Всеки един от продуктите, с които толкова сме свикнали в ежедневието си, има своя история, а в много от случаите става дума и за легенди.

Един от символите на френската кулинарна традиция е кроасанът, но едва ли някой преди три века е предполагал каква съдба е отредена на това апетитно лакомство. Кроасанът заедно с виното и сирената се нарежда в пантеона на френския art de vivre и наистина, едно от най-типичните съчетания, което може да се намери навсякъде, но винаги ще носи романтичния дух на Франция, е кафето с кроасан.

Оказва се обаче, че вкусната кифла се появява за първи път не в Париж, а във Виена.

Годината е 1683, когато турските войски обсадили столицата на империята. Хлебарите в града работели през нощта и трябвало да замесят с последното брашно хляб за гладуващото население. Турците решили да проникнат незабелязано през тунел, минаващ под града, но хлебарите ги чули и предотвратили нахлуването на турските войски. В чест на победата хлебарите започнали да правят кифли със символичната форма на полумесец.

До наши дни е достигнало и друго едно обяснение за произхода на кроасаните, което също е свързано с обсадата на Виена.

При оттеглянето си армията на Мустафа изоставя край града над 500 чувала с тъмни зърна, чието предназначение не било познато на виенчани. Кметът решил да награди онези, които допринесли за победата над турците, а един от тях бил Георг Франц Колшицки, който успял да доведе полския крал Ян Собиески и неговите съюзници. Колшицки бил пътувал на Изток и поискал чувалчетата с тъмните зърна, в които разпознал кафето. Този виенчанин от полски произход бил хлебар и скоро започнал да предлага кафе с кифлички във формата на полумесец. Колшицки се смята за родоначалника на виенските кафетерии.

Как обаче кроасаните, които във Виена наричали Hörnchen, или рогче, получават това си име и се превръщат в любима закуска на французите?

През 1770 Мария-Антоанета, австрийска принцеса и съпруга на Луи ХVІ, пренася рогчето във Франция, където започват да го наричат croissant – думата за полумесец. Едва тогава започва истинската история на кроасана, който се превръща в един от символите на френската автентичност. В края на ХІХ и началото на ХХ в. френските хлебари преоткриват кроасаните и заместват използваното дотогава тесто с многолистно.

Масовото производство на кроасани започва в края на 50-те години на ХХ век, а през 70-те години се появява и замразеното тесто. И до днес във Франция наричат кифлите и хлебните изделия за закуска viennoiserie, което не е трудно да се досетим, че идва именно от австрийската столица Виена. Разнообразието на видовете кроасани е огромно и едва ли има някой, който да не е опитвал вкусните кифлички със сладък или солен пълнеж.

Тайната на перфектния кроасан така и не се е променяла – проста рецепта и стриктно спазване на отделните етапи. Майсторите сладкари твърдят, че за да се направи добър кроасан, трябва да се спазят около петдесет параметри. Най-важните от тях обаче са качеството на брашното и маслото, времето за втасване на тестото, температурата на печене и, разбира се, правилното оформяне на кроасана.

Ето основните указания за това как НЕ трябва да изглежда един добър кроасан:
– мазен, което означава, че е използвано масло с лошо качество
– жълтеникавият цвят също издава използването на лошо масло или есенции с аромат на ванилия
– белезникавият цвят е признак за недобро изпичане
– прекалено сладкият кроасан показва, че е добавена повече от необходимата захар, за да се прикрие вероятно лошото качество на останалите съставки
– добрият кроасан не трябва да е плосък, без релеф и клисав, нито пък да се разтрошава лесно.

Добрият кроасан трябва да ухае приятно на масло, да е добре закръглен и да има златиста коричка. Двата края на полумесеца трябва да могат да се разтегнат и да се появи пухкава и почти блестяща среда.

автор любомир бояджиев