Официалните данни на Световната метеорологична организация за състоянието на климата на Земята през 2017 г. потвърждават трайната тенденция на сериозни климатични промени, провокирани от нарастващите нива на въглеродните емисии, повишаването нивото на световния океан и намаляването площта на ледените шапки на планетата.
Особено показателен е фактът, че през последния петгодишен период сме преживели 3 от 5-те най-горещи години в историята на метеорологията. 2017-та е на второ място, като отстъпва единствено на 2016 г. Именно трайно повишаващите се температури се асоциират с редица от природните катаклизми, на които станахме свидетели през последните засега 11 месеца.
Средната температура в този период е била с около 1,1o С по-висока в сравнение със същия период от преди 10 години. Тази особеност е имала решаващо влияние за най-значимите хуманитарни, социо-икономически и природни катаклизми през настоящата година.
Влиянието на глобалното затопляне върху човека е значим фактор не само от гледна точка на климатичните промени и природните катаклизми, а и като преки последствия върху здравето. През 2017 г. бяха отчетени рекордно продължителни периоди, в които температурите в някои части на Азия достигаха 50° С, при това в територии, където до момента не са били отчитани дори близки до тези стойности. Така, днес поне 30% от населението на Земята живее в територии, където температурите създават сериозен риск за здравето.
Сред природните бедствия, пряко провокирани от климатичните промени, с най-сериозно влияние през 2017 г. бяха ураганите. Рекордно опустошителни урагани в бърза последователност поразиха много райони в Карибския басейн и достигнаха почти до бреговете на Великобритания. Провокираха рекордни по обема си дъждове в някои райони на Земята и рекордни по продължителност суши в Източна Африка. Тези бедствия доведоха до евакуирането на около 25 милиона души в Азиатско-тихоокеанския район, пострадал най-сериозно от ураганните ветрове и бурите.
Данните бяха оповестени на специална конференция в Бон, която даде надежда, че човечеството ще се възползва от момента да покаже по-висока амбиция за справяне с климатичните промени. Всеки обществен сектор във всяка страна по света може да подпомогне процеса. Време е да се разработят по-“свежи“, целеустремени и устойчиви планове за развитие в тази насока. България също ще даде своя принос чрез внедряване на специални географски информационни системи (ГИС) в отделни икономически сектори. Наред с възможността за дигитална трансформация на редица страни по света, която тези систевми дават, се очаква внедряването им да помогне и за редуциране мащаба на негативните климатични промени.
материл на: http://www.puls.bg/
