Историята изобилства от примери за творчески личности, чиито живот приключва поради злоупотреба с наркотици и пристрастяване. Употребата на психотропни вещества със сигурност крие много рискове за здравето, но има редици примери как гении в сферата на изкуството ги използват като форма на вдъхновение. Все пак те признават, че наркотиците са по-скоро наказание, отколкото вид помощ.
Представяме ви 8 писатели, които пишат книгите си, под въздействието на различни наркотични вещества.
Стивън Кинг

Стивън Кинг дори не се опитва да скрие факта, че много от произведенията му са написани под въздействието на кокаина. Има случаи, при които писателят дори не си спомня какво пише за конкретна творба. В едно интервю той признава, че взема наркотици от 1978 до 1986 г. През този период той пише около 10 романа, сред които „То“, „Тъмната кула“ , и „Гробище за домашни любимци“.

Кен Киси и неговият LSD клуб

През 1959 г. Кен Киси работи като асистент по психиатрия в болница, където участва в експерименти, свързани с влиянието на LSD върху човешкото тяло. Спомените от това преживяване са описани частично в най-известната му творба „Полет над кукувиче гнездо“. През 1964 г. той прави истинска „революция“ в САЩ, когато създава общността Merry Pranksters, която популяризира LSD.

Жан-Пол Сартр и неговата диета

Според Annie Cohen-Solal, която пише биографията на великия екзистенциалист, неговата ежедневна диета е следната: две кутии с цигари, 1/4 бутилка твърд алкохол , 200 милиграма амфетамин, 15 гр. аспирин, пакет барбитурат ( вид дрога) и около 20 гр. кордран (смес от амфетамин и аспирин). Писателят умира на 74 години.

Чарлз Дикенс и Викторианската епоха

Дикенс живее във викторианския период, когато употребата на наркотици (опиум и кокаин) е популярна, достъпна и не се забранява от лекарите. Понякога лекарствата са предписвани като антидепресанти. Неизбежно писателят се пристрастява към тях. Близките му хора споделят, че той се държи странно през този период и постоянно споменава за видения, които получава.

Луис Карол и Викторианската епоха

Луис Карол е друг представител викторианския период. Той използва лауданум (опиум с алкохол) като форма на лечение. Много хора сериозно мислят, че творбата му „Алиса в страната на чудесата“ е толкова гениална книга заради този вид опиат.

Зигмунд Фройд и неговите изследвания за кокаина

През 1884 г. Зигмунд Фройд започва да се интересува от нов вид алкалоид: кокаинът. През следващите три години той публикува няколко научни труда, и споделя, че е изумен от влиянието на кокаина върху човешкото тяло. В писмо до бъдещата си съпруга той пише: „Ако всичко е наред, скоро ще напиша есе за този вид наркотик и очаквам да получа много добри отзиви“. Той оприличава опиата като вид „чудо“ и настойчиво защитава ползите от употребата му. Фройд взема ежедневно от него по малки дози, които влияят прекрасно на храносмилателната система и потискат депресията. Дори започва да предписва тези вещества на своята съпруга и на приятелите си. В началото на 1887 г. учените осъзнават, че кокаинът не е толкова безвреден, колкото си мислят, а Фройд е осъден за наркотична пропаганда.

Шарл Бодлер и The Club des HashischinsОт 1844 до 1848 г.

Бодлер посещава общността „The Club des Hashischins“ – място, където той два пъти опитва наркотичното вещество експериментално. Той е отвратен от него, въпреки че по-късно за кратко се пристрастява към опиума. Много бързо успява да се съвземе и да преодолее зависимостта си. След това писателят пише научен труд за влиянието, което оказват наркотиците върху човешкото тяло.

Михаил Булгаков и разрушаването на мита

Когато хората говорят колко могъщи са романите на Булгаков, те често си спомнят морфина, който писателят използва. През 1916 -1917 г. Булгаков работи като лекар в страната и за пръв път използва морфин, за да притъпи ужасните болки, причинени от дифтерия. В продължение на 5 години той крие своята зависимост към наркотиците, с която се бори до 1921г. Всички спомени за този период са описани в книгата „Морфин“ , написана през 1927 г. Да, писателят е пристрастен към наркотиците, но той никога не пише романите си под тяхно въздействие

материал на  LifeStyle Framar.bg от Framar.bg