За първи път европейци видели дървото на щастието през 1402 година на остров Тенерифе. 
Те го причислили към раздела полуживотни, полурастения, защото мислели, че червеният сок, теащ от ствола му е кръв .
Те не знаели, че това дърво- драцена, е известно на други народи като ,,дървото на щастието” и за него имало вече различни легенди.
Ацтеките разказвали, че войн от племето им се влюбил в дъщерята на първосвещеника. Той щял да получи момичето, ако в продължение на 5 дни полива дървена пръчка, забита в земята и ако на нея се появят листа. Войникът изпълнявал прилежно всичко и за негова радост на петия ден по клечата израснали листенца. Разлистила се драцената. Свещеникът бил принуден да даде дъщеря си на войника, а появилото се дръвче нарекли ,, дървото на щастието”.
За това растение има и друга легенда, родена на остров в индийския океан- остров Сокорта. В древни времена живеели змиевидни дракони, които нападали слонове, убивали ги и изпивали кръвта им. Веднъж един дракон нападнал голям слон. Слонът, падайки със своята тежест натрошил убиеца си. На мястото, където се смесила кръвта на дракона с кръвта на слона, израснало драконово дърво – драцената.
Днес научно извесно е, че по света растат 50 вида драцени. В естествени условия драцените цъфтят с дребни и силно ароматни цветчета. Много от тях са изкуствено създадени.
В наши дни това растение намира място като допълнение в декора на жилища, градини и офиси.
