Говори ли ви нещо годината 1880?
Ако не, то би трябвало, защото именно в тази година е започнат процеса на разработка на един продукт, който използваме и до днес, и без който със сигурност нямаше да можем да сме толкова продуктивни и ефективни в ежедневието си.
Става въпрос за химикалката и нейната история от далечната 1880 година, та чак до наши дни. Ако трябва да бъдем честни, си има и известна доза чар в това да пишем с големи пера, с които да почесваме замислените си глави, но все пак един напредничав ум не бил толкова очарован от големите пера.
Джон Лауд си е изкарвал прехраната като щавел кожи, но тъй като бил малко по-находчив от своите колеги, бил поискал да намери начин да пише по кожите, които продава, и по този начин да се отличи от конкурентите.
Джон Лауд

Така излиза и първият патент за химикалка… която се използвала само за писане върху кожи.
Служителите от Патентното Ведомство съвсем не сметнали изобретението за ефективно, тъй като освен върху кожи, то не можело да пише по други повърхности.
Това води и до заклеймяването на изобретението на господин Лауд като неефективно и маловажно.

Малко по-късно обаче се появява един журналист, който имал чувството, че господин Лауд бил на правилния път и с малко късмет, той можел да вземе заслугата за изобретението му.

Лазло Биро

Лазло Биро е бил унгарски журналист, а срещу неговото име в крайна сметка е бил записан патента за химикалката.
Успехът на находчивия журналист се крие в неговото прозвище. Всеки ден Лазло гледал как пресата за вестници поставя мастилото върху хартията и почти мигновенно, мастилото изсъхвало.
Е, след известно гледане на този процес се случило и неминуемото; идеята, да сложи същия тип мастило и в химикалата, се родила.
Въпреки прекрасната идея на журналиста обаче, търпението, което се изисквало за да си напълниш химикалката с мастило от бурканчето на бюрото ти, не било точно по вкуса му и наложило още промени по крайният продукт. Заедно с брат си, който бил химик, Лазло успял да усъвършенства химикалката до почти днешният й вид. Те сложили пълнител, който лесно се подменял и топче накрая, което равномерно пускало свежо мастило по листа.

Както може да се види, историята на химикалката е наистина преплетена от изобретални идеи и предприемачески дух на много хора в течение на годините.
Днес тази история е позабравена, но според нас това е един продукт, който си е заслужил много уважение и внимание.

А последните години доказват, че на този свят идват много интересни и полезни вещи си отиват, защото човешкият ум гледа напред. Така вече почти не ползваме химикалки, а тяхното място зае компютърът, който все по-упорито измества и  ръкописът .

Времена!

материал на