Швейцарският интернат „Льо Розе“ е известен като най-скъпото училище в света. В него учат принцове и принцеси, деца на поп-звезди, наследници на президенти и на милиардери. Ето какво видя там една германска журналистка:

Говорителят на училището Фелипе Лоран е едва на 25 години, говори перфектно френски и английски, макар че матерният му език е испански, а той самият идва от Колумбия. С тази биография, с кашмиреното си палто, със сивия костюм по мярка и с цилиндричната шапка той сякаш олицетворява духа и идеите на училището: интернационално, с традиции и строга дисциплина, просмукано от богатство.

Репортерката на „Ди Цайт“ Алине Ванер е сред малкото журналисти, които през последните десетилетия са пристъпвали прага на „Льо Розе“. Световноизвестният швейцарски интернат се бои от всяка евентуална драскотина по своя излъскан до блясък имидж. Посещението е разрешено само при условие, че няма да се правят снимки, а имената на учениците ще останат в тайна. Защото там, където учат принцове, деца на поп-звезди, наследници на президенти и на милиардери, дискретността е върховна повеля.
Годишната такса: 87 хиляди евро

Годишното обучение в „Льо Розе“, основан през 1880 година, струва около 87 хиляди евро. Всяка година интернатът приема 400 ученици на възраст между 8 и 18 години, а обучението се води на английски и на френски, но и на още 25 майчини езика. В „Льо Розе“ в момента учат деца от 70 различни държави, които завършват интерната с международно признати дипломи. Година след година 30% от абсолвентите веднага успяват да получат място за следване в някои от елитните „бръшлянови“ университети в САЩ, в Оксфорд, Кеймбридж и в другите световни храмове на висшето образование. Класовете се състоят от не повече от 15 души, а класните стаи приличат на приказка от бъдещето: чинове с хидравлика, инвидиуални портове за преносими компютри и проектори. Класовете не са с постоянен състав – децата непрекъснато сменят съкласниците си, в зависимост от индивидуалните потребности и учебния план.

Журналистката от „Ди Цайт“ разглежда и концертната зала за 900 души, игрищата за тенис, футбол и волейбол, конюшната с понита, плувния басейн и зеленчуковата градина. Общежитията на момчетата и момичетата са стриктно разделени. До 1967 година „Льо Розе“ е само момчешки интернат, от тогава насам вече се приемат по равно момчета и момичета, които учат заедно, но иначе имат дори отделни трапезарии. За момичетата има специална сауна, турска баня и курсове по йога и танци. А през зимата цялото училище се премества за три месеца в луксозния курорт Гщад, където момчетата и момичетата могат на воля да карат ски, а в почивките получават горещ шоколад и натурален портокалов сок под лъчите на зимното слънце.

Железни правила

Луксозен свят за свръхбогатите? – пита се репортерката малко преди да влезе в една от стаите на момчетата. Две легла, две маси, два обикновени стола – и нищо повече. В коридора – етажерка, където нощем всички са длъжни да депозират мобилните си телефони. „Ние не сме петзвезден хотел“, обяснява Фелипе Лоран – това е училище, където децата се учат на дисциплина и самостоятелност. В „Льо Розе“ важат железни правила, които запълват цели 16 страници. Който взима дрога, пуши или напуска нощем интерната без разрешение, който открадне нещо или пък бъде засечен на един и същи етаж с лице от другия пол – изхвърча незабавно. Ако не почистиш стаята си, ако не се грижиш както трябва за ученическата си униформа, ако си недружелюбен, ругаеш или закъсняваш, също те чака цяла палитра от възможни наказания: наказателни обиколки бегом около игрищата или дължини в плувния басейн, а понякога дори и задължението цяла седмица да ходиш с вратовръзка…

Директорът Кристоф Гюден обяснява, че когато на едно място са събрани стотици млади хора, които имат амбицията да постигнат нещо значимо в живота си, тогава всеки трябва да се съобразява с другите. А особено за тийнейджърите изчистените структури са особено важни. „Льо Розе“ не е уста за всяка лъжица – не само заради парите. Неслучайно на година-две се случва деца да напускат по собствено желание. А за да влезеш в „Льо Розе“, не стигат само парите. Колкото и известно да е фамилното ти име, с което ще се закичи интернатът, трябва да докажеш, че те бива – такива са правилата за приема на ученици. Всяка година за едно място кандидатстват по четири деца, а в деня на приемните изпити всяко от тях трябва да положи цели три обхватни изпита. Разбира се, плюс отличните свидетелства и препоръки, без които не се явява нито един кандидат.
И още условия

При подбора на учениците се гледат обаче не само документите и личните качества. В „Льо Розе“ важи принципът, че от една и съща страна се приемат най-много 10% от учениците, като 55-60% идват от европейски държави. Това е особено важно за имиджа на интерната, който – според думите на директора Кристоф Гюден – се съсредоточава върху европейската култура. Родителите пък изпращат децата си в този интернат не само заради отличното образование, имиджа, традициите и условията. Те ценят още стабилността и сигурността на държавата Швейцария. Включително и заради това са склонни да плащат толкова много пари.

материал  на DW