Свети Георги Победоносец e мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римският император Диоклециан.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Празнува се на 6 май и се чества от всички. Вярва се, че с него започва селскостопанската работа, която спира на Димитровден.
Св. Георги е повелител на пролетната влага и покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В българската духовна култура това е един от най-големите празници, почитан след Великден.
В редица народни песни се пее: ,,Хубав ден Великден! Oще по-хубав- Гергьовден”.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на ливада или поляна, да се търкалят в утринната роса, защото според народното вярване по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде я и пият. Друг момент, свързан с росата, е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има целебна сила. Освен „къпането“ в роса, се практикува и обредното къпане в реки и извори. Съществува обичаят да се носи вкъщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен: „Всяка капка носи жълтица“. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. 
Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и закачки. Освен люлеенето, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. В някой райони на страна има обичай на този ден стопаните да вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата и като вярват, че по този магически начин ще стимулират плодородието. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места, за да не пада гръм и да не вали градушка. Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обичаите на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с венец. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци и пресукани бял и червен конец .
По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Разпространен из цялата страна е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне. Изборът на жертвеното животно е различен .Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Трапезата се прави извън селището на зеленина- обикновено при оброчище, параклис или манастир. След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден през 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг. По-рано е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г.комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена през 1993 г.
