Можете ли да прецените дали зрелите хора около вас наистина функционират като деца, или просто така ви се струва? Когато човек без психиатрична диагноза отиде сам при психотерапевт, не му е много трудно да се държи като възрастен. Оказва се обаче, че тази илюзия изчезва, когато хората провеждат терапевтични консултации заедно с интимния си партньор. Ирационалните, незрели и патологични поведения стават много по-видими в такива моменти. Тогава става ясно дали действията на всеки партньор са груби, болезнени и дори опасно инфантилни, или са спокойни, уважителни и зрели.
Какво представлява емоционалната възраст

Физическата възраст отброява годините, месеците и дните, от нашето раждане, като при човешките същества и особено децата, тя колерира с ръста, силата и когнитивното функциониране.
Психологическата възраст измерва емоционалните навици на индивида. Например: възрастните могат да останат спокойни, докато децата са склонни бързо да се разгневяват. Зрелите хора опитват по-внимателно да прилагат оценяването, преди да говорят, докато децата могат импулсивно и неточно да изстрелват в пространството нараняващи думи.

Ако малчуганите искат количка или кукла, с която се занимава друго дете, те вероятно ще се опитат да я вземат. В предучилищна възраст плачат няколко пъти дневно, дори да са добре възпитани и щастливи (това е част от израстването им). Правилата за игра на възрастните, които се редуват или споделят, все още не са оформени в поведението им. Хлапетата не действат по последователен социално насочен начин, защото все още не са приели правилата на „цивилизованите“ възрастни.

Всичко това е нормално в детска възраст, но изглежда инфантилно и грубо, когато е част от действията на възрастните.
Как да познаете инфантилното поведение при възрастните

Един от достъпните начини е просто да се замислите за разликите в поведението на малките деца спрямо това на зрелите хора. Спомнете си вашите деца, племенниците, внуците или съседчетата и отбележете различията им от възрастните, които познавате и уважавате. Може би е добре, преди да прочетете списъка с издайнически характеристики на инфантилните възрастни, да направите свой собствен, така ще видите къде мнението ви е сходно с това на специалистите.
Емоционално ескалиране

Децата често плачат, преливат от енергия, действат нелепо или обвиняват околните. Възрастните рядко го правят.
Обвиненията

Когато нещата се объркат, децата опитват да прехвърлят отговорността. Възрастните просто искат да отстранят проблема.
Лъжите

В неприятна ситуация децата не изпитват особени притеснения да избегнат неприятните последствия, чрез лъжа. При надеждните възрастни най-често се предпочита истината.
Определяне

При конфликт децата започват да дават неприятни, обидни определения. Възрастните опитват да разберат проблемите, те не правят персонално насочени атаки срещу чертите на хората. Вместо това атакуват проблема, не обиждат и не лепят етикети.
Импулсивност (или както психолозите казват – слаб контрол над импулсите)

Децата са доста импулсивни, когато се чувстват зле или пък палаво. Те говорят безразсъдно и предприемат необмислени действия, без да се замислят за потенциалните последствия.
Възрастните изчакват и се съпротивляват на импулсите си, опитвайки се да спрат болезнените думи и действия. Те остават спокойни. След това мислят за проблема, търсят допълнителна информация и анализират възможностите.
Нужда от внимание

Пробвали ли сте да говорите с някого пред двегодишно дете? Няма начин човек да пренебрегва децата в името на друг разговор… няма начин да пренебрегва и инфантилните възрастни.
Тормоз

Физически по-едрите деца понякога извършват неприемливи действия спрямо по-слабите с цел облага. А при реакция, от жертвите на подобно поведение, насилникът може да действа дори с агресия. Възрастните уважават границите – “това е мое, това е тяхно”.
Нарцисизъм

Визираме онова детско чувство, че правилата не важат за конкретната личност, което децата добиват, когато околните прекалят с глезенето.
Първоначално нарцистичните вярвания може да изглеждат като сила, но всъщност са сериозна слабост, поради невъзможността човек да вижда отвъд себе си.
Психически силните хора слушат и разбират чувствата, мотивите, тревогите и предпочитанията на другите. Нарцистичните хора обръщат внимание само на собственото си състояние и са емоционално крехки. Те работят като деца, стоящи настрана от околните с лозунга „всичко е за мен, никой друг не е от значение, а ако не се справя ще ви залея с гняв и ще потъна в собствения си ужас“.
Незрели защити

Терминът „защитни механизми“ е разработен от Фройд и се отнася до това как хората защитават себе си и/или това, което желаят. Възрастните използват защитни механизми докато слушат тревогите на другите, както и възоснова на своите собствени. След това се ангажират със съвместно решаване на проблемите. Подобни реакции при стимул, изразен при трудности, показват психологическа зрялост.
Децата са склонни да използват отбранителната стратегия, характерна за футбола „най-добрата защита е нападението“- така малчуганите защитават своето. Другият вариант е да прегърнат „отричането“ (понякога граничещо с лъжа).
„Не казах това!“ и „никога не съм правил това!“ – не ви ли звучи някак инфантилно?
Липса на наблюдение над себе си, неспособност за признаване и учене от собствените грешки

Ако емоционално зрелите възрастни „загубят контрол“ и изразят гнева си по неподходящ начин, скоро след това започват да съблюдават собствените си действия и осъзнават, че избухването им е неподходящо. Това значи, че могат да видят дали поведението им съответства на ценностната система, която претендират, че имат.
Малчуганите, които все още нямат утвърдена визия за това къде и какви са границите на приемливото, не осъзнават крайността на поведението си и затова мислят, че е нормално да се гневят по деструктивен начин.
Какво можете да направите, ако някой край вас функционира като дете, а е възрастен

Лесно е да обичате децата, когато се държат като деца, но е истински трудно да обичате зрели хора с подобно поведение. Въпреки това повечето инфантилни възрастни поддържат детинското си поведение, когато се чувстват под заплаха.
Какво се случва, ако обичате човек с детинско поведение

Една то стратегиите, които са приложими, когато обичате някой с инфантилно поведение, е да се съсредоточите преди всичко върху зрелите и привлекателни аспекти на личността му. Така ще обичате силните му страни и ще обръщате внимание на нарастващите навици на зрялост.

Друг метод е да не си позволявате изненада, когато се появят детските модели. Ако истински обичате някого, трябва да приемете личността му и характерното за нея поведение. Приемането е първата жизненоважна стъпка към истинската промяна.

Ако се налага да живеете с такъв човек, не се опитвайте да го променяте, а разберете какво можете да направите, така че тези модели да не ви създават проблеми. Вашата работа е да продължите да се развивате, не да променяте другите.

Като завършек — голяма част от „непорасналите деца“ имат усещането, че им липсват умения, помогнете им да ги усвоят.

Ако принципно действате като възрастен човек, колкото по-наясно сте с това, което представлява зрялото поведение, толкова по-лесно ще ви е да останете в границите му, когато общувате с някой, който се държи като дете.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: videoblocks.com