,,Когато брат ти е отвлечен за войник, знаеш, че ще бъдеш следващия. ” Това признава дете от Южен Судан пред журналиста Ник Торсе.
В статия, публикувана в партньорство с The Investigative Fund, той разказва за издевателствата върху най-малките жители на Черния континент. Повечето от тях имат незавидна съдба. Една част ги осакатяват, други ги убиват, а „късметлиите“ ги взимат за войници. За няколко месеца малчуганите, въоръжени с автомати, до такава степен обръгват, че са способни да застрелят всеки, който им се изправи на пътя.
Експерти казват, че от много години около Коледа в Африка винаги се нагнетява напрежение между племената. В сблъсъците участват и деца, взети за еничари. Предупрежденията, че може да се очаква напрежение се оказаха верни. Както Фрог съобщи, преди няколко дни над 15 миротворци от ООН бяха убити в Конго, съседна на Южен Судан държава. Вижте какво разказва в статията си Ник Торсе, който отбелязва и най-тревожния факт. А именно, че във войната и последващия глад в Южен Судан, са засегнати над един милион деца.
Салина Гуо казва, че е на 60 години, но изглежда по-стара. Тя е слаба като скелет, с широко отворени очи. Завръща се от село Лими, (щат Централна Екватория, един от най-южно разположените щати на страната – Бележка на Преводача) Южен Судан, която е най-новата държава в света,
Съпругът на Гуо бил убит от части на правителствените войски през ноември 2016 г. Тя и останалите оцелели ми казаха, че през януари (тази година) сили на южно-суданското правителство отново нападнали Лими, убивайки най-малко 10 цивилни. Ето защо тя потърсила безопасност в съседна Уганда, предвижвайки се пеш седмица и половина.
Седейки под изгарящото слънце на пазара на угандийския град Афоджи, който е сборно място за бежанци, пред репортер на Teen Vogue Гуо, разказва за клането. Тя представя трите си внучета – петгодишно момче, седемгодишно момиче и една тийнейджърка. Отнема известно време, за да стане ясно, че тези деца изобщо нямат кръвна връзка помежду си. Единствено кръвта на избитите при етническото прочистване техни близки ги свързва. Гуо е намерила, всяко от тях уплашено, само и като нея, бягащо от вълната правителствени нападения срещу цивилни, промъквайки се през пустушта на най-южните щати. “Когато ги видях, не можех да ги оставя”, казва тя. “Те бяха уплашени и болни. Те се нуждаеха от помощ“. Гуо казва, че ще им бъде баба и ще се грижи за тях, а когато умре, те ще я погребат.
“Те са бъдещето на тази страна, бъдещето на този свят”, обяснява тя. “Не можех да ги изоставя.“ Гражданската война в Южен Судан се отразява тежко върху децата и тийнейджърите в тази страна. Войната започна през декември 2013 г., след като правителствените войски – известни като Суданската народна освободителна армия или SPLA, лоялни на президента Салва Кир, член на етническата група Динка, избиват етническите Нуер в столицата Джуба. Скоро след това бунтовническите сили, лоялни към Риек Мачар, бившия вицепрезидент на Кир ( и самият той член на етническата група Нуер – Б.Пр.) , убиват цивилни Динка. До 2015 г. в югозападната част на страната започва война, в която местните власти се противопоставяха на държавните грабежи и на злоупотребите от страна на SPLA. До началото на 2017 г. насилието се разраства в мащабна кампания за етническо прочистване срещу хората, от народностните групи Мади, Какуа и Куку, към които принадлежи Солина Гуо.
Никой не знае колко са убитите в Южен Судан след избухването на гражданската война. Приблизителните цифри варират от десетки до стотици хиляди. Повече от 250 бежанци и лица останали без дом, както и множество очевидци споменават за атаки на SPLA над 26 екваториални села (села намиращи се в южните щати – Б.Пр.), довели до не по-малко от 141 смъртни случая. Неотдавнашните доклади за региона от “Амнести интернешънъл” гласят, че правителството на Южен Судан отхвърля твърденията за етническа кампания и твърди, че всички убити цивилни са съпътстващи жертви на кръстосан огън между правителствените войски и бунтовническите сили.
Южен Судан е американски проект за създаване за нова нация, погълнал над 11 милиарда долара помощи от 2005 г. насам – може би най-голямата инвестиция, която САЩ са направили в Африка на юг от Сахара. Вашингтон, заедно с други международни партньори, предоставиха инструктури на Южен Судан, за да обучават военните на новата нация. Но се твърди, че дипломатическите провали на администрацията на Обама са подети и усилени от администрацията “Тръмп”, която елиминира специалния пратеник на Южен Судан, като при това не бе отбелязан напредък в прекратяване на насилието и налагане на ограничени санкции. Наскоро посланикът на САЩ в ООН, Ники Хейли посети Южен Судан, като част от визитата й в три африкански държави. Тя се срещна с президента Кир, като отправи мъгляви предупреждения. “ Казах му, че трябва да го видим да управлява на кораба“ – заяви Хейли. По време на нейното посещение в бежански лагер, демонстрация срещу президента Кир прерастна в сблъсъци и доведе до дестабилизация на обстановката в столицата.
“Южно-суданските деца страдат от … насилие, изселване, липса на образование и принудително набиране като войници от страна на въоръжени групировки. Освен това децата често са били и основна цел на етническото прочистване, провеждано от въоръжените сили, поради тяхната етническа принадлежност “, казва Джейн Хенри, старши изследовател в Африканскит отдел за Наблюдение на Човешките Права. Teen Vogue съобщава: “ Някои са арестувани и задържани за продължителни периоди от време, а други са убити или осакатени. За повечето хора, натъпкани в бежанските лагери в продължение на години, бъдещето изглежда мрачно. “
През август, Агенцията на ООН за бежанците, избра 14-годишната Табу Сънди за символ на 1 милион южно-суданци, който търсят убежище в Уганда от миналия юли. “Там, където живеех, убиваха хора”, каза тя пред ООН. “Родителите ми казаха, че нямат достатъчно пари за пътуване. Така че ние трябваше да ходим пеша с леля ми. “Лелята на Сънди остава само една седмица, преди да се върне в Южен Судан, оставяйки момичето, нейната сестра близначка и техния 11-годишен брат да се грижат за себе си. Приютени от друго семейство на бежанци, всички те живеят в бежанското селище Импепи, което сега е дом на повече от 123 000 южно-суданци.
Около 85% от тези, които са избягали в Уганда, са жени и деца. Сънди и нейните брат и сестра, както Гуо и нейните внуци, са сред почти 4 милиона души, напълно разбити от тази война.
Според УНИЦЕФ, повече от 1 милион деца от Южен Судан са недохранени – 270 000 от тях са в толкова тежко състяние, че са изложени на риск от гладна смърт. Агенцията също така оценява, че 900 000 южно-судански деца се нуждаят от психологическа помощ. Тези деца са видели, ако не са били дори и жертви на шокираща жестокост – разстрели, кланета с мачете, групови изнасилвания и сексуално изтезание, нападения и опожаряване на села.
Джейн Мандера говори пред Teen Vogue по-рано тази година, след като ражда в 8-ми месец на бременността си в бежанския лагер “Пагириня” в Аджамани, Уганда. Тя казва, че тя и нейният съпруг Нелсън, и двамата етнически Мадис, пътували към Уганда с група жени и деца, когато попадат на засада от войници. Те взели съпруга й – единствения мъж в групата, като й казали да чака с останалите. Когато войниците се връщат, я накарали да намери съпруга си и да го попита за пътя, по който да продължат. Цялата група жени и деца тръгват да го търсят. Намерит го да лежи в храстите, с прерязанo гърло. Около него лежали труповете на още девет мъже, казва Мандера. Нейната 11-годишна дъщеря и 5-годишен син станали свидетели на сцената.
“Много деца в Южен Судан, са видяли войната и са били свидетели на насилие и / или са загубили близък човек”, казва Тим Ъруин, говорител на УНИЦЕФ. “Детството им е прекъснато, което може да има дълготрайни отрицателни последици за емоционалното, когнитивното и социалното им развитие”.
В местност на пограничния регион, където се срещат Демократична република Конго, Уганда и Южен Судан, група деца, всички етнически Какуас, са седнали под голямо дърво. След като са вървяли няколко дни, за да достигнат до безопасността, те са видимо изтощени – физически и психически. Отначало по-големите от тях (тийнейджъри) само плахо споменават за “трудностите” в Южен Судан, но постепенно те започват да разговарят открито, разказвайки за убийства, побои и други зверства. “SPLA дойде в неделя сутринта и започна да стреля наоколо”, казва една тийнейджърка на Teen Vogue. – Хората се втурнаха в храстите и се притаиха в тях. А едно по-младо момче споделя: “ Когато брат ти е отвлечен за войник, знаеш, че ще бъдеш следващия …“.
“Децата в южните щати, които преди бяха мирен регион, изпитват физическа трудности, стават свидетели на насилие и са изложени на риск от експлоатация”, казва Ъруин от УНИЦЕФ. “Както и децата в цялата страна, повечето от тях са гладни и живеят със страх и загуба ( загуба на близки и дом – Б.Пр.)”. От началото на гражданската война почти 16 000 изоставени, разделени и липсващи деца от Южна Судан са регистрирани за издирване, смята Ървин. По-малко от една трета са се събрали отново със семействата си.
В изгореното от слънце бежанско селище Палориния в квартал Moyo в Уганда, Натани Хамид, 18-годишен бежанец е прекарал повече от седмица с група от четири семейства. Той говори пред Teen Vogue : “Не можете да използвате главния път. Войниците ще вземат имуществото ви. Ще изнасилят жените. А мъжете – те ще бъдат убити или отвлечени и принудени да се сражават .”
Хамид ми каза, че се страхувал и от бунтовниците и от правителствените войски. Част от младежите принудени, като него да напуснат училището си в град Рокон, са били отвлечени и са станали бойци, така че сега те живеят в пустушта. “Но правителствените сили бяха още по-лоши. SPLA дойде през нощта, за да атакува нашето училище. Те взеха някои от учениците и нашият учител беше убит “, казва той.
Има около 18 000 деца, които служат във въоръжени групировки като част от воюващите в Южен Судан, според Ъруин. Някои са насилствено въвлечени в служба, други се присъединяват към редиците на въоръжените групи като стратегия за оцеляване, за да получат защита от други сили или просто за храна.
Още през 2015 г. интервюирах няколко ветерани от милиция, известна като фракция “Кобра”. Всички бяха служили по две или три години. Те бяха демобилизирани преди няколко седмици и почти всички се били отвлечени от селата им, близо до град Пибор, след атаки на SPLA. Никое от момчетата не е на възраст над 16 години.
Мери Пони, също е оцеляла от скорошното клане в село Лими, съобщава на Teen Vogue, че е видяла осем души, убити от войници на SPLA. –“Нямаше кой да погребе тези хора. Всички ние бягахме “, казва тя.
Пони има двама сина – вече младежи. В хаоса те избягали със съпруга й и тя чула, че са отишли в един от бежанските лагери в Уганда. Надява се скоро да се присъедини към тях. До нея едно младо момиче седи мълчаливо, загледано в небето. Пони обясни, че момичето е дете на сестра й – 12-годишна е. Пони я открила в храсталака извън селото след клането. Родителите й са сред осемте мъртви, които Пони спомена, и казва, че момичето ги е видяло убити.
Момичето отворя уста, сякаш говореше, но не издаде никакъв звук. Всички мълчахме за няколко минути. Пони гледаше момичето с очакване. Изражението на нейната племенница се беше променило, всякаква емоция се оттече от лицето й. Сирачето обърна глава, а очите й се озариха. Но малко след това възстанови отсъстващото си изражение, очите й отново угаснаха. “Това е – каза Пони, – сега е както е постоянно“.
материал на https://frognews.bg/
Превод: Фрог нюз
