автор: Тодорка ЖЕКОВА
Материалът е от 2013 година, но в наши дни чувате какво се случва в високостандартната Норвегия…
Къде е истината-аз не зная, но ИМА НЯКАКВА ИСТИНА В ТОВА….
В последно време, почти във всички европейски страни, преминаха продължителни и упорити протести срещу въвеждането в съдебната практика на т.нар. ювенални юстиции. По смисъла на съдържанието, понятието ювенална юстиция означава държавна институция за детско правосъдие, свързано с малолетни и непълнолетни престъпници в обществото, която по състава си от социални служби, полиция, съдии, прокурори, охранители и др. почти не отстъпва на нормативната съдебна система.
В един или друг вид, с идентични или различни законодателства, ювенална юстиция е имала всяка държава както през вековете, така и в наши дни. През последните години обаче процесът на глобализацията и стремежът на глобализаторите да „редуцират” – т.е. да намалят числеността на човечеството от сегашните 7 млрд. до 1 млрд. души, внесоха съществени промени в ювеналните юстиции на почти всички западноевропейски и на някои източноевропейски страни, които отлично обслужват човеконенавистническите им планове.
Аз не съм юрист, но твърде добре си давам сметка колко многоаспектен и сложен е проблемът и каква висока ерудиция се изисква, за да бъде той добре осветлен. Не си поставям подобна задача.
Желанието ми е да провокирам мисленето на широк кръг от читателите и желание от специалисти юристи не само да изяснят проблематиката, а и да осигурят обществена нагласа, за да не се допусне от нашето детско законодателство такава мрачна и жестока практика на приложение, каквато наблюдаваме в редица западноевропейски страни като Дания, Швеция, Финландия, особено в Норвегия, Англия, Франция и др.
Зад благовидната и трогателна на пръв поглед грижа за „правата на децата”, за „хуманно отношение към детето”, за „ненасилие над детето”, за правата на детето да се образова, да получава информация, да избира поведението си, “сексуално да се ориентира…” и много други подобни „права” и „свободи”, стоят
сатанински законодателства
в които действията на т.нар. либерални общества спрямо семейството, родителите и децата са буквално доведени до безумие!
В основата на „модерната” западноевропейска ювенална юстиция по правило е залегнала презумпцията за виновност на родителите, съчетана с неограничени права на съответните социални служби по тяхна преценка да изземват детето им, за да „защитят правата” му.
В либералните общества тази „защита” на детето се обръща срещу родителите му, защото вместо в право да родят, отгледат и възпитат детето си, то се трансформира в тяхно неотменно задължение към държавата само физически да го отгледат, а уж тя поема по-нататък функциите за „правилното” му развитие и възпитание.
И тук идва върхът на цинизма: отнемайки безпардонно детето ти, в същото време държавата те задължава да изплащаш определени суми за анонимните приюти, заведения за пробация, осиновители, приемни семейства, или въобще за неизвестната му по-нататъшна съдба.
Критериите за подобна страховита намеса в повечето случаи са твърде общи, неясни и нееднозначни за тълкуване като например „към детето е проявено небрежно отношение”, или пък „детето се възпитава по вреден за развитието му начин”, или още „родителите не притежават качества за отглеждане на дете…”.
Подобна неяснота, съчетана с възможността за бързо изземване на децата чрез изискването на ювеналното „законодателство” за “незабавност на действията”, са дали възможност на държавата да дефинира всякакво поведение на родителя като вредно, опасно, нецелесъобразно и дори… незаконно и тя да се разпорежда с детето му „по целесъобразност”: изземване, настаняване някъде по усмотрение на чиновниците без знанието, без съгласието му, с обезателно при това лишаване от всякакви връзки и контакти с него често завинаги, или в най-добрия случай до пълнолетието му…
През последните месеци и у нас нашумя случаят с българската гражданка Меган Пейов (род. 14.04.2012 г.), отнета от майка й Елисавета Попова, с решение на Кембриджкия съд от 15.02.2013 г., и насилствено предадена за осиновяване от неизвестни за майката лица, без право на контакт с детето до пълнолетието на Меган…
Пълна илюзия е, че можеш да избродиш лабиринтите на ювеналното законодателство, за да доказваш, да търсиш права, съд или справедлива присъда – пред тези институции ти си абсолютно безправно същество! Ти си уличен като непригоден родител, социалните служби са ти вменили подходящо обвинение или по тяхно усмотрение, или заради обаждане на „доброжелателен” съсед…
Дори още по-коварно и перфидно жестоко е предателството от собственото ти дете. Под предлог, че децата не лъжат, ако то се е оплакало по съответния предвидливо раздаден телефонен номер, че го насилват (да учи, да пише домашни, да се пази чисто и т.н.), неотменимо е бързото му изземване от съответните служби – детето трябва само да определя какво иска или не иска да прави, какви щения трябва да му се задоволяват и т.н.
В Европа са чести и легализирани вземанията на деца заради повишен тон, за пропусната имунизация, за често посещение на лекар (не се грижат добре за него!), за това, че не му е осигурена достатъчна площ за игра, за прекомерно високи изисквания към училищните му занимания и всякакъв друг повод, който лесно може да се подведе под знаменателя “насилие”, „небрежност”, „неумение”, „нежелание” и пр. Особено силно са заплашени семействата на имигранти и гастарбайтери, които получавайки едни от най-ниските заплащания за съответната страна, невинаги са в състояние да покриват високи изисквания – знайни или незнайни.
След подобна необуздана вакханалия за изземване на невръстни деца (от 3 до 13-15-годишна възраст) човек се пита какви ли грандиозни мерки се предвиждат в ювеналното законодателство за по-нататъшната им съдба… Изумителен е отговорът – никакви! Това е един от основните законодателни принципи в това отношение.
Наскоро след много бурни и продължителни протести в Русия, където се осъществява пилотен проект на ювенална юстиция във Волгоградска област, властите се виждат принудени да потърсят 1260 руски деца на възраст до 3 години, отнети от родителите им и дадени за осиновяване в Италия. Резултатът: „италианските следователи намериха следите само на 5 деца!..” Огромната част от всички останали са с неизвестна, нерадостна съдба, и то само една година след пребиваването им в Италия…
Неслучайно самият Павел Астахов, отговорник по правата на децата към президента Путин, заявява: „Ювеналната юстиция е лъжлива теория, която е натиск върху обществото. Когато се счита, че лишаването от родителски права може да се следва от изземването на детето, то детето се превръща в някакво… обществено достояние. И цялото общество, т.е. никой за него не отговаря…”
Директорът на Института по демография на Русия Игор Белбородов допълва: „Ювеналната юстиция окончателно нивелира основата на живота: някакви лели и чичовци решават кои са годни да бъдат родители, а което е особено недостойно и опасно за децата, е неясната им последваща съдба при осиновители, приемни семейства, приюти… те се използват за донори на органи, за трафик, за педофилия, чиракуване, тях ги превръщат в съвременни роби!..”
Много показателно е изявлението на проф. Осипов: „Ювеналната юстиция разрушава основите на обществото! Да размениш ролята на дете – родител, то е същото, ако в армията войникът и генералът имат еднакви права – армия няма! Ако всеки от нас е с правата на президента, няма държава! Ако се дадат на децата тези права, които имат родители и учители, дори и по-големи, то се нарушава основният закон на обществото, ликвидира се неговата същност”…
Членът на Съюза на писателите Владимиров отбелязва: „Ювеналната юстиция ще създаде цяло съсловие от мошеници, користни пристави – полицаи и чиновници, които с всякакви методи ще отнемат деца от родителите им, за да си осигурят допълнителни доходи…”
Проф. д-р на юридическите науки Анатолий Антонов авторитетно заявява: „Ювеналната юстиция директно минира и взривява семейството, респективно държавата и обществото…”
Любопитно е все пак да надникнем за опита в приложението на ювеналните законодателства в някои държави на Европа.
От дълги години във Франция се водят яростни дебати и искания ювеналното законодателство да е с максимално хуманно отношение към децата–престъпници. В резултат на това непълнолетни убийци, крадци, търговци на наркотици не се плашат от никого и нищо. Винаги остават на свобода, чувстват се безнаказано и това води до катастрофално увеличение на детската престъпност. Така например малолетни палят училища, болници, полицейски участъци, грабят банки. Задържат ги, беседват с тях съгласно ювеналния закон, без нищо съществено да им повлияят, и ги пускат на свобода.
И един твърде показателен момент. Полицията дълго чакала малолетен престъпник да навърши 18 години. Оказало се, че под ювеналната закрила той извършил няколко стотин тежки престъпления, при което му се падали по 5-7 на ден. В същото време разговорите за ювеналната юстиция продължават да се свеждат до безкрайно хуманизиране на наказанията, всъщност до безнаказаност за престъпниците, което си е другата страна на черния медал.
В Норвегия се осъществява една от най-мрачните практики на ювеналната юстиция – изпълнява се държавен план „за опека над децата” и на всеки 5 години се правят отчети по системата „Барневар”, т.е., тече своеобразна надпревара между детски заведения и училища и навсякъде ви преследва призивът „Бъдете приемен родител!”.
Непрекъснат ужас всява детската полиция с идентично название „Барневар”, невероятно стриктна, действена и бърза по отношение децата на гастарбайтели, имигранти, или от смесени бракове.
Два пъти потърпевша е руската гражданка Анна Кисличенко, доктор на филологически науки, омъжена за норвежец. Тя изпада в отчаяно тежка ситуация след развода с мъжа си. Принудена е да учителства в едно далечно малко селце и с почти символично заплащане.
„В това начално училище от 1 до 7 клас се учи само четене и елементарно смятане. Никакви други предмети не се преподават и изучават, с единствено изключение за английски език, но внимание! – без да се насилват децата: за една седмица те са задължени да научат само 5 (пет!) английски думи. Ако изискваш повече – следва оплакване на детето до „Барневар” и ти попадаш под ударите на ювеналното законодателство…”
Въпреки огромните й усилия, не я отминава съдбата на много други чужденци:
„Дойдохме за децата ви… Не ги давате!? Пак ще ги вземем, но вие жестоко ще си изпатите!”
Аргументите? Отглеждат се не по норвежки критерии.
Оказва се, че по системата „Барневар” има степенуване при отнемането на децата:
– на първо място се изземват неноврежци – „вносните деца”, дошли в Норвегия с родителите си;
– на второ място – ненорвежци, но родени в Норвегия;
– на трето място – евентуално деца от норвежци.
Получава се така, че от всеки 10 взети от родителите им деца, 8 са ненорвежци.
По думите на Кисличенко, в детските заведения не се четат приказките на Андерсен и Братя Грим, а се изучават „Европейски стандарти за възпитание на децата от 4 до 10-годишна възраст” – книга само за служебно ползване. Същността на тези стандарти е осигуряването на полова просвета, тъй като още от 4-годишна възраст децата трябва да са обучени на техниките за сексуално общуване. Защо? На кого е нужно това? За кого е полезно?
Най-зловещото, обаче е не това! В Норвегия действат многобройни неправителствени организации за сексуална преориентация на децата със съответния секс-тренинг, след което те се категоризират към определени групи: за момичетата: „нормалки”, „лезбийки”, „бисексуалки”, за момчетата съответно гейове, педофили, хомосексуалисти…
Според тези „високо теоретични” разработки, секс образованието започва още с раждането на детето. Четиригодишната възраст се смята за безвъзвратно закъснение…
Когато през 1992 г. в един частен приют в Безютлин гръмва нечуван секс скандал на педофили с над 100 иззети изнасилвани деца, предоставили на собственика му 4 млн. крони, за да убеди цялата страна, че това е лъжа… В резултат се появил филмът „Охота” (“Лов”), в който талантлив режисьор след съответна работа с децата от този приют, доказал лъжата.
В Холандия, освен всичко друго, се полагат много нежни грижи за безполовото възпитание на иззетите деца. Тях ги лишават дори от личните им местоимения – няма „той”, „тя”, или „то”, а само някакво безполово име „Ку, Си, Мо…”. Повечето от тях „живеят” при двама татковци, или две майки – нещо, което широко се пропагандира и вменява в нормалност с плакати, клипове, с детски книжки, в училищата и детските заведения.
Съзнанието категорично отказва да възприеме всичко това като реалност, която някъде, в този момент, се случва: че току-що родени с толкова болка и трепети деца, родени за обич, милувка и щастие, тези пърхащи птички и цветя на живота ни, биват „сексуално преориентирвани” или обучавани на „техники за сексуално общуване”…
Кои са тези болни мозъци, що за сатанински щения и интереси движат подобна световна инквизиционна индустрия, която буквално мачка и троши крехката психика и физика на милиони човешки същества, оказали се от двете страни на този жесток, нереален свят?
След многогодишни и трудни изследвания главно по линия на парите, раздавани за съответната пропаганда, някои родителски органи и комитети са се докоснали едва до върха на айсберга, но са установили, че в основата им са разни глобалистки организации, известни с дейността си за свободно секс обучение и образование на подрастващите, а също и с усилените им действия за законово снижаване на възрастта за педофилия във всяка една от страните с ювенално законодателство. Успехите им са несъмнени – в почти всяка от тях тази възраст вече е „слязла” на 12 години. Борбата продължава за по-нататъшното й снижение до 10, 8, … до самото раждане.
И не само те! Три основни групи хора са заинтересовани от действията по изземването на децата: корумпирани чиновници, които „раздават” децата; хомосексуалисти и педофили и материално заинтересовани хора, които очакват допълнително заплащане за всяко дете, което „ще отглеждат”.
Не са популяризирани много примери за живота и съдбата на т.нар. ювенални деца, но и от това, което може да се прочете и види, е ясно – тя е незавидна! Ювеналните деца нямат право да учат и да получават образование, да създават семейства, да раждат деца…
Случило се, 18-годишно ювенално момиче родило дете, но преди още да го види, й го иззели, а тя се е самоубила.
Ювеналното дете е прословутият Брейвик
който неотдавна разстреля на един норвежки остров над 70 младежи. Да, той е в затвора, но там нищо не му липсва – ежедневна постоянна връзка има с целия свят, всякакви посещения от близки и далечни „приятели”,телевизори и всякакви други екстри каквито му хрумнат.
Създадени са, уви, цели империи за отнемане на деца. Една не просто тъжна, а срамна статистика показва, че ежегодно от страните си „изчезват” по 200-300 000 деца – от Норвегия, Америка, Германия, Украйна, Русия, Испания, Англия… Черно измерение за милионите разбити семейства, похабени деца и унищожени човешки съдби.
„Но това е една микровойна! – възкликнал Дмитрий Табачник – депутат от Украинската държавна Рада.
Отговорът дошъл от другия край на Европа – Испания – това е голяма война!
Съществуваш сякаш в някакъв лепкав, кошмарен сън, от който не можеш да се събудиш и по никакъв начин не можеш да си обясниш какво е това, защо се случва, кому е потребно? Сигурно никак няма да им е трудно, дори твърде нахално ще ви отговорят привържениците на ювеналните юстиции. Те просто „спасяват света”, защото по думите на Екатерина Ляхова, депутат от Думата, светът е натрупал много негативи в развитието си:
– силно нараснала престъпност сред малолелтните
– разпадат се ускорено семейните връзки
– много пороци се ширят сред младежта
– увеличават се делата за лишаване от родителски права
– зарязване на деца от родителите им
– растящо безбрачие сред младите, което налага опеката на ювеналната юстиция над децата.
Бодро и нагло припява и българската привърженичка на ювеналното законодателства Велина Тодорова: „Съгласно този закон, родителите нямат права, имат само задължения по отглеждането на децата си…”
Горчи в устата от тези аргументи. Напълно безсилен си да ги отречеш, но как можем да ги опровергаем?
И тук идват нелицеприятните въпроси: къде ювеналните юстиции са завоювали най-големи и сигурни територии и привърженици. И защо?
В почти всички западно– и източноевропейски страни вървят упорити и нестихващи протести срещу ювеналните законодателства. Особено остро се противопоставят гражданите на Испания, Италия, Германия, най-вече в райони а бившата ГДР – т.е., там, където е традиционно силна католическата църква, където са още съхранени и силни моралните устои на обществото. Защото ясно се откроява в световната панорама, че там, където са силно отслабени моралът и е срината ценностната система на обществото, там процъфтяват отровните бурени на ювеналното законодателство и практика. Нещо повече, целта и острието им са насочени точно към ликвидацията на тези общочовешки достояния, за да се превърне обществото в сбирщина от безполови, необразовани, сексуално затъпели твари, сред които да процъфтяват престъпността, болестите и животинските инстинкти. (Защо ли обиждаме животните – няма животинска колония или стадо без висока степен на организация и субординация все пак!)
В смисъла на горенаписаното, би трябвало да сме в състояние да разберем, че никак не са случайни напоследък острите, масирани и непрекъснати нападки срещу отделни държави (атакуват сега Унгария, че в конституцията й е неотменим законът за брака като съюз между мъж и жена).
На силни нападки е подложена католическата църква – разкриват се ту някакви сек-скандали, ту банкови фалшификации, ту в педофилия ще бъде афиширан някой абат или кардинал дори.
На непрекъснати атаки са подложени и християнските църкви, особено Руската, Българската, гръцката.
Осмиват се твърде масово като супер архаични морални устои на обществото ни каквито са семейството, любовта към децата, ученолюбието и особено културата и духовността на народа ни, медиите буквално воюват с фолклорното ни богатство.
Нарастващият егоизъм и незаинтересованост на обществото от заобикалящата ни действителност са мощен фактор, улесняващ внедряването на ювеналното законодателство в най-уродливите му и драматични форми. Безразличието ни към всичко, което уж не ни засяга, е може би най-свирепият враг на обществото ни: безразлични сме кого и защо бият (не нас, нали?), безразлични сме кого ограбват, кого изнасилват (нали не мои близки!).
Безразлични сме дори и към това, че милиони млади хора, които отгледахме и образовахме с цената на коравия си залък, тъй лежерно и толкова безотговорно напускат България и дори грозно ни назидават – „Когато се оправите тук, ще се върнем!…”
А може би трябва да им дадем някакъв достоен отговор, че напускайки България, те ни оставят още едно бреме – това, че нашите безработни деца трябва да осигуряват пенсиите и на техните родители.
Може би е крайно време държавата да сложи някакъв ред в този хаос, безредие и несправедливост. И още нещо, над което си струва много да се замислим като нация и народ.
Непрекъснато сме били свръхтолерантни към основното човешко право: да се родиш, да възмъжееш и да продължиш рода си.
Жестокостите около внедряването и приложението на ювеналните юстиции би трябвало да ни накарат да търсим баланса в нашето общество. Защо трябва да „оправяме” демографското си положение за сметка на заешката плодовитост на някои слоеве от населението, които нямат никакви задължения и ангажименти за отглеждането, възпитанието и образованието на децата си. Да, имай дете! Но го образовай и възпитай!
Сега у нас се формира непрекъснато необразован, неграмотен и по силата на обстоятелствата непрекъснато възпроизвеждащ се престъпен контингент, който от една страна, като тежък баласт запушва порите на обществото, а от друга, го тероризира с насилие и грабежи. Нещо повече, ние плащаме за тази родовитост с толкова съмнителни ефективи. Имай дете, но го образовай и възпитай, бъди отговорен! Не смятам, че това е фашизъм! Мисля, че трябва здрав разум за всичко, докато не е стантало прекалено късно!
