Уважаеми колеги,
Пиша Ви от ,, нивата” .
От оная нива, която е моето работно място и където малките семенца, а те са различен вид – децата, изправят ръст пред нашите очи.
Да- климатичните промени над педагогическата нива не щадят нито земеделците- педагози, нито техните семенца…
Силни социални ветрове отнасят защитната и хранителна за семенцата почва и ние- земеделците трябва да осигуряваме почва, за да може нашите семенца да извисят главици.
Да- няма да спасим всички, но ако сме добри стопани- ще ИМАМЕ РЕКОЛТА- добри хора, които имат знания и умения…
Пиша това, защото започнах учебната година с моите първокласници с голяма радост, тъй като веднага почувствах, че имам умни и красиви български деца- семенца, които ще извисят гордо главици…
Скоро разбрах, че земеделската ми работа ще е много сериозна, защото почвата за моите семенца трябва да даде живот на всяко и да ги запази живи и здрави…
И почнах да давам като добър стопанин всичко, но не всички семенца правеха стабилни коренчета. Често се блъскаха, чупеха клонки и после идваха силните ветрове, които изправяха мен- срещу семействата….
Но когато семейство и учител искат семенцето да се развива- няма начин да няма начин да не не намерят начин…
Опитимист съм!!!…
Силни ветрове люлеят моите нежни стръкчета и сега, но и те вече усещат, че наклона в една посока ще запази крехките им стебълца и заедно ще станат силни растения…
Оптимист съм!
На моята нива ще има реколата!
И за да стане това- аз всеки ден бавно и спокойно ще върша своята работа, ще гледам всяко стръкче как расте и ще му давам толкова, колкото му е нужно – нито повече, нито по-малко, а точно толкова, колкото То може да понесе … И спокойно ще вървя през времето, но като зная къде трябва да стигна, дори и да е дълъг пътят- ще го извървя с 1,,а” клас!
Успешна работа и на Вас!
лили
