Той е типично мъжко облекло, но в същото време е неизменна част от женския гардероб. Той е дрехата, без която е трудно да си представим днешното всекидневие. Той е панталонът.
Днес ние сякаш сме го приели като даденост. Носят го както мъже, така и жени, има го във всякакви разновидности, модели и разнообразни материи. Но докато се стигне до всичко това, на хората, а и на панталоните, определено им е било нужно доста време.
Животът на панталоните е белязан с традиции и социални аспекти, свързани най-вече с пола, който го носи. Много, много дълги години той се е носил единствено от мъже, а за да го спечелят за гардероба си, жените е трябвало да водят жестоки битки с нравите, обществените разбирания и нагласи.
В западната култура женските дрехи са много различни от мъжките облекла. На практика обществото си е изградило строги правила, изискващи хората да се обличат според техния пол. А правилата гласели, че панталони трябва да се носят само от мъжете…
Така векове наред обществото възпрепятствало жените да носят тази дреха. Разлика правят само общества като например тези в Китай и Малайзия, където и жените, и мъжете са облечени в дълги панталони.
Иначе панталоните се зараждат твърде късно във вида, в който ги познаваме днес. Техният прадядо се повил обаче още в древността. По това време сред първите, които носели панталони, били номадски конници в Евразия, ирански скити и древните персийци. В Китай панталони тогава били носени само от войниците.
Още тогава обаче носенето на панталони срещало неодобрение. Например, древните гърци смятали носенето на панталони от персийските мъже като знак на слабост.
Древните римляни пък смятали панталоните за непростим разврат. Самата дума bracatus – “носещ панталон”- означавала едновременно “чужд” и “изнежен”.
Видът на панталона през 14-ти век представлявал два съединени крачола, плътни по краката, обикновено с дължина до коленете или глезените. Недостатък обаче била дупката на чатала.
Имало е времена, когато американските индианци са смятали белите хора за безсрамни, защото под панталоните си били… голи. Самите индианци носели под панталоните набедрена превръзка.
През Средновековието в кройката на панталона се появил аксесоар, който имал за цел да прикрива именно несвързаните два крачола. Той представлявал нещо между бандаж и торбичка, която се привързвала на кръста и минавала между краката. Така се родила и идеята за панталон с дъно, който бил особено любим сред мъжете тогава и приличал на чорапогащник.
В Западната европейска култура са правени няколко опита за въвеждане на панталона, но истинското му приемане било чак през 16-ти век.
Роля за разпространението на панталона в света имали най- вече моряците. През 17-ти век те носели широки и провиснали панталони.
По време на Френската революция мъжете носели костюм с панталон до глезените или под коляното. Този стил е въведен в Англия в началото на 19 век, когато стават модерни панталоните с дължина до под коляното.
През 18-ти и началото на 19-ти век на мода били прекалено тесните панталони – лосини /от кожа на лос/. Обличали ги само мокри и те изсъхвали направо върху тялото. Те обаче ставали изключително тесни и ходенето с тях било мъчително болезнено.
През целия 19 век заедно с развитието на панталоните „еволюирал” и начинът за тяхното закопчаване. Постепенно от т.нар. матроски катинар – две закопчалки отляво и отдясно, закопчаването се измествало от най-различни други варианти, докато накрая се стигнало до всеизвестния цип.
През този период обаче започнало да се случва и най-интересното и определено значимо събитие в историята на панталоните. Били облечени за пръв път от жена! Това, разбира се, не било прието с овации от обществото, дори никак не се гледало с добро око на наглостта от страна на жените. Те на практика трябвало да водят война, за да могат да носят „мъжката” дреха.
В средата на 19 век момичетата, работещи в мините, започнали да носят панталон, когато са на работа. Именно с това свое поведение те скандализирали тогавашното викторианско общество. Панталоните обаче вървели ръка за ръка с полите, които момичетата навивали на кръста си над панталоните, за да не пречат на работата им. Въпреки че работели в наземната част на мината, при сортирането на въглищата момичетата извършвали тежък физически труд. Определено за тази работа полите биха пречили значително на движението им.
По това време актрисата Сара Бернар също се появява облечена с панталони. В американския Запад жените, работещи в ранчо, носели панталони за езда.
Първият дизайнер, който се „осмелява” да прекрачи границите на традициите при роклите и полите, е французинът Пол Поаре. През 1913 г. Поаре изработва панталони в ориенталски стил – тюрбани, панталони тип шалвар – „а ла султан” и поли в стил „харем”. За създаването на тези панталони той е повлиян от Шехерезада.
Първата световна война дала много работни места на жените, когато мъжете им отишли в армията. Въпреки че голяма част от жените все още носели поли, останалите, работещи в заводите, носели панталони и гащеризони.
През 20-те години на 20-ти век Коко Шанел се изявява като дизайнер, популяризиращ новото, вече женско облекло. Тя създава клошираните панталони за разходка, различни спортни дейности или езда.
Въпреки неизбежното навлизане на панталоните в женския гардероб, това облекло все още шокирало хората и през 30-те години на миналия век. Пример е появата на Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн облечени с панталони във филмите, в които участват. Публиката обаче освен ужасена, била и очарована, тъй като актрисите спомогнали панталоните да станат по-приемливи за носене от жените.
Десетилетие по- късно светът отново бил във война и отново жените трябвало да поемат голяма част от иначе мъжките задължения. Това разбира се предполагало и носенето на панталони. Много от жените дори носели дрехите на мъжете си, когато ходели на работа. Така до лятото на 1944 г. продажбите на панталони за жени нарастнали с пет пъти повече в сравнение с предходната година.
След края на войната панталоните стават част от всекидневното облекло за работа, спорт или разходка. Истинската революция обаче настъпва чак през 60-те години на 20-ти век. Но дори и тогава в ресторантите не били допускани жени, облечени в панталони. Така женският панталон продължавал да бъде разгорещена и спорна тема.
Едва през 70-те панталоните най-накрая са официално признати за женска дреха, както за всекидневна, така и за официална, а десетилетие по- късно войната е почти напълно спечелена…
Но остава такава и до днес.
Панталонът, облечен от жена, все още не се възприема от някои страни по света.
Така например в Северна Корея жените, носещи панталони на работното си място, биват наказвани с принудителен труд или глоба в размер на седмичната надница на един работник.
Наказание 40 удара с камшик пък очаква и жените, носещи панталони в Судан.
За всяка война обаче са необходими много битки, а жените вече многократно са доказвали, че могат да ги печелят…
материал на www.fashionencyclopedia.com, www.wikipedia.org, www.chudesa.net, www.МenBG.com
автор Савина Ангелова
