В различните религии на света съществуват божества, които са пряко свързани със смъртта. В един случай те са проводници на душите в друг свят, а в другият – подземните божества и владетели на следващия свят, а в третия – човек, който е отнел душата на човек по време на смъртта. Интересното е, че всички тези същества управляваха мъртвите, но не определят колко да живеее един човек.

За един човек, смъртта, като раждането, е най-важният компонент в живота. Ето защо боговете на смъртта са важен компонент на религията и митологията. В някои култове вярващите дори ги почитат.

 

Най-известните богове на смъртта

Хадес и Танат

Древна гръцка митология е известна на много хора. Богът на подземния свят в нея – Хадес, е брат на самия Зевс. След разделянето на света той наследил подземния свят, за да го пази. Танатос е  брат на бога на съня- Хипнос. Гърците често изобразяваха смърт и съня като черно-бели младежи. Танатос има  изгаснала факла в ръцете си,  символизираща края на живота.

Анубис и Озирис  

Анубис за древните египтяни е  водач в  света на мъртвите. Той е изобразен като мъж с чакалска глава. И не може да се каже, че това животно за символ на Бог е избрано на случаен принцип. Факт е, че чакалът е  малък хищник, от който първоначално не очаквате заплахи. Чакалите се хранят с мъртвите, воят им прилича на викове  на отчаяни хора и е много хитро създание. Преди появата на култа на Озирис Анубис е главното божество на Западен Египет. Озирис е   и царят на отвъдния живот. Заедно със сина си той съди мъртвите. Анубис държи в ръцете си везните на Истината. В една от купите  е положено човешкото сърце, а в  другата – перото на богинята Майт, символизиращо справедливостта. Ако сърцето е  светло, тогава починалият пада върху красивите и плодородни райски полета. В противен случай те погълнат от  чудовището  Амат – лъв с крокодилска глава. И това вече означаваше крайната смърт. Според една от легендите Озирис е фараонът на Египет, кайто е учил хората да се занимават с земеделие, винопроизводство и градинарство. Убит от брат си Сет, Озирис се събрал на части и възкръснал .  Реши да не се връща на земята, оставяйки я на сина си Гора. Озирис избира  за себе си царството на мъртвите.

 Хел

В митологията на древните скандинавци царството на мъртвите се управлява от Хел. Тя е дъщеря на лукавия бог Локи и огромната гигантска Ангоброда. В митовете се казва, че Хел наследява  високия си ръст  от  майка си. Не е случайно, че се я наричат н „синьо-бяло“. Бедрата и краката на богинята са покрити с петна от трупове и следователно се разлагат. Това се дължи на факта, че смъртта е представена под формата на скелет, характерът на трупа е прехвърлен върху образа на Хел. Нейното царство е глухо  мястои там е  студено и тъмно. Смятало се, че Хел получава власт над царството на мъртвите от Один. Всички отиват там, с изключение на героите, които са хванати от  Валхала. Тези войниците се бият, убиват се и се надигат отново и отново. Така те показват победа над смъртта. Най-известното споменаване на богинята се намира в мита за Балдър. След смъртта е  затворник на Хел. Почти успява  да избяга от царството на мъртвите, но хитростта на Локи предотврява този опит. Древните скандинавци вярвали, че когато била последната битка в Рагнарък , Хел е водила  войската на мъртвите, за да разтърси небето.

 Изанами

В Шинтоизма, тази богиня е дарена със силата на  смъртта. Заедно със съпруга си Изанаги тя създала земята и всичките й жители. След това Изанами ражда няколко други богове, които са в състояние да управляват света. Само Кагутсути, богът на огъня нагрубил  майка си и след тежко заболяване отишъл в земята на вечния мрак.

Миклантутли

В Южна Америка царството на мъртвите и неговият владетел са представени по подобен начин на другите  култури. За  ацтеките богът на отвъдния живот е Миклантутли, който прилича на кръвожаден скелет.  Той има огърлица от очи. Прилепът, бухалут , паякът и съпругатаму  Митлансуюат придружават този Бога. Двойката живее в къща без прозорци, разположена на дъното на подземния свят. За да стигне до тях, починалият трябваше да направи четиридневно пътуване. И пътят не е лесен – между разпадащите се планини, през пустини, да се  преодолее леденият вятър и да се избегне преследването от змии и крокодили. На брега на подземната река починалият се срещна с водача- малко куче с рубинени очи. На гърба си то носеше душита на Миклатутули. Покойникът дава на Бога онези дарове, които са били поставени в гроба от неговите роднини.

Сатана

В юдеизма, християнството и исляма, той е основният враг на небесните сили. Този бог има много имена, най-известните са Луцифер, Дяволът, Мефистофел, Беелзебъб, Шайтан. Библията ни казва, че Сатана първоначално е бил ангел, съвършен и мъдър. Но жителят на Едмам се възгордял  и пожелал да бъде равен на самия Бог. После той бил  хвърлен на Земята с негови  приятели, които станали  демони. Сатана е виновен, че извежда хората от рая, примамвайки Ева да опита  забранения плод на знанието. В юдаизма Сатана е само ангел-обвинител, който позволява на човек да направи избор. Устата на Сатана често се смята за вход в ада, а  за да се  стигне там, дяволът поглуъща човека. Общоприето е, че Сатана ръководи ада, където падат всички грешници.

Оркус и Плутон.

Древните римляни първоначално са считализа  бог на смъртта Оркус. Дори и етруските го  смятали  за дребен демон, но после влиянието му се разширявало. Той е изобразен като брадато  и крилато  вещество, което отвежда човешките души до своето царство. Ставайки владетел на отвъдния живот, Орк погллнал друго такова подобно  божество- Дис Патера. И по-късно самият той станла част от образа на бог Плутон. Плутон е римска версия на Хадес, включваща много от неговите характеристики. Той бил смятан за брат на Юпитер и Нептун. Плутон е смятан за гостоприемен бог, който не дава на своите гости да се върнат у дома. Самият Бог се появал на повърхността на земята рядко, само за избор на друга жертва. Казано е, че Плутон търси пукнатини на земята, така че лъчите на слънцето да не могат да осветят мрачното му царство. И той кара колесница, съставена от четири черни коня. Жена му е богинята на растенията Просърпин, която царува с него в подземния свят.

Санта Муерте.

Ако говорим за по-голямата част от религиите в миналото време, тогава Санта Муерта все още е широко разпространена днес. Този култ присъства главно в Мексико, но се среща и в Америка. Хората се покланят на едноименното божество, което е въплъщение на смъртта. Този култ е роден въз основа на смесица от митове на аборигените на Мексико и католицизма. Естествено е местните хора да се покланят на такива божества в честването на „Дните на мъртвите“, дори сред католиците. Фенове на Санта Мюер вярват, че ако се молят , тя може да изпълни желанията им. В чест на божеството те строят параклиси. Самият той изглежда като женски скелет в рокля.. Най-фанатичните вярващи дори изпълняват ритуални убийства в чест на богинята. Бедни хора са привлечени от този бог , за който всикчки са равни, дори и престъпниците.  Мексиканските власти са обявили, че култа е сатанински и извършва репресии срещу неговите  почитатели. Да, и представители на католическата църква също смятат , че тазо идол няма нищо общо с християнството. Но броят на последователите на Санта Муерта все още расте.

Яма

В будистката традиция това божество е отговорно за съдбата на мъртвите и разполага с ада. Светът на ямата се нарича „небе без битка“ – това е първото ниво, което няма нищо общо с нашия живот и неговите проблеми. В Китай се вярва, че Бог на смъртта Яно-ван живее в подземния свят на Юдду. В ръцете му има четка и книга със съдбата на починалия. Самият владетел има лице на кон и глава на бик. Стражите водят до душата на хората на Ян-Уанг и той ги съди. Добродетелта успешно се изроди и грешните отиват в ада или се прерождат в други светове. В Китай този бог  се счита повече за длъжностно лице, отколкото за божество. За  тибетците ролята на Яма се играе от Шинджа, господарят на смъртта. Той заема централно място в описването на живота след смъртта. Легендите казват, че Шинджи седи в самия център на ада и определя бъдещите съдби на душите.