“Голям да порастнеш!” – всеки от нас е чувал това пожелание в ранната си възраст. И всеки го е приемал с радост. Високият ръст се счита за предимство, за признак на здраве и сила. И за дар, за генетична заложба.

Дали това е наистина така? Дали ръстът може да бъде повлиян или каквото и да предприемем, той е записан в нашето ДНК?

Има два основни етапа на растежа при нормалния човек.

Първият е от раждането до двегодишна възраст и е свързан с бързото пригаждане на организма към средата и неговата самостоятелност и независимост – новороденото трябва да порасне бързо и да почне да ходи, да се храни само. Следващият пик на растежа на човека е между 11 и 14 години при момичетата, и 13 до 17 при момчетата, когато те израстват бързо и се появяват половите им белези.

Своят “костен пик” хората постигат при зрялост, на 20 годишна възраст. Казваме костен, защото растежът зависи предимно от издължаването на човешкия скелет. След 20-тата година свойството на костите да нарастват е минимално. В по – напреднала възраст се проявяват и всеобщи заболявания на костите, като остеопорозата. Те водят до деградиране на костната тъкан, което се ускорява с времето и нарушава важни зони на костите, включително растежните.

Как се осъществява растежът?

Най-просто казано костта има растежна зона в краищата си (епифизи), в която през активния растеж се формира нещо като хрущял. Този хрущял се вкалцирва, вкостенява. В крайна сметка става част от самата кост и растежът се преустановява.

Кой влияе на растежа? Защо при едни той е един, при други той е различен?

Основен фактор тук са хормоните.

Една група от тях извършват т.нар. морфогенеза в организма, т.е. грубо казано, влияят на формата и размера му. Първи от тях е соматотропният хормон. Основен хормон на хипофизата, той отговаря и за растежа. Високата му концентрация увеличава хрущялната част на костта и забавя вкалцирването. Той е и основен фактор, определящ забавянето на “затварянето” на епифизите на костите. Казано с други думи от неговата концентрация през пубертета зависи колко дълго време и колко високо ще расте човек.

Друг хормон с подчертан ефект върху растежа е тестостеронът. Мъжки полов хормон, секретиран и при жените в минимални количества, той влияе на метаболизма на костите положително. Високата му концентрация обаче затваря костните рецептори за соматотропния хормон и така той може да предизвика преждевременно спиране на растежа.

Внимание! Това на практика означава, че приемът на стероиди, най-често прекурсори и деривати на тестостерона е твърде вероятно да спре растежа!

Щитовидните и околощитовидните жлези също влияят на процеса. Например, тиреоидният хормон е определящ за нормалния белтъчен и друг метаболизъм в костната клетка. Паратхормонът на околощитовидните жлези влияе на калциевия метаболизъм на костите. Тяхното влияние обаче е вторично и отклоненията по – скоро могат да навредят на процеса на растежа.

Генетика, генетика и пак генетика. Това е, което ни идва наум, докато четем тези редове. Всичко сякаш води натам. Хормони и хормонален баланс, определена възраст на растежа… всичко изглежда предопределено. Дали е точно така?

“Сравнението между родители и деца или между еднояйчни и двуяйчни близнаци сочи, че генетичните фактори предопределят 60% до 80% от разликите в индивидуалната пикова костна маса. Унаследяването на костната маса с голяма вероятност зависи от няколко гена, които все още не са идентифицирани, но усилено се проучват в редица изследователски центрове по света. Трябва да се подчертае, че при отчитане ролята на наследствеността, факторите на начина на живот, като хранене и двигателна активност, често могат да бъдат подценявани.”

Това твърдение рязко променя посоката на размислите ни. Явно, както всички други функции на организма, и растежът е зависим от генетичния тип, но се влияе и от средата (фенотипа). Споменати фактори са двигателната активност и храненето.

Възможно ли е спортът да повлияе на растежа?

Да. Костите са подвластни на гравитационната сила, тя им е основната пречка за растежа, нея те първо преодоляват по пътя си “нагоре” във всичките й форми – тежест на тялото, гравитация върху самата кост и други. С нея се “борят” и редица спортове. Ето какво добавя професорът по отношение на този проблем:

“Младите кости реагират по-ефективно на физическите упражнения, отколкото костите на възрастните хора. Най-предпочитани са антигравитационните упражнения (тези които противодействат на земната гравитация) – ходене, гимнастика, аеробика, игри с топка, състезателни спортове, танци. Децата и подрастващите, които редовно правят физически упражнения, показват значително увеличение на костната маса. “

Следователно, спортове като баскетбол, волейбол, скачане, набиране на лостове, танци, плуване и други в растежна възраст могат да окажат значителен благотворен ефект върху растежа на костната система. За любители на фитнеса и силовите спортове има и неприятна новина.

Силовото вдигане, борбата и други спортове увеличават гравитационната сила върху костите и ако се правят прекалено интензивно или твърде натоварващо, могат да повлияят неблаготворно на растежа. Използвайте ги умерено!

А храната как влияе?

Връзката тук е ясна. Костите растат по подобен начин, както и мускулите: те търсят ускорен метаболизъм и подходящи градивни и хранителни вещества. Спортно хранене от няколко пъти на ден, комбинирано с подходящи хранителни вещества ще повлияят благотворно на развитието им. Стига да съдържа това, от което те се нуждаят. А те се нуждаят от:

Калций – калцият е изключително важен елемент, съдържащ се в млечните продукти и основен градивен елемент на костите, участва още например и в мускулното съкращение.
Фосфор – важен елемент за живият организъм, в базата на ДНК. И, разбира се, в строежа на костната система. Можете да си го набавите например от рибните продукти.
Витамин Д – витамин, благоприятстващ калциевия синтез. Можете да си го набавите и чрез храната, но дори директното излагане на слънце ще помогне на кожата да го синтезира самостоятелно.

Това са основните градивни елементи. Приемете и съвет: не прекалявайте! Приемът на минерали, особено от изкуствени източници и в прекалени количества може да има точно обратния ефект: да доведе до спиране на растежа. Старайте се да набавяте необходимия минимум, и то чрез храната , а не да търсите максимални дози!

Храненето и начинът на живот могат да повлияят и негативно на растежа. Примери в тази насока са:

Безалкохолните напитки. Установено е, че честата употреба на някои безалкохолни води до намалена резорбция на калций в костите, оттам намален растеж и редуцирана и податлива костна маса.
Алкохолът: липсват изследвания при деца, но при възрастни е установено, че той подпомага остеопорозата (разграждане на костите). Съветваме да го избягвате.
Тютюнът: пряка връзка не е доказана, но се счита, че пушенето активизира някои катаболни хормони, които пречат на градежа на костната маса в цялост.

И така, да обобщим:

Основата за Вашия растеж е растежът на костната система. Най-вероятно е да успеете да му повлияете активно в юношеска възраст, до 20 години. Начините на влияние са посредством спорт без тежки физически натоварвания, правилно хранене и избягване на всякакви вредни влияния, като тютюнопушене, алкохол и други. В тази възраст Вашето тяло е твърде активно хормонално и само направлява растежа Ви, от вас се очаква само да му помогнете.

Дори и да сте преминал тази възраст, не бива да се отчайвате. Все още има какво да постигнете. Дори и вече да не успявате да растете, работата в полза на растежа на костите на Вашето тяло е инвестиция, която ще ви помогне да избегнете вредните и деградивни изменения на скелета с времето.

материал на :https://www.bb-team.org