Ежедневно се срещаме с немалък брой препятствия – било то природни феномени, съвпадения или хора – които ни карат да се замислим – нормални ли са те.

Особено що се касае до хората, то горепосоченият въпрос е деликатен, неуместен и тема на обсъждане основно от дисциплини като етиката. За медицината обаче, когато човекът е пациент, е много важно всяка една негова характеристика да бъде определена – дали влиза в нормите или не – независимо дали става въпрос за размери, функции на органи или характерови черти.

Разстройствата на личността са обект на психиатрията, въпреки че на практика те не са болести. Личностовите разстройства се разглеждат като тежки абнормности – тоест силно отклоняващи се от нормалното, но все пак ненапускайки неговите широки граници.

На тях се гледа като на крайности и карикатури на естествените човешки черти и е характерно, че е трудно да се посочи кога точно са се появили – границата на изострянето на чертите на характера и темперамента не се е появила рязко, а е размита във времето.

Според статистиката между 10% и 13% от общата популация има личностово разстройство – един сериозен дял. Обществото все още не е достатъчно запознато с тези любопитни състояния, поради което и често реагира неадекватно на проявите им.

Съществуват няколко различни вида личностови разстройства – параноидно, шизоидно, антисоциално, гранично, тревожно, зависимо, нарцистично, депресивно, обсесивно и други.

Параноидната личност

„Прототип“ за такава личност би бил мъж в зряла възраст, сериозен, неспособен на хумор и докачлив, понеже непрекъснато разчита скрити (и обикновено несъществуващи) намеци в думите и действията на околните.

Тези хора обикновено се държат с постоянно подозрение спрямо мотивите на другите. Те са консервативни и негъвкави, а околните ги намират за мрачни, потайни и неотстъпчиви. Усетят ли интерсите си застрашени или пък постиженията си непризнати, те са способни да започнат съдебни дела или пък друг вид апелиране на високопоставени инстанции, превръщайки тези битки в самоцел.

На работното място такава личност е упорита и последователна, движена от убедеността в собствената си правота и злонамереността на околните. Тези хора обикновено имат чувство за мисия в работата си, което може да ги превърне във фанатици. Те са склонни да съзират клопки и заговори там, където не съществуват и са способни да отхвърлят изгодни предложения, само поради съмнение за уловка.

В семействата си параноидните личности са властни и приемат отклоненията на близките си като лично предателство. Често те са в образа на ревниви съпрузи или сурови родители. Екстремната ревност е сериозен белег, свързан с голям риск от агресия.

Самооценката му е на самотен праведник и боец в един несъвършен свят. Основната им емоция е хладната гордост. Параноидният човек винаги се взима на сериозно и не понася шеги.

Едно от най-ярките качества на тази личност е, че тя наподобява враговете си и тези, които подозира в заговор срещу себе си. Идентифицирането с врага и обсебването от неговия образ е вид протективен елемент – параноидната личност се отъждествява с образа на врага, за да го контролира. Той е обсебен от този, който мрази и мрази този, който е сходен с него – това е и основият дефект в емоционалния живот на параноидния човек.

Шизоидната личност

Хората, засегнати от това разстройство, са малко или повече неспособни да изпитват удоволствие от общуването с другите.

По-леките варианти се представят със слаба експресия на емоциите, самотност и срамежливост. Но не срамежливост поради неувереност, а поради това, че шизоидната личност няма нужда от общуване. В тежките форми това се изразява в емоционална студенина и недостъпност – те рядко допускат някого до преживяванията си, и ако се случи – то това е само на интелектуално ниво. За такъв човек е необичайно да демонстрира чувства и да споделя.

Нещо повече, шизоидната личност в компания често не разчита неформалните правила, които дават тон на човешките събирания и отношения. Живота им е белязан от самодостатъчност – липса на потребност за свързване. Еротичното не отсъства напълно от живота им, но дори и то е предимно интроспективно и фантазмено и те обикновено не създават интимни връзки и бракове.

Независимо от привидно еднообазния и дори незабележим живот, вътрешният свят на тези хора не е беден. Светът на фантазиите им често е богат, но би се сторил на останалите странен – без плътни човешки образи или емоционална обагреност.

Впечатление на околните биха могли да направят и безразличието на тези личности към похвалата или критиката, крайната уединеност и липсата на емоции. Те няма да нарушат открито нормите като асоциалната личност, но определено живеят извън тях.

Тези груби характеристика ни карат да се замоислим; Койе по-опасен за оклните? – според мен първият…

материал на: http://www.puls.bg