Отглеждането на нужните кадри за българския бизнес е работа преди всичко на българския бизнес.

Визитка:

Асен Асенов е лидер на профилирания синдикат на работниците в металообработващата индустрия „Метал-Електро“, наследник на създадения преди 110 години Синдикат на металоработниците в България.
Повече от 20 години е начело на организацията, а в края на март бе преизбран за негов лидер за нов 5-годишен мандат на Конгрес на НСФ „Метал-Електро“, проведен в Казанлък.
В отчета, направен на форума за периода 2012-2017 г., бе посочено, че членовете на Синдиката днес наброяват 10 500 членове, което е с 3 200 души повече отпреди пет години. И този ръст е постигнат в една неблагоприятна за функциониране на Федерацията среда. Въпреки това е запазено и продължено развитието на колективното договаряне. Сключвани са периодично отраслови КТД, като това е сторено и за тази година. Основната цел е била повишаване нивото на работната заплата. Използван за това е механизмът на договаряне на минималните осигурителни доходи (МОД ) за 9 групи професии в пет икономически дейности. Това са: леене на метали, производство на машини, оборудване и метални изделия, изработка на турбини, двигатели и транспортни средства.
Успешно е било сътрудничеството с Браншовата камара по машиностроене и СФММ „Подкрепа”. Съвместно с работодателски стуктури в рамките на проекта на КНСБ „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез КТД” са разработени анализи на работната заплата във връзка с производителността на труда в производството на машини и оборудване и изработката на електрически съоръжения. Набелязан е план за повишаване на минималните осигурителни доходи и работните заплати.
Увеличението на доходите е факт, но, съотнесени към същия вид работа на металоиндустрията в повечето от страните от ЕС, те изостават значително и сме на дъното на класацията в Европа, е друг извод от проведения форум.
Със стария-нов лидер на НСФ „Метал-Електро“ разговоряме в преди  1-ви май: за важните въпроси на синдикализма, за работните заплати, проблемите на труда и капитала.

Господин Асенов, 110 години металоработниците имат своя синдикална структура у нас, ще я има ли и след още толкова години, на фона на проблемите в бранша и развитието на българската индустрия?

Машиностроене в България ще има и след 110 години. Въпреки мрачните прогнози, аз се надявам и след 110 години да има България. Много се надявам да има сигурност, защото с доходи около минималната заплата няма как да има сигурност и няма как да ни има и след 110 години. Не бива да сме донор на Европа за млади и можещи хора.

Кога синдикатите ще успеят да продадат скъпо труда на наемния работник – толкова, колкото струва?

Време е вече това да стане, защото бизнесът съзнава, че липсата на квалифицирана работна ръка у нас е и заради ниското заплащане на труда. Правили сме анализи, участвали сме в разработки за работната заплата и труда и се оказва, че нарастването на производителността на труда изпреварва нарастването на работната заплата. Така че е време и трудът на работника да струва по-скъпо. Не е вярно, че българският работник е беден, защото е мързелив.

… а не работи достатъчно, защото не му плащат колкото заслужава?

Разбира се. Вижте, в нормалния свят разпределението на печалбата е друго, примерно в една Германия – 55% за наемния труд и 45% за капитала. А при нас е обратното, даже по-надолу: 40% за наемния труд и 60% за капитала. През следващите 5 години ние трябва да направим всичко възможно, за да започнат работодателите да плащат за реалния труд. Това, което работникът изработва, нека хората на бизнеса бъдат така добри да го заплатят.

Това означава ли, че предстоят сериозни синдикални времена откъм форми за натиск или ще се опитвате това да се договаря през колективните трудови договори и в преговори с работодателите?

Разбира се. Самият работник не може да договаря. Ако това е възможно, нас няма да ни има. Проблемът е там, че много малко са работниците в позиции, които могат сами да си договорят условията за работа и заплащането. Солидарността на синдикатите се изразява именно в това: онеправданият, този, който не може сам да си договори условията на работа и заплащането, да има с кого да сподели и заедно да си защитават интересите. Разбира се, ще опитваме първо с цивилизованите методи – през договаряния, преговори и други форми, но, ако не стане, ще се мине през индивидуалното осъзнаване на всеки един работник и предприемането на ефективни протестни действия.

А защо у нас е такава пирамидата, с това съотношение?

Ще ви отговоря така: защо в Англия е така равно и еднакво подстриган райграсът? Защото 200 години така е подстригван. Ние тук, в България, още не сме си изживели дивия капитализъм, първоначалното натрупване на капитала. Да не говорим за глупавата политика и на държавата и действията, които предприе за унищожаването на индустрията. Това, което се направи като действия за унищожаването на индустрията, е без аналог. Продължаващата аномалия – българската армия и отбранителната ни индустрия да не ползват продукцията на българския ВПК, също. Освен това и мисленето. Не може така да продължава. Нашият синдикат има две разработки в сферата на електротехниката и металоиндустрията. Предлагахме тези две разработки, заедно с друго изследване на КНСБ, направени и с участието на бизнеса на национално ниво. Всички тези разработки, заедно с още 8 такива, стоят. Никой не им обръща внимание. Никакъв, нулев интерес отстрана на държавата. Направихме това, когато започна да се говори за огромните милиарди по „Плана Юнкер“, над 300. Направихме тези разработки, за да подсетим държавата накъде да се обърне, къде могат да бъдат полезни тези пари, за да се вземе част от тях, да имат висока принадена стойност, да носят висок принаден продукт, но – нулев интерес. Глас в пустиня!

Защо е това, според вас?

Защото го няма гражданското общество, няма я средната класа у нас. Няма го мислещият човек, който гласува. Който да си каже: аз гласувах за еди-кого си, защото неговата политика ще ми донесе полза. А ние какво правим? Гласуваме против някого или просто за някого случайно, нямаме визия за това – каква полза ще ни донесе подобно наше действие. Останалото е лобизъм от най-високо ниво. Появиха се разни ненормални партии, бизнес-формации, които са продукт на все още прекалената алчност за печалба. В момента в България можем да говорим спокойно за една жестока експлоатация на наемния работник в много отношения.
И това се случва обикновено в онези предприятия, в които бизнесът, работодателят, не е израснал в предприятието, а е станал такъв по някакви други стечения на обстоятелствата: било от реституция или по други причини. Той се изживява така: аз съм бизнесът, аз съм работодателят, аз съм законът.
Разбира се, има и други видове работодатели, онези, които са отраснали в предприятия, започнали са от най-ниското стъпало. За тях отношението към работника и неговия труд е коренно различно. Постепенно този бизнес започва да „чува“ нуждите на работника. Вярно е, че без бизнес няма наемни работници, но и обратното е също толкова вярно. В крайна сметка печалбата, принадената стойност, се формира от тези, които са в завода. И е ненормално да се говори, че ще се убие бизнесът, само защото се вдигнала минималната работна заплата. Та, ако е така, за какъв бизнес изобщо говорим ?! Какви са тези бизнесмени, които разчитат на минималната работна заплата?

Като че ли, господин Асенов, българският работник все още не се е отърсил от времената на тежката безработица и не смее, от страх да не загуби работата, която сега има, да поиска онези пари, които се полагат за труда му. Вярна ли е, според вас, една такава теза?

Аз не обещавам на работника, аз му предлагам да се борим заедно, карам го да се включи и заедно да се борим за парите му. Според мен, оттук нататък, с по 100-150 лева на година, можем да се мъчим да увеличим заплатите, за да разбере бай Иван за какво всъщност става въпрос. Да знае, че, ако той ни подкрепи и тръгне след нас, в крайна сметка и ще получи – и то нещо конкретно. Защо политиците, които са една перверзна част от нашето общество, не си поставят за цел да изведат България от блатото? И от последното място по заплащане в Европа? Да, ние и преди бяхме там, вярно е, че има и някакво чувствително мърдане нагоре на парите, но пак сме на дъното като заплащане на труда. Като погледнеш заплатите у нас за последните 5 години, те са се увеличили с около 30-35%, но пак сме на дъното.

За какво ще настояват и за какво ще преговарят сега синдикатите с новото правителство?

Продължаваме нашите битки: преговори за минималните осигурителни доходи, за минималните работни заплати по категории и персонал, както и видове дейности. Надявам се скоро да седнем на масата с бизнеса и да ги договорим. Да търсим заедно механизми и форми как да повишаваме заедно образованието, как да създадем механизъм работодателят да финансира това и после да получи качествен труд. Но тези неща се постигат с преговори, когато седнем заедно на масата. Често не се случва обаче: отказват ни, бламират ни. Но народът го е казал: „Като не щеш с добро, има и тояга“. Законът ни го е разрешил, ако не ни чуят, ще тръгнем да го правим. Години наред не сме го правили. Години наред си затваряхме очите за лошите условия на труд в името на това – да се запазят работните места. Е, да, ама, като погледнем за тези 20 години – близо 2 милиона българи вече не са тука. Проблемът с достойното заплащане на труда е въпрос на нашите деца и внуци. Защото, ако това не стане, ако те не чувстват сигурност, не могат да се реализират тук, двата терминала на летище София са широко отворени.

Наскоро излезе изследване на БТПП, според което масово работодателите у нас са недоволни от знанията и професионалните компетенции на висшистите. Как могат да помогнат синдикатите в тази посока, според вас?

А аз питам: вие, господа работодатели, какво направихте, за да ангажирате, да настроите човек, да му дадете възможност той да учи дадена професия и когато дойде при вас, да има сигурно работно място и добра заплата? Тук, разбира се, не говорим за всички работодатели. Ето, „Арсенал“ в тази посока със своите програми за квалификация и студентската програма са едно голямо добро изключение, добър пример, но не навсякъде така се мисли. Защото обратното мислене, на висшиста, е това: защо аз да влагам ресурс, да уча за инженер, да си тровя живота и да започвам с 500 лева заплата? Защо да правя това, като мога да отида пиколо в Испания или Кипър с 1000 евро заплата? И не е вярно, че няма откъде да се вземат пари за прилични заплати на висшистите и качествения друг персонал. Анализирайки нашия бизнес, на средно ниво той е по-печеливш от бизнеса в Европа. Така, че не е вярно, че няма откъде да се вземат пари за квалификация на кадрите и добри заплати за качествените работници и висшисти. Отглеждането на нужните кадри за българския бизнес е работа преди всичко на българския бизнес.

Лидерът на КНСБ в България Пламен Димитров преди няколко месеца каза, че нива на заплати от 1500-1600 лева биха задържали младите хора в страната. Споделяте ли това мнение?

Може би и по-високи. Особено за квалифицираните работници. Но това са напълно постижими, реални нива в рамките на един мандат. Спокойно с по 100-150 лева на година не е проблем да бъдат увеличени заплатите. За 4 години това са 600 лева в повече. И наистина е напълно постижимо при положение, че сега средната заплата се движи в нива от 1000 лева. А едни добри заплати действат стимулиращо и мотивиращо на самите работници, правят ги по-отговорни и по-съвестни, защото едно е да загубиш заплата от 500-600 лева, друго е да загубиш заплата от 1500-1600 лева.

Хубаво е и едната, и другата страна да разберат, че са като скачени съдове. А нашата цел ще е да са доволни и двете страни и разпределението на ресурса да е поне 50 на 50 – за наемния труд и капитала.