Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
“Когато си мислеше, че не те гледам, видях как залепи първата ми рисунка на хладилника, и пожелах веднага да нарисувам още една.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как храниш една бездомна котка и се научих да се държа добре с животните.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как правиш любимите ми сладкиш и се научих, че малките неща могат да бъдат особените неща в живота.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях да казваш една молитва, и разбрах. че има Бог, с Когото винаги мога да разговарям. Научих се да Му се доверявам.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как приготвяш ядене и го носиш на една болна приятелка. Научих се, че всички ние трябва да си помагаме и да се грижим един за друг.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как даваш времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямаха нищо и се научих, че тези, които имат трябва да дават на онези, които нямат.
Когато си мислеше, че не те гледам, усетих как се приближаваш да ме целунеш за лека нощ и се чувствах обичан и в сигурност.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как се грижеше за къщата и за всеки един от нас. Научих се, че трябва да сме внимателни с това, което ни е дадено.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как вършиш работата си, дори когато не се чувстваше добре. Научих се, че трябва да нося отговорност като порасна.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как сълзи потекоха от очите ти и се научих, че нещата понякога причиняват болка, и че е нормално да плачеш.
Когато си мислеше, че не те гледам, видях как се тревожиш и исках да бъда всичко, което можех да бъда.
Когато си мислеше, че не те гледам, научих повечето от уроците на живота, които трябваше да науча, за да стана добър и полезен човек, когато порасна.
Когато си мислеше, че не те гледам, те поглеждах и исках да ти кажа “Благодаря ти за всички тези неща, които видях, когато си мислеше, че не те гледам!”
Да… децата са като гъба, през която преминават емоциите- добри или лоши на вързастните и един ден, не един ден, а веднага те започват да правят това, което са видяла от големите окoло тях.
Не случайно нашите баби и дядовци са били много вниматели, когато общували помежду си и не са позволявали разговрите и недобрите им емоции да бъдат наблюдавани от наследниците им.
Така са възпитавали здраво и самостоятелно поколение, на което един ден са разчитали за добри старини.
А ние днес? Ще има ли на кого да разчитаме утре?….
