специалисти, чудесни хора и добри приятели, но стане ли дума за пари, изведнъж се смаляват до мравки. Мисленето им става мравешко. Повечето от тях за израснали в бедност и подсъзнателно възприемат парите като дефицитно благо, с което ако разполагат тук и сега, никога няма да стане като „преди”. И са толкова обсебени от тоя си дребнав начин на мислене, че са готови да се изложат яката и да загубят много повече и много по-ценни неща – приятелство, доверие, престиж.
Най-лошото е, че за дребнавия няма приятели и врагове. Той всеки е готов да завлече с двадесет стотинки, важното е да спести!
Имам един приятел, който много обичаше да се излага, като никога не си плаща цялата сметка в заведение. Ако другите са пийнали по една-две ракийки и ако сметката е по-големичка, той винаги ще гледа да мине метър с лев-два, все едно, че утре може да излезе и да си купи нещо с тези пари.
Не знам, може би самият факт, че е успял да „надхитри” всички останали му носи някакво вътрешно удовлетворение. Всички могат да събират и да изваждат.
Всеки си прави сметката много по-добре, отколкото предполагаш и ако си дребнав, най-доброто, което може да ти се случи е да те помислят за смешник. Някои хора не са готови да си развалят настроението за един лев, а дребнавият човек винаги е готов да се изложи и да си хвърли репутацията в коша за същия този един лев. Ето колко жалко е да си дребнав. Унизително е.
Дребнавите хора, осен че са стиснати и пресметливи мишлета, имат много силно развито собственическо чувство. За малките неща. Ако искаш да разбереш откъде идва изразът „гледа ме все едно съм му изля закуската”, пробвай да си отчупиш от закуската на дребнав човек. Всички жестове на щедрост дразнят тези хора. Те ще те разберат, ако не им дадеш да опитат от сандвича ти и ще те помислят за странен, ако им дадеш. Дори може да ти се обидят. Защото са много големи честолюбци. Нали са спестили. Могат и сами да си купят сандвич, ако им се преяде.
Дребнавите хора не обичат да подаряват. Купуването на подаръци е истински кошмар за тях, а Коледният шопинг – невероятно изнервяща криза. Та това са пари, хвърлени на вятъра. Откъде накъде ще купиш един предмет, само и само после да го поставиш в ръцете на друг човек? Какво ще получиш ти от цялата работа? Този човек дали ще оцени жеста, дали го заслужава?
Дребнавите хора са недоверчиви егоисти. Те живеят с мисълта, че все някой се опитва да ги прецака, да им вземе от драгоценно скътаните парички. Както казах в началото, това най-често се дължи на детството, прекарано в мизерия и на отношението към парите като към гарант, че тази мизерия никога няма да се повтори. Тези хора не разбират, че силата на парите е в тяхното движение, че пари, които не са в оборот са мъртви пари. Тези хора обичат да спестяват.
Спестовността е убиец на успеха.
Богатите хора може да са стиснати, но те не обичат да спестяват, вместо това обичат да изкарват още пари. Колкото повече, толкова повече.
Твърде грешно е да прекараш цял живот в мислене само за това как да изхарчиш по-малко. Далеч по-добре би било, ако инвестираш цялото това време и енергия в търсене на решения как да изкараш повече. Парите имат характера на алчната кучка – колкото по-стиснат си и колкото повече внимание им отделяш, толкова по-малко ти „пускат”. Ако бъдеш ларж и решиш да подходиш по-мащабно към ситуацията, а именно като гледаш да си увеличиш приходите, вместо да си намалиш разходите, като не мислиш постоянно колко харчиш и колко зле ти се отразява това, винаги ще имаш много повече за харчене. И няма да си трошиш нервите.
Проблемът обаче се състои именно в дребнавия начин, по който мислят дребнавите хора. Ако цял живот съзнанието ти е фокусирано върху стотинките, винаги ще си останеш стотинкаджия.
автрор Тихомир Димиров
