Повечето от нас не вярват много-много на онова, което не могат да видят с очите си и пипнат с ръцете си. И защо ли – ще кажете, това по никакъв начин не ни засяга. И все пак всички разчитаме на науки като микробиологията, нанотехнологията и органичната химия за здравето и живота си. А с какво друго се занимават те, ако не с невидимото? Едно от най-странните и изненадващи полета в науката обаче е не друго, а физиката – теориите и откритията там граничат и често надминават и най-смелите научнофантастични полети на въображението.
През 1787 г. германският юрист, музикант и изтъкнат физик Ернст Хладни публикува труда си “Открития върху теорията на звука”. С него роденият в една година с Моцарт Хладни (който на всичкото отгоре умира през същата година като Бетовен) полага основите на физичната дисциплина, известна днес като акустика – науката за звука. Един от основните му приноси към нея е успехът му въввизуализирането на вибрациите, произведени от звуковите вълни.
С помощта на лък за цигулка, който той прекарва по ръба на плоски подноси, покрити с пясък, Хладни демонстрира как в материята се образуват стройни форми, предизвикани единствено от звуковите вибрации. Така той доказва, че те наистина имат влияние върху физическите тела и показват тенденция да създават правилни, геометрични форми в зависимост от произведения звук.
Какво значение има това за нас самите?
Сигурно мнозина са чували за мистериозните кристали, които по някои твърдения се оформят във водата под влияние на различни музикални произведения, думи и дори мисли. С тези експерименти се прочу японският изследовател Масару Емото, който публикува в книгите си “Посланията на водата” и “Истинската сила на водата”, смайващи високоскоростни фотографии на формите, които според него замръзващата вода образува, след като е подложена на различни по смисъл и съдържание звукови послания. Емото твърди, че с това демонстрира хаотичната природа на лошите думи и хармоничната – на добрите,които формират най-правилните и красиви кристали. Дали този ефект наистина съществува и какви са причините за него, не е доказано, но въпреки това си струва да се замислим над влиянието, което океанът от звуци, в който живеем, има върху организма ни (който пък се състои от 60-70% вода)
Откритията на Хладни обаче трябвало да почакат до настъпването на любознателния 20. век, за да дадат живот на една нова теория, която звучи колкото научно, толкова и невероятно. През 1967 г. швейцарският лекар, художник и изследовател Ханс Йени издава книгата си “Киматиката – структурата и динамиката на вълните и вибрациите”. В нея той се опира на откритията на Хладни и очертава рамките на една нова експериментална дисциплина, която нарича киматика. Думата произхожда от гръцкото kuma (кима) – вълна, и означава дисциплина, която се опитва да систематизира и обясни структурите, които звуковите вълни и вибрации образуват в материята, както и евентуалните последствия от това.
В труда си Йени пише:
“Светът не е случаен хаос. Той се състои от динамични, но подредени схеми”.
Тази теория заляга в основата на неговите проучвания.
Основното, което поразява Йени по време на работата му, е чистата геометрична структура на формите, генерирани от звука. За да ги изучава, той използва машини като кристални осцилатори и изобретения от самия него тоноскоп, които определят точните честоти и амплитуди на звуците, които се отправят към различни материални обекти. Тоноскопът прави човешкия глас буквално видим, без при това да е необходима каквато и да било допълнителна електронна апаратура, която би могла да изкриви резултатите. Така Йени става първият човек, който буквално вижда как изглежда една гласна, нотата до или дори цяла песен. В пясъчни кръгове, наслоени върху звукочувствителни мембрани, той успява да визуализира сложни и симетрични форми, известни като структури на Хладни. Ниските тонове произвеждали прости и ясни картини, а високите – много по-комплексни и подробни. Той започва да експериментира с различни течности и получава вълни, спирали и въртящи се структури. Оказало се, че тяхната структура е триизмерна и динамична, но се подчинява на точно определени закони, зададени от звука.
В хода на проучванията си Йени достига и до някои изводи, които звучат почти езотерично.
Когато “гледа” с помощта на тоноскопа си гласни от древноеврейски и санскрит, той забелязва, че пясъкът приема формата на писмените символи на тези гласни, които вече съществуват в древните култури. При съвременните езици такива резултати нямало. Йени отбелязва и сходството между древни свещени изображения като мандалите, руните и първите символи и структурите на звуковите вибрации. Според него древните хора са разбирали влиянието на вибрацията и нейните структури са залегнали в основата на човешката изобразителна култура. И не само – огромно впечатление му прави приликата между формите и структурите, които виждаме около себе си в природата, и тези, които уредите му генерират по време на опитите. Йени е убеден, че биологичната еволюция е резултат от вибрациите и че природата им определя крайната форма на даден организъм. Според теориите му всяка клетка има собствена честота на трептене и определен брой клетки, вибриращи на една честота, създават нова, която е в хармония с тяхната. Така Йенисе опитва да обясни зараждането на ембриона – две клетки, които трептят в унисон, се откриват и чрез трептенето си създават нови, докато не се оформи орган, а после и цял организъм.
Естествено, тези твърдения са на нивото на спекулациите, породени от разкриването на един необикновен феномен – фактът, че всяка частица от света ни действително трепти и нейните вибрации теоретично биха могли да имат отражение върху материята на други частици. Въпреки това обаче много хора намират твърденията на Йени за интересни и достоверни и така се ражда цяло движение от последователи на киматиката, които се опитват да лекуват различни заболявания и изобщо негативни нагласи към живота с помощта на правилните трептения, насочени към телата. На световната конференция по киматика в Атланта през 2009 г. се събират медици, които използват принципите на киматиката в терапията си. Много от тях са започнали научно да документират резултатите от работата си със звука. Някои използват записани звуци, които практиката е показала, че имат благотворно влияние върху определени заболявания. Други използват собствения си глас и интуитивно напипват правилния според тях път към посланията, които трябва да се отправят към пациента.
Един от тях е д-р Джон Болио, автор на книгата “Музиката и звукът в изкуството на лекуването”, който използва камертони в практиката си. Мандара Кромуел пък – президент на компанията Cymatherapy International, се опира на машина, наречена Cyma 1000, която генерира звуци със специално определени честоти. Тези лекари твърдят, чезвуците могат да трансформират работата на гените и клетките в човешкото тяло.
Те смятат, че изучаването на структурата на човешкото ухо и ларинкс може да разкрие тайната защо звуците имат такова влияние върху тялото и здравето ни.
Ханс Йени обобщава теорията си с хипотезата за триединството на феномена. В центъра му според него лежи вибрацията, която с честотата си поддържа, от една страна, формата на структурата, която образува в материята, а от друга – движението, динамичния процес на връзката между звука и физическото тяло. Джон Болио смята, че това е много важно, защото показва връзка с работата на субатомните частици. „Има голяма прилика между киматичните изображения и квантовите частици. И в двата случая това, което на пръв поглед е стабилна форма, всъщност е едновременно и вълна. Това е и голямата мистерия на звука – при него няма солидна структура! Формата, която изглежда такава, всъщност се създава и поддържа от вибрация.”
На този принцип работи и практиката с киматерапията – чрез вибрации лекарите се опитват да “настроят” честотите на частиците от човешкото тяло и по този начин да променят изражението и функциите им.
Дали това наистина се случва и как, ще покаже бъдещето, когато тези теории може би ще бъдат проучени и доказани или наопаки – отхвърлени като поредното нюейдж шарлатанство. А дотогава нека си пуснем любимата музика и се оставим на благодатното влияние, което тя със сигурност има върху тялото и душата ни.
Автор: Елена Панова
