Егоизмът условно може да се раздели на разумен и неразумен. Но трябва да се знае, че и единият и другият вид на егоизма се проявява в неприемане на това, което е. Всички желания и стремежи възникват от егото и от никъде другаде.

Неразумният егоизъм се проявявав зацикленост върху самия себе си: „аз искам…“, „на мен…“, „моето…“. Удовлетворението на собствените желания стои на първо място, всички останали хора и интересите им са на заден план или въобще се игнорират. Неразумният егоизъм се характеризира с това, че винаги носи страдания (от всякакъв вид) на егоиста и на другите хора. Когато в човек се прояви неразумният егоизъм, той привлича други хора, у които също е проявен (или се включва като реакция) този вид егоизъм.

И какво се получава при тези хора, всеки от които поставя себе си на първо място?

Неразумният егоизъм основно е материален – желание за повече и/или по-добро отколкото у другите винаги води до неприятности.

Неразумният егоизъм държи ума в постоянно напрежение, защото той трябва постоянно да прави разчети, хитрости, уловки и това напрежение се натрупва (стрес), което води до психически сривове, депресия и болести. Последствията от неразумния егоизъм са описани в статията „Егото като причина за проблемите, страданията и депресиите“.

Разумният егоизъм се характеризира с по-голямо разбиране на живота и това е по-фина разновидност на егоизма. Той също може да е насочен към материалното, ноначинът на получаването или постигането се отличава с по-голяма разумност и по-малка зацикленост на „аз, на мен, мое“. Такива хора имат разбирането към какво води тази зацикленост и те виждат и използват по-фини методи, за да получат каквото искат, което носи по-малко страдания на тях и на другите. Такива хора са по-разумни (етични) и по-малко егоистични, те не се качват на главите на другите, не извършват насилие от какъвто и да е вид и са склонни за честно сътрудничество и обмен, отчитайки интересите на всички, с които си имат работа.

Духовното израстване (саморазвитие) е проявление на разумния егоизъм. Когато човек се занимава със себе си, той прави това за себе си, иска да подобри състоянието си и другите хора тук нямат никакво касателство. Да, това е егоизъм, но разумен, защото колкото по-добро е собственото състояние, толкова повече човек излъчва позитив (от всякакъв вид) и в крайна сметка това е добре за всички, които са около него. Но тук разумният егоизъм може да граничи или да се съчетава с неразумния, когато човек престане да изпълнява задълженията си (към семейството, в обществото, на работа), оправдава се с това, че той се занимава със себе си. Това е опасна ситуация, която може да занули всички постижения в духовен план и да доведе до големи проблеми в материалния свят. „Аз съм по-добър (по-висш, по-умен, по-мъдър, по-чист….) от вас, защото се занимавам със себе си, затова оставете ме на мира, аз нищо няма да правя за вас.“ – такава позиция неизбежно ще доведе до проблеми, защото това не е разумно.

Да продължим за разумния. Разумният егоизъм може да се проявява по различни начини. Например, вие използвате формулата на щастието за даден човек, за да получите благосклонност от негова страна. Или използвате техниката на благодарността, за да получите повече щастие и успех. Или работите с дуалностите, за да се избавите от негативите и ограничаващите убеждения, да получите повече свобода и покой. И т.н. Егоистично? Да, вие правите това за себе си, но от това печелят всички. Ако към разумният егоизъм не се включи неразумният, няма да има лоши последствия.

Безкористната полезна дейност е също проява на разумния егоизъм. Но както и да е, ако безкористието не носи радост и щастие на този, който го прави, никой не би се занимавал с това, нали?

Казват, че всичко, което човек прави, го прави за себе си, и че всеки човек е егоист. Да, така е. Ние живеем в егоистичен свят, в тяло-ум, изначално имащ егоистична природа. На тялото му е необходима храна, дрехи, покрив над главата, на ума също му е необходима храна (умът постоянно нещо търси, преработва). Всеки организъм (тяло-ум) е запрограмиран егоистично.

Съзнанието в чист вид няма качествата на егоизма. С други думи, егоизмът – това нещо придобито, съществуващо само в проявения свят, това е атрибут на тялото и ума, а не на чистото съзнание.

Адекватната грижа за тялото, работа над ума (духовно израстване), избавлението от неразумния егоизъм – това са проявления на разумния егоизъм, който на всички носи благо.

Когато изчезне неразумният егоизъм и остане само разумният, то този разумен егоизъм изследва сам себе си, което в крайна сметка води към познаване на себе си, към чистото съзнание, води до просветление.

Състоянието без егоизъм (Висша Реалност) често се случва в медитациите, в края на изпълнението на техники и упражнения. Това е пълно приемане на това, което е и в това приемане се разтваря сам разбиращият. Но това състояние не продължава дълго (то е нестабилно), защото животът продължава, трябва да се ходи на работа или да се прави нещо в къщи, или с някой да се общува и т.н. Съзнанието се връща в проявения, разделен (дуален) свят и се включва умът, тъй като без него животът в този свят е невъзможен.

Може да се избавите от неразумния егоизъм, но докато е жив и действа организмът (тяло-ум), винаги ще има разумен егоизъм в една или друга степен, дори това да бъде нещо много фино, призрачно, неуловимо, наричано разумност и съдържащо в себе Разбиране.

Анекдот

Катаджия случайно без да иска махнал с палката и приближил спрялата кола, за да се извини. Тъкмо приближил и шофьорът казал:

– Забравих си документите.

До него жена му казала:

– Лъже, лъже. Вчера се напи като прасе.

Тъщата отзад казала:

– Винаги те хващат, когато си с крадена кола!

Глас от багажника:

– Минахме ли вече границата?

материал на http://pro-svet.at
превод: Таня Т.