Казват, че за да може да предвиди успешно бъдещето, човек трябва да познава миналото. Следвайки тази мъдрост, решихме да разгледаме историята на едни от най-нашумелите и модни напоследък устройства – т.нар. умни часовници. Kорените на тази идея са доста по-назад в миналото, отколкото предполагахме първоначално. Във всеки случай със сигурност е интересно да се види откъде тръгват умните часовници и пътят, който изминават, за да стигнат до smart watch.
Макар по-нататък да използваме тези две словосъчетания като взаимнозаменяеми синоними, разграничението е необходимо, тъй като има разлика във възприемането на понятията. Първоначално терминът “умен часовник” е покривал всеки ръчен аксесоар, способен на повече от обикновеното показване на текущите час и дата. В съвременното значение обаче “smart watch” е електронно устройство, активно взаимодействащо си със смартфони или директно с Интернет услуги.
Началото
Някъде през 19-и век личният часовник – тогава все още джобен, а не ръчен, – се превърнал едва ли не в задължителен аксесоар за джентълмените с прилично обществено положение (съвременната “средна класа”). По това време джобният часовник бил признак не само за материално благополучие, но и за добър вкус. А по-скъпите представители на тази времеизмервателна техника (която и без това не била особено евтина) се предавали като семейни реликви от баща на син. В края на краищата тогава технологиите не остарявали толкова бързо като сега и нямало нищо необичайно в това да носиш в джоба си половинвековен часовник.
Джобните устройства на верижка са исторически първите носими часовници
Това продължило доста дълго – докъм втората половина на 20-и век, когато започнали да се появяват “умни” ръчни часовници – много преди появата на мобилните телефони. Приема се, че началото е сложено през 1972 г. от компанията Hamilton Watch, която тогава започнала да произвежда ръчните часовници Pulsar. Тези електронни устройства се оказали доста успешни и дори имали изява в киното – в един от епизодите за Джеймс Бонд.
Ерата на първите японски умни часовници
През 1978 г. марката Pulsar е купена от японския производител на часовници Seiko, който през 1982 г. пуска първия в света наистина “умен” часовник – Pulsar Memowatch (NL C01). Въпросното електронно устройство можело да запомня текст с дължина 24 символа, което го правело подходящо за създаване на кратки бележки. Но не минало много време и в “надпреварата на въоръжаването” се включили главните конкуренти на Seiko на японския и световния пазари на часовници – компаниите Casio и Citizen.
Това мотивирало Seiko и през 1983 г. тя излиза с нов модел умен часовник, кръстен Seiko Data 2000, който се доставял в комплект с клавиатурна док-станция. Така сега текстовата информация вече се съхранявала в самата док-станция, което позволило дължината на бележките да достига вече 2000 символа.
През 1984 г. Seiko пуска умния часовник D409, чието създаване било свързано с редица компромиси. В сравнение с предишния модел обемът на паметта бил сведен до 112 символа, но за сметка на това конструкторите успели да се отърват от обемистата док-станция и да направят миниклавиатура, която била част от самия часовник.
Използваният в модела D409 става основа за бъдещата линия умни часовници Seiko RC, която е една от най-успешните в историята на компанията. В нея имало дори ръчен часовник, наречен Seiko RC-1000 Wrist Terminal, който можел да се използва като терминал за дистанционен достъп до повечето разпространени по онова време компютри на Apple, Commodore, IBM, NEC и Tandy.
Seiko RC-1000 Wrist Terminal – ръчен часовник и терминал за дистанционно управление на РС (1984 г.)
При проектирането на модела RC-20 Wrist Computer инженерите на Seiko решили да отидат дори още по-далеч и да превърнат ръчния часовник в истински персонален компютър. В резултат на това се появило устройство с монохромен LCD дисплей с резолюция 42х32 точки, 8-битов микропроцесор Zilog Z80, 2 КВ оперативна и 8 КВ постоянна памет. Наистина и тук не минало без док-станция, но затова пък RC-20 Wrist Computer можел да прави доста полезни за онова време неща – да помни бележки, да показва световно време и да служи като инженерен калкулатор. Огромна функционалност за 80-те години на 20-и век.
Ерата на американските ИТ гиганти
В зората на новото хилядолетие идеята за умния часовник като персонален електронен помощник заинтригувала и американските компютърни гиганти. Така през 2000 г. корпорацията IBM представя своето виждане за модерен умен часовник – проекта Linux Watch.
Прототипното устройство IBM Linux Watch има LCD дисплей с резолюция 96х120 точки, 32-битов енергоефективен процесор, работещ на честота 18 MHz, 8 МВ оперативна и също толкова постоянна памет, както и безжични интерфейси под формата на инфрачервен порт и Bluetooth модул. Всичко това се управлява от операционна система Linux, върху която е инсталиран олекотен графичен интерфейс X11.
По-късно IBM проектира и обновена версия на този си умен часовник, съдържаща 74 MHz процесор и OLED екран с резолюция 640х480 точки. За добро или зло обаче проектът Linux Watch така и не стига по-далеч от прототипите.
От думи към дела обаче преминава компанията Microsoft, която в началото на века стартира своя проект под името SPOT (Smart Personal Objects Technology). Негова основна цел е с помощта на специални приложения да се направят “умни” битова техника и носими джаджи. Има дори възможност за синхронизация на данните, която според тогавашния замисъл се реализира чрез УКВ радиочестоти – функция, за която потребителите трябвало да плащат абонаментна такса. Първи концепцията SPOT започват да поддържат именно производителите на умни часовници, и по-точно Fossil, Suunto, Tissot, Swatch и Garmin. Почитател на този проект бил дори самият Бил Гейтс. За съжаление останалите потребители очевидно не са изпаднали в голям ентусиазъм от проекта SPOT и през 2008 г. той е закрит.
Ситуацията днес – в очакване на утрешния ден
Новият живот на “умните часовници” започва с началото на т.нар. посткомпютърна епоха (т.е. към 2010 г.), когато най-после се появява възможността за създаване не само на миниатюрни, но и на достатъчно мощни електронни джаджи, способни да се свързват с Интернет отвсякъде и по всяко време. Може да се отбележи, че по това време започва масовизацията на умните часовници, особено с появата на модели като Sony SmartWatch 2, Pebble E-Paper Watch, Cookoo и i’M Watch.
Не бива да се забравя и плейърът Apple iPod Nano, който посредством подвижна каишка лесно се превръща в елегантен часовник. Интересно е също, че само два от споменатите модели са разработени от известни марки, докато другите са на млади компании, финансирани от финансови фондове или от посетителите на платформи като Kickstarter
Отминалата вече 2014-а също беше особено плодородна на smart watch устройства, повечето от които без всякакви компромиси могат да претендират за определението “умен”. И макар сега да е модерно да говорим главно за “носима електроника”, умните часовници определено доминират в този сегмент, тъй като се появяват в доста зрели и интересни форми. Примерите са много, но отбелязване заслужават най-малкото дългоочакваният Apple Watch, Gear серията на Samsung, която се сдоби дори с Tizen базиран представител, и мултифункционалната гривна часовник Microsoft Band.
И макар сега да е модерно да говорим главно за “носима електроника”, умните часовници определено доминират в този сегмент, тъй като се появяват в доста зрели и интересни форми
A след като през миналата година се появиха откритата ОС платформа Android Wear и базираните на нея часовници като LG G Watch R и ASUS ZenWatch, които бяха приети с голям интерес и даже ентусиазъм от широката общественост, бъдещето на умните часовници изглежда по-розово от всякога.
Всъщност, както става ясно от настоящата ретроспекция, производителите отдавна правят големи крачки по посока на умните часовници. Сега думата имат потребителите. Защото, колкото и интересна да е една джаджа, тя просто няма да оцелее, ако не е подкрепена с достатъчно търсене на пазара. И след като през последните години мобилните телефони и смартфоните на практика елиминираха нуждата да се носи ръчен часовник, сега ще е интересно да се види дали новото поколение умни часовници ще успеят да намерят отново пътя си към ръцете, душите и портфейлите ни.
