Барбара Пейтън достига върха на Холивуд през 1950 година. Руса и красива, с неизтощимо либидо и фриволен вкус, тя въртяла любовници от ранга на Боб Хоуп, Гари Купър, Грегъри Пек и десетки други по-малки звезди. Жълтата преса разкъсвала с жадни зъби новината за всяка нейна нова връзка. Но когато през 1955 година нарушила холивудския морален кодекс, като си взела за любовник чернокож мъж, кариерата й приключила едва на 27 години. Изведнъж от 10 000-те долара на седмица, които изкарвала в Уорнър Брадърс, Барбара Пейтън се принудила да продава тялото си за 5 долара на „Сънсет Стрип“.

На боклука

Първоначално боклукчиите си помислили, че торба с боклук се е разпиляла под контейнера на паркинга зад „Дрогерията Трифти“ на булевард „Сънсет“ и авеню „Феърфакс“ в сърцето на Холивуд. Но когато се приближили, открили тялото на жена, лежаща на една страна и облечена само в тънка, памучна рокля и чехли. С петно от гъста засъхнала кръв под носа, на пръв поглед жената изглеждала мъртва. Заставайки над нея, мъжете видели голям брой стари синини и рани, които покривали ръцете и краката й. Русата й коса, с 5 см. черни корени, била оплетена на възли върху главата й, подобно на разритан пчелен кошер. Тя изглеждала толкова разбита, че било почти невъзможно да се установи как изглежда всъщност под всичките пластове от засъхнала кръв и мръсотия. Един от мъжете казал по-късно, че сгърченото й тяло, лежащо на паважа, изглеждало така, сякаш е „паднало от небето“. Когато най-накрая забелязали, че тя все още диша, работниците се втурнали да търсят помощ.

По-късно същата сутрин по „Сънсет“ булевард и из цял Лос Анджелис се разнесла мълвата, че намерената жена е не друга, а Барбара Пейтън – бивша филмова звезда и кралица на жълтата преса, както и дългогодишна обитателка на холивудските коптори. Онези, които помнели името й, не били изненадани, защото въпреки факта, че кариерата й била свършила преди 12 години – с мръсен скандал и отровна публичност – в действителност Пейтън никога не била напускала Холивуд… поне не задълго.

Когато Барбара Пейтън била открита край контейнера за боклук през февруари 1967 година, тя била прекарала последното десетилетие от живота си в един самоналожен затвор, обхващащ 20-25 пресечки от Холивуд – площ, приблизително с размерите на нюйоркския Сентрал Парк. Това, че била успяла да оцелее през тези 10 години, просто изумявало онези, които знаели през какъв неумолим кошмар е преминала.

Стремителното падение на Барбара Пейтън от върховете на Холивуд до мръсните улички и алеи на Ел Ей приключило с намирането й на боклука. Малцина са падали от върха до низините с такава стремителна скорост.

Пътят, който я довежда до тази пълна самота и разорение, започва 39 години по-рано, през 1927 г., в едно малко градче в Средния запад – сред надвисналите борове и студените ветрове на Клокет щата Минесота.
Да играеш играта

Барбара Лий Редфилд била изключително красиво бебе, „… с коса толкова руса, че беше почти снежно бяла, и най-дълбоките и красиви очи“. Нейните родители, строителният работник Ървин „Флип“ Редфилд и домакинята Мейбъл били семейство от средната класа и според всички източници, Барбара и нейният по-малък брат Франк имали съвсем нормално детство. Нейните бивши съседи си спомнят Барбара като умно, общително и атлетично момиче, което особено много обичало зимните спортове и забавления, като кънки на лед, ски и пързаляне с шейна.

Възпитавана в католическо семейство, тя редовно посещавала църква и проявила ранен интерес към готварството, ставайки доста добра с възрастта. Барбара запазила това умение непокътнато през целия си живот и често го използвала, за да приготвя вкусни деликатеси за своите любовници, съпрузи и приятели.

Навлизайки в пубертета, тя бързо установила, че може без никакво особено усилие да упражнява могъщо влияние над противоположния пол. Години по-късно тя си спомня една случка от времето, когато била на 11-12 години. Някакъв известен актьор посетил градчето и Барбара убедила едно по-голямо от нея момче да я заведе на представлението. Той искал да пъхне ръка под блузата й в замяна на билета, но Барбара само му позволила да я погали по крака. Тя получила онова, което искала и научила, че трябва да се пазариш за желанията си, да играeш играта и да печелиш.

В края на 30-те години семейство Редфилд се преместило в Одеса – петролен град в щата Тексас. Тинейджърката Барбара бързо се превърнала в зашеметяваща красавица, с крака дълги като на антилопа. Въпреки вродения й здрав разум, тя приела позата на безсрамно и лековато момиче и лесно се отдавала на мъжкото внимание в гимназията. По-късно тя пише,че е загубила девствеността си на 15 години – от 45-годишния баща на една нейна съученичка, с когото правила секс в празната вана в дома му, докато гостите за рождения му ден празнували на долния етаж.

На 16 години Барбара пристанала на едно местно момче – Уилям Ходж, но родителите й бързо анулирали женитбата им. На следващата година, по време на една танцова забава, тя привлякла с късата си рокля вниманието на красивия 22-годишен капитан от Военновъздушните сили Джон Пейтън. Оженили се само след няколко седмици и Барбара – която, подобно на мнозина, лелеела смътни мечти за звезна слава – убедила Джон да я отведе на меден месец в Холивуд. Докато попивала великолепната атмосфера на града, тя решила, че това е мястото за нея и веднага успяла да създаде достатъчно контакти, за да се уреди с прослушване в Студио RKO. Нищо особено не излязло от това, но Барбара била пъхнала крак във вратата и нямала да остави възможността да й се изплъзне.

Обратно у дома тя родила син, на име Джон Лий, и в бърза последователност зарязала съпруга си, оставила детето на родителите си и се насочила обратно към Холивуд с един единствен куфар. Намерила си работа като сервитьорка и използвала бакшишите, за да се сдобие с достъп до нощния живот на града. Благодарение на своята сладка и секси външност и непристойно чувство за хумор, тя бързо се превърнала в популярна фигура в нощните заведения и била наречена „Кралицата на нощните клубове“ от един местен журналист.
Звездни афери

Макар да нямала опит като актриса, в края на 1948 година Барбара Пейтън забила зъби в договор с Юнивърсъл Студиос и изиграла няколко роли, но студиото се отказало от услугите й на следващото лято, когато разбрало, че върти любов с женения мъж Боб Хоуп. Тя срещнала Хоуп през март 1949 г. на едно хотелско парти в Хюстън и се превърнала в нещо като негова вярна фенка, следвайки го в продължение на седмици из цялата страна. Когато се завърнали в Холивуд, актьорът я уредил с малко любовно гнезденце на „Черемоя“ авеню, за което мигновенно поръчал всички необходими мебели. Секс аферата им обаче продължила само шест месеца и приключила внезапно, когато Пейтън започнала да го изстисква за големи суми пари. Съветниците на Хоуп й дали прилична сума с уговорката да си мълчи и да изчезне. Пейтън жизнерадостно изхарчила всичко само за няколко месеца. Малката селска девойка с цапната уста и ангелско лице бързо се превърнала в закоравяла и лукава златотърсачка. Тя се върнала в нощните клубове и в пресата цъфнали нейни снимки, на които вечеряла в компанията на милиардера Хауърд Хюс, гушела се в сепарета с актьора Джон Айърланд или мафиота Мики Коен, и гълтала шотове с богатия строителен предприемач Джери Бялак.

По същото време излизала и с ветерана от второкласните филми Мики Нокс. Той я помни като импулсивна и страстна любовница, която „… веднъж ме държа в леглото три дни и три нощи, като дори ме хранеше там“. Пейтън сменяла мъжете като носни кърпички.

На 22 години тя получила първата си звездна роля в добре приетия филм ноар от 1949 г. „Trapped“ с Лойд Бриджис, и първите си неприятни заглавия в пресата, когато „Ел Ей Таймс“ съобщил, че нейният нов приятел – 28-годишен статист и пласьор на наркотици на име Дон Кугър, е пребил възрастната хазяйка на Барбара, за това че си искала наема. С хулиганските си навици и склонността да прилага силови методи, Кугър бил само един от многото сенчести образи, около които гравитирала търсещата силни усещания Пейтън. Тя се движела и в компанията на холивудската купонджийка Лайла Лийдс и няколко членове от прочутата престъпна фамилия Сика, и в началото на 1950 година във вестниците се появили още сочни заглавия, когато тя и Кугър били призовани пред федералното голямо жури, заради един свой приятел – пласьорът на хероин Станли Адамс, обвинен в убийството на един информатор. Пейтън и Кугър подкрепили показанията на Адамс, че е вечерял с тях по времето на покушението, но очевидно тяхното алиби било твърде неубедително, защото Адамс бил признат за виновен.

Пейтън подписала договор с Уорнър Брадърс през същата година – за 5 000 долара на седмица – и веднага получила главна роля като партньорка на Джеймс Кагни в жестоката криминална драма „Kiss Tomorrow Goodbye“. В образа на добро момиче, което намира своята лоша страна покрай връзката си със садистичния гангстер, изигран от Кагни, Пейтън показва най-доброто си представяне на екрана до този момент. Тя се справила толкова добре във филма, че студиото й удвоило заплатата и й дало екслузивна роля като лукавата прерийна скитница „Фло“ в уестърна на Гари Купър „Далас“. През годините широко се спрягала версията, че по време на снимките Пейтън е имала сексуални отношения както с Купър, така и с другата звезда от филма Стийв Кокран.
Богато татенце

След малкото си, но декоративно изпълнение в „Далас“ Пейтън получила роля във филма с Грегъри Пек „Only the Valiant“ и за пореден път омотала главния актьор в сексуалните си мрежи по време на продукцията. Но този път тя била преследвана из целия град от ново „богато татенце“ – класната филмова звезда Франчът Тоун, виден и богат човек с 22 години по-възрастен от нея. Тоун я бил забелязал, къпеща се във внимание в едно заведение и веднага бил привлечен от нейната красота и крайно разкрепостеното й поведение. Тоун, който бил бивш съпруг на Джоан Кроуфорд, засипвал Барбара с всекидневни подаръци, като шампанско, цветя и скъпи бижута – докато тя му готвела вкусни ястия – и скоро двамата се сгодили. Разточителният актьор обявил публично намерението си да купи ранчо за Пейтън в Помона.

Както имала навика да прави, когато всичко вървяло твърде гладко в живота й, Пейтън си вкарала автогол като започнала да излиза тайно с хубавеца Гай Медисън, на когото партнирала в последния си филм – високобюджетната драма за Гражданската война „Drums in the Deep South“. Медисън, който бил женен за пропилата се актриса Гейл Ръсел, бързо паднал под неустоимото обаяние на Пейтън и започнал да я посещава късно вечер в апартамента й. Не минало много време преди Тоун да научи за измяната на годеницата си. Той започнал да я следи и една нощ хванал двамата в леглото. Историята бързо се разчула из Холивуд и станала главна тема на жълтите вестници.

Въпреки нетактичните й забежки, Тоун не развалил годежа си с Пейтън, но Уорнър Брадърс не били доволни от лудориите й и я наказали като й дали роля във второразрядния филм, по-късно превърнал се в класика, „Bride of the Gorilla“. Филмът представлявал типична нискобюджетна мелодрама, но участието на Пейтън в него се запомнило добре. По време на снимките се разнесла мълвата, че тя се е впуснала в поредната си хлъзгава афера зад кулисите, този път с двама от поддържащите актьори – застаряващият алкохолик Том Конуей и чернокожият актьор и бивша футболна звезда Уди Строуд.

През юли 1951 година Франчът Тоун заминал по работа в Ню Йорк. Тогава, на едно парти в хотел „Сънсет Плаза“, Пейтън се запознала с безработния актьор-каубой и любител на чашката Том Нийл. Според легендата, Барбара забелязала впечатляващата мускулатура на 37-годишния Нийл, облечен само по бански, и по-късно възкликнала пред пресата: „Само го погледнах и направо превъртях! Беше любов от пръв поглед. Изглеждаше толкова страхотно по бански, че разбрах че това е мъжът на живота ми!“. Сексуалната хищница Пейтън очевидно видяла в мачото Нийл своето мъжко копие и двамата скоро започнали връзка.

Синът на актьора Том Нийл младши споделя, че баща му „… бе заинтригуван от начина по който Барбара се държеше и разсъждаваше като мъж. Тя беше изключително агресивна и преследваше желанията си без никакъв страх. Татко казваше, че тя обичала да си играе с мъжете и никога не се насищала на вниманието им. Тя била като „разгонена котка“ – готова да прави секс по всяко време, навсякъде…“.

Макар сгодена за Тоун, Пейтън предложила брак на Нийл и го поканила да се нанесе в разкошния й апартамент, за който плащал годеникът й. Когато Тоун се върнал в Лос Анджелис през август, Барбара побързала да изгони Нийл заради по-богатия си годеник.
Скандална кучка

През следващите няколко седмици последвали половин дузина годежи ту с Тоун, ту с Нийл – понякога и с двамата едновременно. Подбуждана от твърде много пиене и енергичното си либидо, Пейтън полагала все повече усилия да настройва двамата си приятели един срещу друг. Тя обявила намеренията си да се омъжи за Нийл в Лас Вегас на 14 септември 1951 година, но в навечерието на сватбата го зарязала за следобеден секс с Тоун в хотел „Бевърли Хилс“. Връщайки се една вечер след обиколка на заведенията в апартамента на Пейтън, чудатият триъгълник най-накрая се счупил, когато вбесеният Нийл нападнал Тоун и го изпратил в болницата с жестоки травми на главата. По време на мелето, което се превърнало в международна новина, Пейтън получила синина на окото.

В строгия светски климат, наложен от „Лова на вещици“ на сенатор Маккарти, разпуснатият лайфстайл на Пейтън шокирал американската буржоазна чувствителност. Пресата буквално я разпънала на кръст. Не след дълго вбесеният президент на Уорнър Брадърс Джак Л. Уорнър се позовал на моралната клауза в договора на Пейтън и я изхвърлил от студиото. Макар тя и Тоун да се оженили след излизането му от болницата, бракът им бил един пиянски кошмар, който продължил едва 53 дни, преди Барбара да си тръгне и да се върне при Нийл.

Широко обсъжданото им сдобряване няколко седмици по-късно се превърнало в катастрофа, когато Тоун хванал Пейтън да говори по телефона с Нийл и изхвърлил кутията й с бижута през прозореца на хотелската стая. Драмата продължила с телефона, който Барбара запратила по главата на съпруга си, пропускайки я на косъм, след което се заключила в банята и се нагълтала с лекарства. Нескопосаният й опит за самоубийство бил осуетен хотелския лекар. Циркаджийската атмосфера, заобикаляща брака му със „Скандалната кучка на Холивуд“, най-накрая убедила Тоун, че му стига толкова. Той се развел с Пейтън през юли 1952 година, с помощта на няколко сензационни снимки, направени от частен детектив, които доказвали изневярата й. Фотографиите, заснети през прозореца на един мотел на „Сънсет Стрип“, показвали Пейтън (само по жартиери и бижута) да прави орален секс на Нийл. Вбесен и жадуващ за отмъщение заради поредното й предателство, Тоун направил десетки копия на снимките и ги разпространил из цял Холивуд, надявайки се че скандалният материал ще унищожи кариерата й в киното. Делото по развода приключило доста благоприятно за Барбара. Тя получила голяма сума пари и се преместила в едно красиво имение с 15 стаи и прислуга в Бевърли Хилс.

Барбара Пейтън и Том Нийл

Превърнали се в обекти на непрекъснати подигравки, Пейтън и Нийл напуснали града и заминали за Англия, където тя участвала във второкласния филм „Bad Blonde“ и скучноватата фантастика на Терънс Фишър „Four-Sided Triangle“. Двата филма само подкопали статута й в бизнеса. След пет месеца в чужбина Пейтън и Нийл се върнали в Холивуд през декември. Барбара обявила пред медиите с новопридобития си фалшив британски акцент, че Нийл се е заел с управлението на нейната кариера, и се заклела че от сега нататък ще приема единствено „наистина силни роли“. По-късно същия месец Пейтън нарушила клетвата си, появявайки се в пещерно облекло като партньорка на Сони Тъфтс – друг пропит от алкохола залязващ изпълнител – в нелепата комедия „Run for the Hills“. Филмът претърпял колосален провал.
Барбара и Нийл в Пощальонът винаги звъни два пъти

Барбара и Нийл в Пощальонът винаги звъни два пъти

Нийл и Пейтън, разбити и обеднели от твърде много забавления из нощните клубове, се озовали в „Липърт Студиос“, където участвали в отегчителния долнопробен уестърн „The Great Jessie James Raid“. През юни 1953 година двойката заминала на театрално турне, представящо набързо скалъпената лятна постановка на „Пощальонът винаги звъни два пъти“. На премиерата в театър „Дръри Лейн“ в Чикаго Пейтън се появила пияна на сцената и припаднала в ръцете на Нийл. Свестена няколко минути по-късно само, за да припадне отново, тя била изнесена от сцената и откарана в болницата за наблюдение. Двамата завършили турнето в поредица от забутани провинциални градчета – където, според слуховете, Нийл често й посягал физически – и в края на 1953-а тяхната садомазохистична връзка се разбила на пух и прах в буря от алкохол и насилие. След години, в средата на 60-те, Нийл бил обвинен и осъден, че е застрелял третата си съпруга и прекарал седем години в затвора.
Последен филм

След широко обсъжданата си раздяла с Нийл Пейтън се постарала здраво да остане в центъра на вниманието. Тя боядисала предната част на косата си в ярко червено, рисувала странни татуировки по лицето си и се превърнала в част от интериора на нощните топ заведения. Натруфена с най-хубавите си бижута и кожи, Пейтън се държала винаги дружелюбно, често пияна, и рядко – всъщност никога – се прибирала сама. Разпътното й поведение живо интересувало таблоидите и журналистите започнали да я наричат „Топ уличницата на Глитървил“. Все още била добре приета в холивудските парти кръгове и излизала със знаменитости – женени или ергени, тайно или открито. По време на една ваканция в Лас Вегас си легнала със спасителя от басейна (и бъдещ филмов Тарзан) Гордън Скот.

Пейтън изпаднала в екстаз, когато един от нейните обожатели – известна филмова звезда, й купил Кадилак за 6000 долара за „предоставените й услуги“.

„Вторият път, когато ме потърси, го попитах какво ще ми купи този път“ – пише тя по-късно. – „Той се ядоса и никога повече не ми проговори. Стига спомени. Болезнени са“.

Без вече да придира в избора си на компаньони, Пейтън щедро се отдавала на статисти, дребни звездици и дори на жигола.

Името на Пейтън за пореден път се появило по първите страници в скандална светлина през май 1954 година, когато се разбрало, че е дала две от кожените си палта (оценени на над 12 000 долара) на собственика на една кръчма, за да покрие сметката си от 200 долара. Носели се слухове, че тя излиза с един добре познат наркодилър и редовно употрябва хероин.

Зависимостта на Пейтън била започнала преди няколко години, в края на 40-те, когато била основният клиент на наркодилъра Дон Кугър и честа придружителка на плейбоя-наркоман Станли Адамс. Започвайки от пушене на трева до смъркане на кока (която използвала ежедневно, за да пази теглото си), през редовната си употреба на сънотворни, и сега, до инжектиране с хероин, Пейтън затъвала все по-дълбоко в наркоманската бездна.

На следващата година излязъл последният й филм – недооцененият филм ноар „Murder Is My Beat“, режисиран от гения Едгар Дж. Ълмър. Макар изпълнението й да било убедително, лентата не пожънала успех. Същата година тя си взела нов любовник – един чернокож мъж от другата част на града. Продължавайки да пренебрегва общоприетите норми, тя дори го приела в дома си и се появявала с него на холивудските партита. Това нахално парадиране с междурасовата й връзка предизвикало гнева на филмовата индустрия и я направило персона нон грата веднъж и завинаги.

По-късно същата година Пейтън загубила имението си в Бевърли Хилс в планина от неплатени сметки, а през октомври била арестувана, когато се опитала да пробута невалиден чек, за да си купи алкохол. Размъкнатата и наедряла Пейтън позирала за фотографите, шегувайки се с ареста си. Тя изглеждала дрогирана по време на процеса и само се подсмихнала, когато я глобили със 100 долара и получила 60 дни условна присъда. През 1956 година журналистката Вирджиния Макферсън – която мразела Пейтън – започнала кампания за унищожаването и на малкото й останала репутация, разобличавайки пороците на актрисата в серия от рубрики. Тази негативна публичност довела до появяването на бившия й съпруг Джон Пейтън, който я обвинил, че пренебрегва 8-годишния им син. Детето живеело с нея от няколко години. Съдията сложил край на грозната съдебна битка за родителски права, заклеймявайки Пейтън като „… негодна майка и много объркана и заблудена млада жена“.
Нов съпруг

Името й продължило да пропада към дъното, когато загубила родителските си права и получила право единствено на контролирани посещения при детето си.

29-годишната Пейтън заминала за Мексико с някакъв неизвестен мъж и двамата прекарали няколко седмици в хотел „Плайа де Кортез“ в Гуаймас. Любовникът й решил да се върне в Щатите, но Пейтън останала и бързо срещнала следващия си съпруг – Джордж Антъни Провас, край хотелския басейн. 23-годишният управител на местен бизнес за спортен риболов бил моментално покосен от чара й.

Двамата се оженили в Ногалес щата Аризона и живяли известно време в малкото крайбрежно селце Кино Бей в Калифорнийския залив. „Барбара бе щастлива в началото“ – спомня си Провас, – „но после и двамата започнахме да пием твърде много и всичко отиде по дяволите“. Докато Провас се борел да задържи бизнеса си над водата, Пейтън събирала тен и се мотаела из селцето. Под влиянието на евтиния алкохол двамата започнали все по-често да се карат и да се обвиняват взаимно за лошия си късмет.

През 1958 година Барбара напуснала Кино Бей и Провас и се преместила в Палм Спрингс с надеждата да попадне на „голяма плячка“. Собственикът на Липърт Студиос Боб Липърт младши случайно я засякъл една вечер в бара на хотел „Палм Спрингс Ривиера“:

„Личеше си, че не е дошла да се забавлява“ – разказва Липърт. – „Барбара изглеждаше ужасно – много изпита и намацана с тежък вулгарен грим. Погледнах ръцете й и под ноктите й имаше мръсотия. Помислих си „Какво се е случило с това момиче?“. По-късно същата вечер барманът ми каза, че Барбара работи в хотелския бар като проститутка за 100 долара на нощ“.

Престоят на Барбара в „Палм Спрингс Ривиера“ бил кратък. Нейният загрубял и подпухнал вид й пречел да привлича много клиенти в този град, пълен с красиви жени. Веднага щом управата научила за нейното бизнес начинание, тя била изгонена от хотела.

Подобно на възкръснал феникс, Барбара се надигнала от пепелта на последното си нещастие и яхнала горещите пустинни ветрове на север. Пристигнала в Невада и се установила за малко в прашния хазартен град Сърчлайт, намиращ се на няколко мили извън Лас Вегас край границата с Калифорния. Барбара излизала с един комарджия с връзки с мафията (когото нарича в автобиографията си Дик Късметлията). За да оцелее, отново се принудила да продава тялото си – този път не в луксозна хотелска обстановка, а в мъничък апартамент над едно казино. Пътят на Пейтън от Бевърли Хилс до тук бил дълъг и това трябва да й се е струвало най-самотното място на земята. Сърчлайт и „Дик Късметлията“ в крайна сметка се оказали само кратки спирки по лъкатушещия път на Пейтън. След няколко месеца тя потеглила отново към Холивуд.
Безславно завръщане

През август 1958 година 31-годишната Пейтън се появила в града и свикала пресконференция, за да обяви развода си с Тони Провас и да съобщи, че официално подновява актьорската си кариера. Загоряла, слаба и стилно облечена в шит по поръчка костюм, тя някак била успяла да се вземе в ръце и да се изправи лице в лице с враждебните репортери.

За съжаление плановете на Пейтън за завръщане на големия екран умрели в зародиш. Без да може да си намери работа, тя се примирила с гордостта си и се хванала на серия от нископлатени работи – сервитьорка в западнал стриптийз бар, миячка на коси във фризьорски салон и дори бензиджийка на булевард „Холивуд“. Отчаяна от невъзможността си да се върне на сцената, тя увеличила приема на алкохол, наддала на тегло и наблюдавала как красотата й изчезва… този път завинаги. Вталените костюми и бикини скоро отстъпили място на мръсни кафтани и рокли, които носела с дни. Когато вече не била в състояние да си намери работа заради алкохолизма си, тя най-сетне се предала и се спуснала в мрака на холивудските улици.

През 1960 година 32-годишната Пейтън била безнадеждно затънала в нощния свят на западнали вертепи и забутани барове, живеейки в мръсни, пълни с бълхи мотелски стаи. Подпухналата Пейтън – с израснали корени на платинено русата си коса и устни и нокти, боядисани в алено червено – често била забелязвана да обикаля „Сънсет Стрип“ в търсене на „срещи“ в нейния ръждясал червен автомобил. Жената, която някога печелела по 10 000 долара на седмица като прочута холивудска звезда, все още била в Холивуд – продаваща недодялан секс по тротоарите. Цената й паднала от 100 на 50… и накрая до 5 долара за сеанс в паркираните коли на клиентите.

На 7 февруари 1962 година Пейтън била задържана за проституиране, когато предложила услугите си на ченге под прикритие в един бар. Репортерите от „Ел Ей Таймс“ чакали да фотографират пристигането й в полицейския участък и доста стряскащите снимки, които направили през онази нощ, показват един живот, напълно излязъл от контрол. Облечена в палто от норка втора ръка и с очи – тъжни и големи като на ранена кошута – Пейтън изглеждала отдръпната, объркана и дезориентирана.

34-годишната Пейтън отново се появила в пресата през същото лято, когато се разчуло за жалбата й, че е била изнасилена и пребита на един празен парцел от група младежи. Придружена от нейния свидетел – мъж на средна възраст, описан в полицейския доклад като „дистрибутор на памперси и придружител на жертвата“, едрата Пейтън пристигнала в полицейския участък лъхаща на алкохол и облечена само по бански костюм, пуловер и чифт златни сандали. Тя била покрита със синини и ухапвания и й липсвали няколко предни зъба. Нямало арести за нейното нападение. На следващия ден името й отново се появило във вестниците, когато я намерили припаднала на една автобусна спирка на Сънсет булевард. Боса, и в същия бял бански костюм, тя била арестувана за пиянство на публично място. Още един арест последвал след седмица, когато устроила диво следобедно парти в дома си – чисто гола – и се сбила с двамата полицаи, дошли да разследват шума. Барбара била обвинена в пиянство и непристойно поведение и по-късно била освободена под гаранция от 21 долара.

Продължавайки да флиртува с нещастието, нещата за Пейтън се влошили още повече, когато била наръгана с нож от един от своите клиенти в есента на 1962-а и получила 38 шева. След като новината за инцидента се разпространила из Холивуд един издател на име Лио Гилд издирил Барбара, за да запише мемоарите й. За съжаление, появилата се в резултат на това „автобиография“, озаглавена „Не ме е срам“, е пълна с объркани и неверни факти, и изобщо не успява да предаде емоционалните и финансови проблеми на Пейтън. Книгата била публикувана през 1963 година и получила минимален обществен интерес, но се сдобила с критики от наблюдателите на филмовата индустрия, много от които не изпитвали никакво съчувствие към Пейтън, вярвайки че тя сама е избрала живота си.
Пълно падение

Пейтън скоро се преместила на един от най-лошите адреси, в които прекарала последните си дни в Холивуд. Нейният нов дом бил западналият хотел „Уилкокс“ – паметник на разбити животи, намиращ се на ъгъла на „Юка“ и „Уилкокс“ – район в града, загадъчно описан от режисьора Ник Бугас като „… най-западналото място на вселената“. Точно тук приключили животите си и скандалният режисьор Ед Ууд и чернокожият актьор-наркоман Матю Биърд. Ник Бугас, добре познат на Западния бряг със своите серии от скандални криминални документални филми, описва района като пустош, останала след атомна война.

„Точно тук застаряващият актьор Виктор Килиън бе пребит до смърт от наркомани заради един телевизор“ – спомня си той. – „И пак в същия този район две проститутки бяха намерени обезглавени в Мотел 6. Тази област от Холивуд е абсолютното дъно на пропастта“.

Докато живеела в хотел „Уилкокс“, Пейтън започнала кратка връзка с често безработния телевизионен актьор Джон Рейборн – бивш сержант от морската пехота и носител на медал за храброст от Втората световна война. Роденият в Чикаго Рейборн имал над 300 роли в телевизията по време на златните си години през 50-те, но в началото на 60-те кариерата му тръгнала надолу.

„Бях пияница“ – казва той. – „Лъжливо, крадливо копеле, пристрастено към рома и евтините цигари. Няколко месеца аз и Барбара прекарахме в онази забравена от бога хотелска дупка, където пиехме по цял ден, чукахме се, пишехме поезия и разговаряхме за религията. Аз си лежах на задника, а тя се продаваше, за да ни издържа. Помня, че стаята смърдеше на алкохол, мръсни тела и дори още по-мръсен секс“.

„Барбара смяташе, че заслужава всичко лошо, което й се случваше в живота. Тя вярваше във всичко, което вестниците говореха за нея – че е порочна и зла жена – и искаше да се самонакаже. Сама се натискаше към дъното, за да затвърди чувството си на самоомраза. И отчаяно търсеше внимание… всякакво внимание (добро или лошо), само хората да я забелязват. Спомням си как стоеше на прозореца в стаята ни и си показваше гърдите на хората на улицата. И двамата се смеехме на това! Веднъж Барбара ми каза, че Холивуд я е употребил и я е захвърлил на паважа като „вчерашен боклук“. През годините много лоши неща бяха казани за Барбара Пейтън – и тя наистина често показваше липса на трезва преценка, но мисля че е важно хората да знаят, че тя беше един изключително интелигентен човек, който просто се предаде. Барбара имаше много проблеми и беше доста цинична, но притежаваше добро сърце… Аз я обичах“.

Кратката връзка на Рейборн с Пейтън била очевидно обречена от самото начало и той я изоставил в хотел „Уилкокс“, оправяйки живота си далеч от шоубизнеса и Холивуд.

След раздялата си с Рейборн Пейтън продължила да живее сякаш в зоната на здрача и всеки изминал ден ставал все по-мрачен и сюрреалистичен. Здраво вкопана в обкръжението на булевардните лунатици и бездомници, Барбара наблюдавала как безкраен поток от немити, анонимни тела си проправя път в леглото й. Подлагайки се доброволно на неописуеми сексуални извращения, тя се справяла като пиела непрекъснато до коматозно състояние. Кошмарът продължил, когато била заловена за кражба в магазин за дрехи и после отново арестувана за проституция. Сетне, през 1965 година, 38-годишната Пейтън обърнала нова тъмна страница в одисеята си, когато била задържана за притежание на наркотици. Облечена само по горнище на мъжка пижама, тя била забелязана да се препъва в коридора на един мотел и арестувана, когато шерифите открили дрога в стаята й. Грубо псуващата и замаяна Пейтън била обвинена в притежание на хероин. Обвиненията обаче били свалени от нея поради „недостатъчно доказателства“ и това й позволило отново да поеме по пътя на саморазрушението.

Сега Пейтън прекарвала повечето си следобеди в мрачната атмосфера на бар „Коуч енд Хорсес“. Самотна фигура, сгърчена над чашката, тя седяла в сенките на бара и се напивала до забвение. Синът на бармана, авторът Робърт Полито, си спомня добре самотната жена в прекалено широка рокля и описва нейния жалък и шокиращ вид в своята книга „O.K. You Mugs: Writers on Movie Actors“:

„Лицето на Барбара бе вечно изгоряло от слънцето, с мрежа от вени край носа й. Краката й бяха много подути, а старческото й шкембе се поклащаше докато ходеше. Трябва да е тежала около 90 кг“.

Вкопчена в оскъдните останки от католическата си вяра, Пейтън държала мъничка фигурка на свети апостол Юда Тадей в джоба си, на която често говорела – през смях, или през сълзи.
Последни дни

Невероятно, но, макар и напълно размътена от всекидневната употреба на алкохол и наркотици, Пейтън продължавала да мечтае за завръщането на славните си дни. Онези, които я виждали да проституира на Сънсет булевард в средата на 60-те, си спомнят една жена, погълната от несъвместима смесица от горчивина, наивност и надежда. Като че ли се била обгърнала с невидимото покривало на самозаблудата, което я предпазвало от всякаква възможност за трезва ретроспекция и възстановяване.

Когато Пейтън била намерена в безсъзнание на паркинга през февруари 1967 година, тя живеела на улицата от няколко седмици. Щом полицията установила, че не е била нападната, а синините и раните й са в резултат от пиянското й падане на паважа, тя била приета в благотворителното крило на областната болница. Там й поставили диагноза „хронична алкохолна психоза, недохранване и изтощение от живот на открито“. По-късно социалните работници я отвели в дома на родителите й в красивия район Мишън Хилс в Сан Диего.

За нещастие, Флип и Мейбъл Редфийлд също се борели със своята алкохолна зависимост и били напълно безпомощни да се справят с бързо влошаващото се състояние на дъщеря си. В резултат на това, след пристигането си у дома Пейтън продължила необезпокоявано със самоунищожението си, подпомагана здраво от винаги готовите й да се напият родители. Един от съседите на семейство Редфийлд си спомня, че родителите на Пейтън били безработни и тримата винаги изглеждали мъртво пияни.

На 25 април Пейтън предизвикала автомобилна катастрофа, блъскайки една паркирана кола на няколко пресечки от дома си. Според полицейския доклад, тя не пострадала при инцидента, нито била обвинена в шофиране в нетрезво състояние.

Тринадесет дни по-късно дошъл нейният край. Барбара заспала на дивана във всекидневата и, когато се събудила в 13:50 часа, се оплакала на родителите си, че не се чувства добре. Чувствайки, че нещо ужасно се случва вътре в тялото й, тя се запрепъвала към банята и скоро я чули да стене в страшна агония. Майка й я намерила свлечена върху тоалетната. Дългото, криволичещо пътуване на Пейтън приключило с жестока и болезнена смърт от срив на сърцето и черния й дроб още преди пристигането на линейката.

Властите осъзнали чак след два дни коя е починалата – или коя е била някога – заради подпухналия й и страховит външен вид. Макар че оставали няколко месеца до 40-ия й рожден ден, един полицай отбелязал, че в смъртта си „Барбара Пейтън изглеждаше с 20 години по-възрастна“. Нейният 20-годишен син Джон, с когото Пейтън се виждала нередовно през годините, участвал във Войната във Виетнам по времето на смъртта й. Причината за нейната кончина била тактично отбелязана в некролога й като „естествена смърт“.

Никоя друга трагедия в шоубизнеса не илюстрира с такава сила злопаметния гняв, който „стария“ Холивуд изсипва върху онези, възпротивили се на неговите неписани правила за поведение. Веднъж щом се изправила срещу силните на деня в индустрията и се разкрила като доста дръзка и непочтителна жена, чийто лайфстайл показвал малко уважение към социалните норми на времето, тя била зачеркната от кастата на „богоизбраните“ безвъзвратно.

Много познати имена в съвременната развлекателна индустрия също попадат в този скверен капан. Парис Хилтън, Линдзи Лоън, Бритни Спиърс, Ейми Уайнхаус, Кортни Лав и много други объркани млади звезди в днешния Холивуд сякаш се опитват да надминат „подвизите“ на Барбара Пейтън. За щастие, все още никоя от тях не е успяла да падне толкова ниско.

материал на

http://kriminalnidosieta.com/