Вълнуващата книга е един от най-хубавите подаръци, които можем сами да си дарим. Впускаме се в времето на летни почивки и ето начин да се забавляваме с 5 прекрасни книги.

,, Един аристократ в Москва” омайва с езика си, завладява ни с историята си и ни подарява нов най-добър приятел.

Той се казва граф Александър Илич Ростов, носител на ордена „Свети Андрей“, член на Жокейския Клуб, майстор на лова. Все титли, които не провокират дори най-малка симпатия у болшевишкия трибунал, който го изправя на съд през 1922 г. заради принадлежността му към отживелия дворянски елит и едно съмнително стихотворение, което се твърди, че е написал. Осъден е на домашен арест в хотел „Метропол” в Москва с условието, че ако някога го напусне, ще бъде разстрелян. Така започва едно неподозирано приключение, заключено между четири стени, отвъд които се случват политическите, моралните и духовните катастрофи на първата половина на XX век.

Между етажите на хотела срещаме готвач с изненадващи способности, малко момиче с цветни мечти, актриса, която не държи на роклите си, американец, който обича да виси на бара, шивачка, която съшива с игли безнадеждните ситуации. На моменти в асансьора, на малката маса в ресторанта или дори на аварийното стълбище намираме Толстой, Пушкин, Достоевски, Чехов, Гогол, Ахматова, Чайковски и Римски-Корсаков. Всички те са семейството на граф Александър Ростов. Наследницата на тази шантава фамилия има дълга руса коса, която точно преди финала ще бъде отрязана, за да не тежи на свободата.

Еймър Тауълс е виртуоз. Диригент на думите. Той ги кара да пеят в правилната тоналност, а нас да слушаме със зяпнали усти. Именно затова книгата му „Един аристократ в Москва” се нарежда сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, застава начело на класациите в „Амазон“ и е преведена на повече от 15 езика. Тя разказва романтична приказка за време, което не може да се похвали с особено много романтика. Напомня ни колко голяма може да бъде силата на човешкия дух, с колко лекота могат да се овладяват обстоятелствата и колко незаменимо е удоволствието от добрия разговор, вкусната храна и хубавата чаша вино.

,,Атлас на непознатото“  изпълва едновременно с удивление и жажда за пътешествия, като представя над 600 от най-любопитните и нетрадиционни дестинации на света.

Това са природни чудеса – озарени от светулки пещери в Нова Зеландия или баобаб в Южна Африка, толкова голям, че във вътрешността му има бар, където спокойно могат да се разположат петнайсет души. Архитектурни чудеса като стъпаловидните кладенци в Индия, сякаш заимствани от гравюри на Морис Ешер. Или смайващи ритуали като прескачането на бебета в Испания, когато предрешени на дяволи мъже подскачат над редици от невръстни дечица.

По-скоро камера на чудесата, отколкото традиционен пътеводител, „Атлас на непознатото“ е посветен на изненадващото, непознатото, странното и загадъчното. Всяка страница обогатява представите ни колко невероятен и прекрасен е нашият свят. С интригуващи описания, стотици снимки, оригинални графики и географски карти от всички региони на света, това е книга, която може да започнете да четете от коя да е страница. Но внимавайте: отгърнете ли я, надали ще се въздържите да прочетете и следващата, и по-следващата, и още по-следващата.

,,Формата на водата”

Големият режисьор Гийермо дел Торо и прочутият писател Даниел Краус обединяват забележителните си таланти, за да разкажат една вълнуваща и сърцераздирателна любовна история, чиято екранизация неслучайно спечели 4 Оскара.

Балтимор, 1962 г. Елайза Еспозито – нямо сираче, подхвърлено на брега на реката – работи от години като чистачка нощна смяна в авиокосмическия изследователски център „Окам”. В иначе сивото й ежедневие внасят цвят само добросърдечната й колежка Зелда и милият съсед Джайлс.

Една съдбовна нощ Елайза вижда нещо, което не е предназначено за нейните очи – най-ценната собственост на „Окам“; човек-амфибия, уловен в Амазонка, за да бъде проучен и използван за целите на Студената война. Съществото е страховито, но и изумително разумно – способно е да комуникира и да разбира човешките емоции. Нямата Елайза е запленена от него и започва да го учи на езика на знаците. Постепенно интересът й прераства в любов, а амфибията осмисля живота й.

Но щастието й е застрашено. Ричард Стрикланд – войникът, заловил създанието – държи пленникът да бъде подложен на дисекция, преди руснаците да се доберат до неговите тайни. И Елайза е принудена да рискува всичко, за да спаси своя любим…

„Роман за името“ е книга, чието действие се развива във време, обхващащо живота на няколко поколения герои в събития с постоянно усилващ се драматизъм.

Започвайки през първата половина на ХХ век, романът разказва за изтреблението на евреите на Стария континент, но и за красивата човешка солидарност, довела до спасението им в България, за бомбардировките над София в последните месеци от войната, а после за комунистическия терор и концлагери, за чудовищния „възродителен процес“ и насилствената смяна на имената на българските турци, както и за продължението на всичко това в съвременността. Всички тези теми се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на своя собствена кожа плащат за грешките на общността.

Именно заради тежестта на преживяваните от героите събития, които обществото все още възприема дълбоко болезнено, романът започва с предупреждението „Всички герои в този роман сме измислени“. При цялата суровост на историята обаче „Роман за името“ не спира да говори и за силата на любовта.

„Безумно щастливи” е състояние, в което тъжното е толкова много, че се налага да го трансформираш в смешно, за да го понесеш. Не, не просто в смешно, а в абсурдно, идиотско и нелепо. Тези три думички са по-добри лекарства от всеки антидепресант и всяко щастие във формата на хапче.

„Безумно щастливи” е книга на американската писателка и блогърка Дежни Лоусън, в която тя по комичен начин разказва за борбата си с тежката депресия и множество други психични разстройства. Споделя откровени истории за моментите, в които заболяванията се проявяват с пълна сила. Звучи ужасно, но не е. В същината си, това е книга за пълноценния и щастлив живот. Е, и за черния хумор, чийто единствени странични ефекти са укорителните погледи на околните. Джени блогърства за „чудния си малък живот“ вече повече от десетилетие, което, някак странно и за самата нея, я прави страшно популярна. И то толкова, че на представянията на книгите й има цели тълпи от хора, някои от които я карат да се подписва върху опаковките на лекарствата им.

„Безумно щастливи” е за възможността да живееш без да си планирал финансите си и пенсионното си осигуряване. За дезорганизацията и чара й. За отказа да спазваш всички цивилизационни правила и за удоволствието от нарушаването им. За това, че в крайна сметка е възможно да гушнеш коала, докато си облечен в костюм на коала.

„Безумно щастливи” е като птица-феникс, която току-що е била изпепелена от психичните си разстройства и се съгражда наново – все толкова красива, но този път обнадеждена, че ще се намери някой, който да забележи красотата й. Някой, който би я препарирал, за да не й позволи да изчезне отново.

материал на Текст: Fashion Inside